Петър Попов е един от най-успешните български ученици в областта на астрономията, астрофизиката и физиката. Носител е на златен медал от Международна олимпиада по астрономия, проведена в Индия, а наскоро спечели бронзов медал от Международна олимпиада по физика, проведена в Колумбия. Обича тишината, не обича да се снима, предпочита реални преживявания пред виртуални такива.
Тази година той бе абитуриент на ПМГ „Яне Сандански“, където се гордеят, че е техен възпитаник. Петър Попов е на 18 г., има по-голям брат, Иван, който също се интересува от физика, майка му Вера е счетоводител, а баща му Милчо работи на метанстанцията в Гоце Делчев. Петър е приет за студент в Софийския университет в специалност с информатика и математика. Още не е решил като какъв иска да се реализира професионално, не е пред дилема за бъдещето си в България или чужбина. Казва, че ще се реализира там, където му се отвори възможност за работа по специалността.
– Бронзът от Колумбия е последният медал, който спечели като ученик.Какво още включва колекцията ти?
– Златен медал от Международна олимпиада по астрономия и астрофизика, още един златен от национален кръг по физика и сребарен от национален кръг по астрономия.
– Една дума, с която би могъл да опишеш себе си?
– Любопитен.
–В ПМГ „Яне Сандански“ много се гордеят с теб. Ти с какво ще запомниш гимназията?
– С хубаво. Доволен съм. Предложиха ми се добри възможности, въпреки че сме в малък град. Г-жа Карамфилка Патинова изигра основна роля за успехите ми, но всички мои учители през 12-те ми години и преди това в детската градина имат своя принос.
– Какво друго освен медалитеспечелина състезанията?
– Много приятели имам от олимпиадите, от състезанията, от лагерите, те са ми много близки. С много от тях ще учим заедно сега в университета. Поддържаме връзка онлайн, аз ги приемам като приятели за цял живот.
– Коя ти е любимата социална мрежа?
– Аз почти не ползвам социални мрежи. Осъзнах, че губя прекалено много време, и ги изтрих повечето, освен Ютюб, но и това не го гледам вече много.
– Отнемат ти от времето за какво?
– За всичко. Чувствам го като загубено време. Просто да си почивам е много по-добре. Чета повече книги, уча, гледам филми…
–Какви книги четеш?
– Научна фантастика, приключенски романи. Много обичам да чета Жул Верн, защото човекът е знаел всичко за своето време. Интересно ми е да разбирам как хората са гледали света в началото на 20-и и в края на 19-и век.
– Ще следваш информатика, значи информационните технология са ти приоритет. Според теб изкуствениятинтелект какви хора ще измести?
– Ще замени хората, които нищо не правят. Много е далече, за да замени всички хора.
– Изкуствениятинтелект ще бъде в помощ на човечеството?
– Да. Ако се развива в правилната посока, само ще помага на хората. Аз също използвам ИИ от време на време, когато ми се налага.
– За забавление ли?
– Не. По-скоро за помощ, за допълнителни ресурси. Гледам да не върши работата вместо мен, а да ми помага за по-добра ефективност.
– Как ще прекараш лятната ваканция?
– Ще видя как мога да се подготвя малко за университета, да съм сигурен, че няма да ми дойде прекалено тежко в първи курс. Защото трябва да свиквам с нова обстановка, нов град, нов съквартирант…
– Имаш ли нужда от усамотение, когато учиш?
– Да. Предпочитам да съм сам в стаята, докато уча.
– На олимпиадите как се концентрираше?
– Там не ми бе трудно, там е тишина, т.е. всички хора искат да се концентират. Повечето олимпиади са като в кабинки, отделен от другите хора – най-малкото за да не преписваш, в залата може да има 400 човека, но си сам.
– Какво беше първото,което си помисли, когато разбра, че си сред наградените с медал в Колумбия?
– Бях доволен, че имам медал. Не бях толкова развълнуван, но приятно ми стана.
– Кои чужди езици ползваш?
– Английски. Имам някакви основни познания по немски, но чак да си говоря с немците – не. Не ми се е наложило.
– Значи няма граници за тебе–каквото не ти се е наложило, това не си научил?
– Има граници, но трябва да се инвестира време. Това е границата – колко време имам. За всяко нещо е нужно време.
–Ти какво разбра за себе си след златния и след бронзовия медал?
– Не се чувствам по-различно. Аз съм доволен, че бях в Индия, в Колумбия. Гледах повече да се забавлявам, исках да се запозная с максимално много хора и да си прекарам добре. И, да, прекарах си добре.
– Как се подготвяше за тези форуми, колко време и усилия стоят зад медалите?
– Аз държа на постоянството – по малко, но всеки ден. Има баланс. Например да уча по два часа на ден. Като отделно си уча не само физиката и астрономията, но и задължително и математиката, защото не може без нея.
– Какво означава за тебе да представиш България и Гоце Делчев на световно ниво?
– Не го мисля много. Радвам се, че съм си от града. Не го чувствам чак толкова, че представям цялата държава. Така се е случило, аз съм отишъл, миналата година са били други, догодина пак ще са други.
– Не се чувстваш специален?
– Не. Просто така се е случило.
– Как се справяш с напрежението преди важни състезания?
– Аз не се притеснявам толкова. Като бях 2-3 клас, тогава много се притеснявах. Но после свикнах. Поемам си дъх, пия малко вода и няма място за притеснения.
– Има ли учени или други личности, които те вдъхновяват?
– Не. Няма човек, на когото да подражавам. Гледам да съм си уникален и различен. Не харесвам идеята някой да подражава на друг, да иска да е точно като него. Всеки трябва да си се развива сам, да дава на обществото това, което друг не може. Всеки от нас трябва да се стреми да бъде уникален. Хубаво е да се поучим от добри примери, има такива, но мисленето не трябва да е „аз искам да бъда точно като него“, а „аз искам да надмина този човек“.
– Какво отличава един успешен олимпиец – талантътили постоянството?
– Най-важен е трудът. Талантът е до 7 клас. Оттам нататък започва ученето, работата и вложеното време. Не е лесно, но трябва постоянно развитие. Има предизвикателства, намира се решение, имам възможност – използвам я.
– Има ли следващи върхове, които искаш да покориш?
– Състезанията са до 12 клас, университетът е съвсем друго. Там вече се набляга да се състезаваш със себе си, да се развиваш.
КАТЕРИНА АВРАМОВА
