Обвиняемата не се яви на делото заради операция на тазобедрена става, съдия Кристина Панкова изиска справка от лекуващия лекар
С фалстарт започна делото срещу 65-годишната благоевградчанка Сийка Янева, обвинена за серийни измами, при които е „ужилила“ с 410 787 лв. 11 лица в пирамида за „бързи пари“. Подсъдимата не се яви на вчерашното първо разпоредително заседание, което бе насрочено за 14 часа в Районен съд – Благоевград. В залата обаче бяха повечето от потърпевшите, които очакват справедлив процес. Адвокат Ангелова представи епикриза, че Сийка Янева е претърпяла операция на тазобедрената става, и удостоверение от лекар, че здравословното й състояние не позволява да се яви в съдебна зала.
Прокурор Иван Чилев заяви, че ход на делото не следва да се дава, тъй като участието на подсъдимата е задължително. Съдия Кристина Панкова поиска да бъде направена проверка дали Янева е на болнично лечение и нареди да се изиска справка от лекуващия лекар д-р Илиян Алексиев, който е шеф на ортопедията в МБАЛ – Благоевград. Делото бе отложено за 25 март, като дотогава се предполага, че Янева ще се е възстановила в следоперативния период.
Както „Струма“ писа, обвинителният акт срещу нея бе внесен през декември миналата година в съда от шефа на гоцеделчевската прокуратура Иван Чилев, който изведе разследването до края, като материалите по делото са събрани в 24 тома. Янева е обвинена за серия измами, извършени в продължение на 10 години спрямо множество лица с цел получаване на имотна облага в големи размери. Престъплението е квалифицирано по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като повечето от пострадалите са хора от Благоевград. В периода 2010-2020 г. обвиняемата се сприятелила с множество лица, на които спечелила доверието с цел имотна облага. В редица случаи тя споделяла с тях за сериозни здравословни проблеми на нейни близки – спешна операция или трансплантация в чужбина, съпътствани от остра нужда от средства.
Предизвиквайки съжаление, С. Янева първоначално молела различни лица за поръчителство за получаване на кредити, а впоследствие и за сключване на договори от името на въведените в заблуждение лица. Сумите по тях били отпускани от различни банкови и кредитни институции, като парите били предавани на обвиняемата с уговорка тя да погасява месечните задължения по кредитите. С времето тя преставала да плаща вноските, а пострадалите от действията й лица научавали за това едва след като били потърсени поради неплатени задължения. Една от пострадалите изтеглила по молба на обвиняемата 27 кредита с обща сума на главницата 118 889 лева, която била предадена от нея на Янева.
Другият начин на измама, използван от обвиняемата, е предложение за „влагане на парични активи в инвестиционен фонд в Дубай“. За убедителност тя се представяла за посредник на чуждестранната организация и показвала папка с документи. За първоначална инвестиция – не по-малка от 5000 лева, обещавала месечен дивидент с лихва от 5-12% върху вложената сума. Желаещите за получаване на такъв доход подписвали договор за брокерски услуги, предоставяни на непрофесионален клиент, и запис на заповед с фирма. При липса на налични парични средства у потенциални клиенти тя упорито ги убеждавала да вземат кредити и ги съпровождала до банки.
Обикновено първите месеци С. Янева изплащала на клиентите на „инвестиционния фонд“ дивиденти в различен размер, но постепенно преставала да го прави под различен предлог – забавени плащания от страна на фонда, смърт в семейството и др. Впоследствие преставала да поддържа връзка с тях и не отговаряла на телефонни обаждания.
Обвиняемата С. Янева предлагала съдействие за назначаване на престижна длъжност в държавна институция, в органите на съдебната власт и адвокатурата срещу парични суми. За целта тя демонстрирала наличие на контакти и близки отношения с лице, заемащо висша държавна длъжност от висок ранг, провеждайки телефонни разговори. След получаването на парите С. Янева не отговаряла на обаждания и се укрила.
Обвиняемата въвела в заблуждение две лица с обещания за съвместни бизнеси, свързани с изграждане на ветрогенератор и завод за биоетанол. Получила от „бъдещите съдружници“ парични суми за различни цели. Впоследствие обаче идеите й се променяли – превоз на дърва, скъпоценни камъни в Дубай, продажба на злато, купуване на нови коли, създаване на нови фирми, закупуване на камиони в гр. Кюстендил с банков кредит. Парите били давани както в брой, така и превеждани по банков път.
Запитана за липса на каквито й да е резултати от нейните обещания, тя се оправдавала със здравословните проблеми на близки и финансови затруднения.
Деянието е било извършено от обвиняемата в съучастие с майка й Теменужка Кралева, която е фигурирала в част от приложените по делото неистински документи – договори с клиенти, в които е била представяна като „инвестиционен посредник“. Кралева била едноличен собственик на фирма за авточасти, която била представена като посредник на инвестиционнен фонд „Аабаринвестмънт“, което било гвоздеят в измамната схема. Такъв фонд обаче никога не е бил лиценцзиран в Комисията за финансов надзор.
В хода на продължителното разследване са привлечени като обвиняеми майката и дъщерята. През 2024 г. Кралева починала и обвиняема останала само дъщерята Янева. Общият размер на имотната вреда, причинена на 11 лица, възлиза на 410 787 лв. Разследването продължи много години, като първоначално се водеше от от ръководителя на РП – Благоевград Борислав Ковачки, който впоследствие се отведе и със случая се зае шефът на териториалния отдел в Гоце Делчев прокурор Иван Чилев. В един етап казусът бе изпратен в Окръжна прокуратура – Благоевград, но в крайна сметка бе върнат в РП – Гоце Делчев, където финализира с внесен обвинителен акт в РС – Гоце Делчев. В процеса на протяжното разследване, през лятото на 2022 г. някои от потърпевшите потърсиха гласност в редакцията на в. „Струма“. Техните истории, в които разкриват как са били оплетени в измамната мрежа от тяхната приятелка С. Янева, публикувахме, след като бе внесен обвинителният акт.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
