Семейната фирма на гоцеделчевската банкерка Величка Христова, която до момента се занимаваше с транспортни услуги и хотелиерство в една от най-посещаваните къщи за гости в с. Гайтаниново, сега е решила да отглежда пъдпъдъци. Фирма „Славянка-Гайтаниново“, чийто капитал миналата година Христова прехвърли на съпруга си Николай Светлозаров Христов, възнамерява да се захване с този доста специфичен селскостопански отрасъл, какъвто е отглеждането на птици, в местността Ефендица на хаджидимовското с. Ново Лески. На първи етап Христов смята да изгради на терен от 1880 кв.м ниска сграда, в която ще отглежда до 4000 пъдпъдъка, ще събира яйцата им и ще стерилизира чрез автоклав месото на млади мъжки и стари женски птици.
В кметството на с. Ново Лески Христов е изпратил разширен вариант на инвестиционното си предложение, включващ още дърводелска работилница, в която ще се извършва поправка на пъдпъдъчите клетки и ще се съхранява инвентар, свързан с отглеждането на птиците, както и оранжерия с площ 200 кв.м и помещение за съхранение на зеленчуци. След изискана му обаче допълнителна информация от РИОСВ – Благоевград за водата, която ще му трябва да полива доматите в оранжерията, преди дни Христов се зачел по-сериозно в нормативните документи и установил, че ще му излезе доста скъпо да си направи сондажен кладенец, а и в момента нямало откъде да вземе парите за такава инвестиция. По тази причина преди седмица той пратил в екоинспекцията уточнение, че на този етап изграждането на оранжерия не му е приоритет.
Бизнесменът е посочил максималните срокове за стартиране на инвестиционното си намерение, визирани в Закона за устройство на териториите. До 3 г. той възнамерява да комплектува с документи идеята си, за да поиска от община Хаджидимово разрешение за строеж, а до 2025 г. да започне и самото строителство. Христов вече е подал заявление до Областна дирекция „Земеделие“ в Благоевград за преотреждане на земята, върху която иска да строи.
Отглеждането на пъдпъдъци в Благоевградска област бе тотален хит до 2016 г., когато земеделското министерство реши да направи проверка на няколко птицеферми, финансирани по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, и установи, че благоевградчани са се изтарикатили и са взели парите от еврофондовете, но не гледат птици. Веднага след това в национален мащаб бяха отрязани близо 350 от проектите, свързани със зайци и пъдпъдъци, и сега този вид кокошоподобни се гледат на много малко места в областта.
Иначе пъдпъдъците са едни от най-лесните за отглеждане птици – непретенциозни са към храната и устойчиви на болести, защото поддържат висока телесна температура от 42 градуса, която убива всички бактерии, освен това яйцата им са доста скъпи. Заради тарикатлъка на благоевградските бенефициенти обаче сега ДФЗ не субсидира отглеждането им.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
