Скандален казус! Директорът на НХГ М. Митов вкара в прокуратурата сагата с Проевска къща

Сага с участието на двама директори – бившия и настоящия на Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий” – Благоевград, четирима кметове, общински съветници, крупен бизнесмен, готов да предостави безвъзмездно цялата сума за построяване на актова зала, дарител, завещал имуществото си на училището… Всичко това е част от безпрецедентен казус, разиграващ се в Благоевград от 20 г. За парадокса без аналог – продаден имот, дарен на бившата Солунска гимназия, последвалите обещания и „компенсации” с европейски пари, и защо накрая НХГ няма нито актова зала, нито физкултурен салон, разговаряме с директора на училището Марин Митов.

  • Г-н Митов, кога започва цялата сага с дарения имот?
  • Сагата започва преди 20 години, когато г-жа Марковска, директор на НХГ тогава, научава, че в Държавен архив – Благоевград има документ, удостоверяващ наличие на завещание. То е написано през 1972 г. от Славка Проевска, която е възпитаник на гимназията, а съпругът й Борис Проевски, виден гражданин на Благоевград, участник в Балканската и Междусъюзническата война, е бил лекар в училището. По силата на волята си Сл. Проевска иска да дари цялата си движима и недвижима собственост на НХГ – Благоевград.

Завещанието е предадено на г-жа Марковска и от 2002-2003 г. тя започва опити да въведе училището във владение. Най-апетитният от тези имоти е в центъра на града, срещу стария мол. Става въпрос за парцел от около 250 квадрата, където се е намирала т.нар. Проевска къща.

  • Тогава кмет на Благоевград е Лазар Причкапов.
  • Така или иначе, общината актува имота като общинска собственост. Основният мотив е, че през 1972 г., когато е писано завещанието, училищата са държавни и нямат право на собственост. По неведоми пътища до нас стига информация, че някой от общината иска да се облагодетелства и да вземе този имот. На педагогическите съвети г-жа Марковска ни уведомяваше как се движат нещата, включително бяхме готови и да водим дела.

Впоследствие г-жа Марковска успява да се споразумее със следващия кмет Костадин Паскалев. Той предлага вместо да се съдят, имотът да бъде даден на инвеститор, който в замяна на това да построи актова зала в двора училището – за концерти и изложби на учениците.

От документите е видно, че К. Паскалев действително отправя такова предложение и през 2009 г. Общинският съвет взема решение имотът да се предостави на инвеститор, който да построи актова зала. И ако има някаква разлика в стойностите, тя да е за негова сметка.

  • Тоест училището няма да е ощетено?
  • Точно така. Интересното тогава е, че председател на ОбС – Благоевград е Костадин Хаджигаев, който е от другата политическа партия – ГЕРБ. В документите обаче стои неговият подпис. Тоест, постигнато е съгласие и е взето решение да се построи актова зала. Нещо повече, тогава г-н Паскалев издейства да се издаде строително разрешително и Общинският съвет да гласува сума да се възложи на архитект да направи проект на актовата зала. С тази задача е натоварен архитект Калпачки и той действително изготви проект. Аз съм го виждал, чудесно изглежда залата и е многофунционална.

През 2011 г., ако не се лъжа, малко преди изборите, К. Паскалев ми се обади да отида в кабинета му, за да ми даде строителното разрешение.

  • Значи всичко е било готово – и проектът на сградата, и издадено строително разрешение?
  • Да, всичко – и строително разрешение ми даде, като каза, че следващият кмет, който и да е той, би следвало да намери инвеститор и да построи залата в замяна на имота.

Изборите бяха спечелени от Атанас Камбитов и аз започнах опити да се срещна с него, за да го уведомя за това решение на Общински съвет. Той обаче не ме приемаше, не искаше да разговаря с мен, не знам защо. Писах му официални писма, защото очевидно нямаше друг начин за комуникация. Включително през 2014 г. помолих за изказване на сесия на ОбС и информирах общинските съветници каква е ситуацията, за да са наясно.

Година по-късно при разговор с приятел случайно разбрах, че имотът е продаден. Попитах го: „Как така е продаден, ние нищо не знаем?”, а той отговори, че е сигурен, понеже е участвал в търга и имотът е даден на Тодор Наков /съсобственик на най-големия месарски комбинат в Благоевград КФМ/.

  • А Вие не сте уведомени?
  • Не. И между другото, пропуснах да кажа, че през 2007-2008 г., когато г-жа Марковска успява да постигне договорка с г-н Паскалев, за да е сигурно, че имотът е наш, по съвет на юристи училището започва да плаща данък за този имот. И ние плащаме данък до 2015 г., когато всъщност разбираме за случилото се. Тогава с писмо по закона за достъп до информацията поисках информация от Камбитов наистина ли имотът е продаден, за какви пари, защо не сме уведомени, след като имаме претенции? Получих отговор, че имотът е продаден, защото е общинска собственост. Нещо повече, през 2014 г. Камбитов е предложил на ОбС да се отмени старото решение, касаещо намирането на инвеститор и построяването на актовата зала в НХГ. Един от аргументите за започването на процедурата и последвалата продажба е, че изтекъл срокът на строителното разрешение. Това обаче се е случило не по наша, а по вина на общината. Друг е въпросът какво пречи да се удължи срокът. Значи се оказва, че разрешението за строеж е издадено през 2011 г., вероятно има три години срок и веднага щом изтече, продават имота. Това може ли да е аргумент?
  • За колко е продаден имотът?
  • За близо 400 хил. лв. Мисля, че точната сума е 396 хил. лв., колкото по проектно-сметната документация излиза и актовата зала.
  • Спомням си, че след продажбата на имота се разрази скандал, а общински съветници публично признаха, че не са знаели какво точно гласуват.
  • Може и да е така, но като цяло те са длъжни да знаят какво гласуват и подписват. Интересното е, че след като имотът бе продаден и се вдигна шум, се проведе среща с директори, граждани за обсъждане бюджета на общината. Тогава Камбитов заяви, че ще бъдем включени в „Региони в растеж”. Аз бях прочел, че по тази оперативна програма не може да се изгради актова зала, а физкултурен салон. Обясних това на кмета, при което той отговори: „Ще видим, ще измислим нещо”.

Пак по същото време /2015-2016 г./ на концерт на гимназията в зала „Яворов” пък Камбитов обяви и обеща /и това го имаме на запис/, че ще построи актова зала. Тя ще бъде включена и в инвестиционната програма на общината. Да, но едно са европейски пари, а друго инвестиционна програма.

  • Тоест, идеята е да ви компенсират за продадения имот чрез…
  • Чрез европейски проект. Това е! И както обикновено работят, от общината ми се обадиха един петък малко след 13 часа. Обясниха ми, че искат да ни включат в проект, затова до края на деня трябва да им кажа какво искаме, с представени кавадратури, сметки. Първо, те не казват какво е включено в проекта, какви са параметрите… Цял следобед писахме, смятахме, мерихме коридорите… Искахме да сложим саморазливна замазка, за да е по-хигиенично, но не го одобриха.

Пак по това време – 2016 г., Даниела Китова /б.р. тогавашният зам. директор на НХГ/ доведе при мен Антон Стефов. Двамата са били съученици. И като игра на съдбата, точно през 1972 г., когато г-жа Проевска пише завещанието, А. Стефов завършва гимназията. Разговаряхме и г-н Стефов каза: „Това училище ми е дало много и аз искам да върна жеста. От какво имате нужда?”.

 Аз му споделих, че вече толкова време нямаме хорова зала за учениците, при което той попита колко струва и заяви: „Няма проблем, аз ще построя залата, само ми дайте строително разрешително”.

  • В смисъл А. Стефов не се впечатли от сума?
  • Изобщо. Както знаете, той е сериозен бизнесмен. Тогава написах официално писмо до Камбитов, обясних му за дарителя, заявения инвеститорски интерес и неговото желание. Предложих на построим залата на мястото на старите работилници, които бутнахме.
  • И така е можело от общината да насочат парите от европрограмата към друго училище, а А. Стефов със собствени средства да построи необходимата зала на училището.
  • Можеше, но не се случи. Чаках, чаках, но от общината не ми отговарят, не пишат, нищо не правят. Веднъж, не си спомням вече по повод на каква среща, тогавашният главен архитект на общината Васил Тинчев ми обясни, че на мястото на старите работилници не може да се строи актова зала, защото там ще ни правят физкултурен салон по проекта. Ние поразучихме и поискахме друг терен – в двора на бившия МУЦ /бившия Междуучилищен център/, който така или иначе не функционира. Идеята бе залата да е на два етажа. Горният да е за музикантите, а когато няма концерти и изяви, долният етаж се прегражда и разделя на кабинети за художниците. Така тук, в училището, се освобождава място да преминем на едносменен режим.

В крайна сметка Общинският съвет разреши да се предостави място в МУЦ-а, но пак няма строително разрешение, нито се удължава срокът на предишното. Ходихме на няколко срещи с В. Тинчев, още повече че двамата със Стефов са съученици и се познават. Главният архитект ни уверяваше, че проблеми няма, всичко ще стане много бързо, дори ни съветваше да започваме с проекта. Дарителят обаче искаше първо да види строителното разрешение.

И уж има решение на Общинския съвет, а не ни разрешават да започнем изграждането на залата. Няколко пъти питахме и накрая се оказа, че Тинчев /понеже по това време имаха проблеми с плувния басейн/ е изпратил запитване до министъра на образованието дали може да се построи зала на училище в двора на МУЦ-а. На среща в Банкя разговарях с министър Вълчев, обясних му какъв ни е проблемът. Той веднага се обади в министерството, откъдето потвърдиха, че има постъпило писмо, но не могат да разберат какво се иска от тях.

  • Защото от общината не са им обяснили за какво ще е залата?
  • Да, не са им обяснили достатъчно точно и от МОН не могат да се ориентират какво точно искат от общината, при положение че и училището, и парцелът в МУЦ-а са общински. Така в крайна сметка се получи отговор от Министерството на образовованието, че разрешават да се построи актова зала на НХГ в двора на бившия Междуучилищен център.

Минаха 3-4 години, през които не се случи нищо. На един 24 май, мисля, че беше 2018-2019 г., Стефов си дойде и заедно с Д. Китова разговаряхме с Камбитов. Попитахме го кога ще получим разрешение за строителство. Кметът се обади на главния архитект и получихме уверение, че процедурата ще се задейства през есента. Дойде месец октомври, и пак нищо. Тогава пак срещнах Камбитов и заедно отидохме при В. Тинчев. Главният архитект обясни, че тъй като сградата на МУЦ-а е паметник на културата, решил да поиска разрешение за изграждане на залата и от Министерството на културата, но там процедурите били тромави. Това беше!

Факт е, че Антон Стефов беше така подредил нещата, че пари да не минават нито през общината, нито през училището. Тоест, той сам да се разплаща и дава колкото и когато трябва за строителството. Това беше много чисто и разумно, защото не сме уязвими и не могат да ни упрекнат в нищо.

Как се разви, или какво е продължението на сагата при новото общинско ръководство?  

– Интересното е, че вече при новото общинско ръководстово обясних на тогавашните зам. кметове Василиса Павлова и Евгени Терзиев каква е сагата, как стоят нещата. В един от последните случаи, когато видях инж. Терзиев, той ми каза, че няма да можем да строим в двора на МУЦ-а, защото там ще се изгражда физкултурен салон на СУИЧЕ. Аз лично не знам какви са мотивите за това решение, при положение че дворът е толкова голям и има място и за едната, и за другата сграда.

– Що се касае до европейски пари, в училището бе направен ремонт.

– Ремонтът приключи. Беше поРегиони в растеж” за 1 270 000 лв. Освен направените парна инсталация, осветление, боядисване на цялото училище трябваше да включва и изграждане на нов физкултурен салон за 450 хил. лв.

– Но до ден-днешен такъв няма.

– Няма, а ние нашия го развалихме, защото там щеше да се прави хорова зала. Това беше идеята на г-н Камбитов. Писах му писмо и по този повод, че училище не разполага с финансов ресурс, а преобразуването на нашия физкултурен салон в хорова зала изисква големи средства. Той ми отговори, че по проекта са предвидени и такива средства, което се оказа пълна лъжа, а и според мен това, което ми казаха от общината, срокът на проекта отдавна изтече.

– Факт е, че НХГ е единственото училище с профил „Изкуства” в цяла Югозападна България. Колко ученици се обучават в паралелките по музика и изобразително изкуство?

– Трябва да проверя, за да кажа точната бройка. Но имаме 5 випуска по две паралелки със средно по 24-ма ученици. Това прави повече от 240 деца, или близо половината от учениците ни.

– И всъщност желанието ви и идеята е с актовата зала да създадете съвременна образователна среда.

– Да могат учениците ни да се изявяват. Наред с профил „Изкуства” имаме и деца, занимаващи се с български език и литература, история. Тоест, това са изяви за всичките ни ученици. А се стига до парадокса да има дарител, готов да предостави безвъзмездно такива средства, да сме включени по европейски проект за милиони… а накрая нищо. Вместо да имаме нов физкултурен салон и актова зала, ние нямаме нито едното, нито другото.

– Вие как си го обяснявате?

– Безхаберие и липса на заинтересованост. По-неприятното в цялата ситуация е, че с подобно поведение управляващите дават лош сигнал към инвеститорите. Поне пред мен Антон Стефов беше споделил, че има намерение да инвестира и в други обекти на територията на нашия град. Впоследствие разкри много нови работни места в Самоков /б.р. през 2018 г. д-р инж. А. Стефов разкрива в Самоков първия Завод за бронирани автомобили в страната ни/. Според мен е обидно и това човек да иска да дари и да не може. Мисля, че подобно нещо го има само тук, в България.

– И да иска само една табелка в замяна…

– Да. Аз попитах г-н Стефов какво ще иска в замяна, при положение че той бе готов да предостави средства и за оборудването на залата, а и каза да не се притесняваме, ако разходите са над 400 хил. лв. Отговорът бе, че не иска нищо, само една табела на входа на актовата зала, на която да пише, че е възпитаник на училището и е дарил сумата за построяването. Другото му изискване бе така да се подготвят документите, че общината един ден да не отнеме залата.

– Ако не беше абсурдна цялата сага с двама директори, четирима кметове, крупен дарител… щеше да е впечатляваща.

– Г-жа Марковска 10 години води борба, докато се пенсионира, и аз 10 години. Не знам дали и кога ще бъде построен физкултурен салон /б.р. факт е, че срокът на проект „Обновяване и модернизация на образователната инфраструктура в Благоевград”, спечелен от предишния кметски екип на община Благоевград по ОП „Региони в растеж“ бе до месец феруари 2020 г., а оттогава поради липса на кандидати на три пъти се проваля обществената поръчка за проектиране и изграждане на физкултурния салон/. Актовата зала също все повече се превръща в обречена кауза. Дарителят г-н Стефов не ми се е обаждал скоро, мисля, че е сърдит, и с основание. Като вижда, че нищо не става, какво да се занимава?

– Говорейки за „битка”, продължаваща вече 20 г., неотдавна Вие предприехте и друга стъпка, като подадохте сигнал в прокуратурата?

– Според мен не е редно да се пренебрегва волята на дарителя и по тази причина подадох сигнал в прокуратурата с молба да се разгледат документите и ако се намери основание, да се възбуди разследване, производство. За да можем да влезем във владение на нещо, което според мен се полага на Националната хуманитарна гимназия.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *