С ретро снимка от младежките години на родителите си вчера благоевградчанинът Станислав Кимчев почете паметта на татко си – обичания от всички актьор Николай Кимчев-Кимата. На 14 декември Кимата трябваше да чества 69-ия си рожден ден и, както винаги, да го отбележи подобаващо – с много приятели, много червено вино и още повече песни. Днес, 3 г. след смъртта му, всеки от хората, които са го познавали, обаче помнят само веселите и незабравими мигове, прекарани в неговата компания, защото още приживе Кимата искаше само това – хората около него да са весели.
Ето какъв спомен изрови за читателите на „Струма“ сред стотиците с баща си Станислав Кимчев:
„Ето случка от над 35 години: Кара ме той за село, на Дунава, малък съм още и не могат да ме пратят сам по влака. Съответно не е особено щастлив. Трабантът върви с могъщите 80 км в час, аз съм отпред, блея, броя знаците и ровя в жабката… подреждам, дет се вика. „Хемус“ – общо взето като сега, караме си по завоите на Балкана и съответно на изхода на Ботевград: скучаещи милиционери – млади момчета, и явно им се работи. Трабант с Бл регистрация и детенце на предната седалка (коланите не съществуваха в трабанта), все едно им викаме „ела ме спри”. Ми спират ни… Кимата само просъска – почвай да плачеш! Аз съм албански реотан – ама кой да плаче, защо?! Пляяяс, едно шамарче и… надувам гайдата, ама лекичко, че все пак милиция, сериозна работа. Идат двете милиционерчета – другарю водач, другари милиционери, шофьорската книжка и т.н. Дава им я той с каменно лице и добре изиграна досада – демек, изряден съм, само ми губите времето. Аз си цвиля тихичко до него, не толкова от болка, колкото от наранено кимчевско его. Гледат те снимката и него в колата и усещаш, че ситуацията се изнервя. Лицето на снимката е по-младо, по-хубаво, без брада, с очила и най-важното – абе тва е ЖЕНА, бе (мама)!!! Ама, ДРУГАРЮ ВОДАЧ!! И му сочат снимката. Кимата поглежда, поглежда мене, аз съм „телевизорът губи и картина” и бърз като орански смок – ПЛЯЯЯЯЯС, още един шамар пред полицаите – колко пъти съм ти казал да проверяваш коя книжка взимаш?!!! Аз съм – ква книжка, къв зелен трабант!? Ама си рева, де… силничко. Милиционерите или не се усетиха на номера, или просто им стана забавно и бяха – случва се, нищо… да седне детето отзад, да не ти е толко под ръка. И ни се размина. После ядох гигантски сладолед на фургоните на Правец и дядо ни даде пари за бензин на връщане. С годините разширихме репертоара за катаджийската публика, ама да не издавам сега”.
За Кимата на рождения му ден си спомниха стотици, сред тях и приятелят му доц. Златко Павлов, който от няколко години прекарва дните си във вила на Предел. Златко намери снимка, на която са с Кимата, приятели и, естествено, на маса.
„Не престава да идва по Предел духът на Николай, понякога остава горе над върховете пирински звездата му. Чувам го отново, как пее „Македонийо“, виждам го ту като Златил, ту като Лазар, ту като Стамболов, ту като Герака… Днес е денят, в който се е родил в Ораново Николай Кимчев – незабравимият актьор в Драматичен театър „Никола Вапцаров“, прекрасният изпълнител на поезията на Ботьов, Вазов, Вапцаров, Стефан Цанев, на силни песни на народа ни. Отиде си от земната житейска сцена през февруари 2018 година, за да има кого да аплодират звездите във вселенската сцена. Няма забрава у мен за тебе, Николай, приятелю, сподвижнико и актьоре!“, написа Павлов.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
