Планинарите от кюстендилското Туристическо дружество „Осогово” се впуснаха в поредното емоционално приключение за годината. Маршрутът, който изминаха, бе от хижа „Добърско“ – хотел „Бор“ в Семково – хижа „Македония“ – Владичина поляна. Към групата тази година се присъединиха и туристи от София и Берковица. Първата спирка на екскурзионното летуване бе град Разлог.
„В парка над града е изградена обзорна площадка, от която могат да се видят три планини. Най-вдъхновяваща е гледката към Пирин, откъдето смълчани ни гледат пистите под връх Тодорка и любимото „Конче”, споделиха любителите на планината.
Автобусът оставил групата пред черквата в село Добърско, за да видят Исус в космически кораб. „Не зная дали точно това е изографисано в черквата „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, но кладенчето в двора е съвсем истинско. Както е истина, че ослепените воини на Самуил са мили в него раните си, за да получат облекчение. Легендата гласи, че те всъщност са основатели на селото. А когато се загледаме във водата на кладенчето, оставаме с впечатлление, че това са събраните сълзи, изплакани по България от младите ослепени мъже”, споделя секретарят на ТД „Осогово” Силвия Михова.
До хижа „Добърско“ пътят е тежък, добавяйки топло време, тежки раници, повече от 600 метра денивелация, групата преминала разстоянието за повече от 3 часа ходене. Групата била възхитена от хижаря Марин. Изключителен човек, по думите им, който ги накарал да се чувстват като у дома си – чисто, уютно и с вкусна храна. А пък когато извадил акордеона от кутията, тогава наистина се почувствали „специални“. Може би с Вальо от заслон „Ботев“ трябва да си направят надсвирване, за да се знае кой е най-добрият акордеонист хижар в България. За огъня и китарата казват, че са запазена марка за туристите от Кюстендил.
На сутринта: закуска, снимка пред хижата, отбивка до най-стария бял бор в Рила (намира се на 5 минути от хижата) и старт на 15-километровия преход до хотел „Бор“ в Семково. Там вече ги чакала сауна, басейн, вкусна храна, разходка до Сухото езеро, китара, игра на карти – и така 2 дни.
На следващия ден продължили през Динков дол до хижа „Македония“. Красива природа с много зеленина и вода, радост за възприятията. „След като пристигнахме, похапнахме (тук всичко е много вкусно), настанихме се и който чувстваше, че има още сили и желание, се включи в разходката до Голям Мечи връх. Отново незабравима вечер, с много смях и песни. На сутринта поехме към последната ни спирка – Владичина поляна. След 14 км стигнахме в едно райско място, направено с много вкус и майсторство от Стефан – собственика на това рилско бижу, с отношение към детайла и удоволствието”, споделиха кюстендилци.
А вечерта бил прощалният концерт между китарата на водача Любо и барабаните на Генчо. Наричат Генчо ангел хранител, който в първата група носил в раницата си само един барабан и половин дайре, но с втората група дошъл с УАЗ-ка и барабаните вече били 6, а пък и раниците някак леко стигали от хижа в хижа с руската машина.
Прибирането обратно било с автобус, акостирал на 3 км преди Рилския манастир, при разклона за Владичина поляна. Групата влязла в светата обител, запалила свещи, яла манастирски мекици и обратно към Кюстендил, през Стобските пирамиди.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
