След 18 дни по пътя Ком – Емине 71-г. бобовдолчанка Г. Бошнакова финишира успешно прехода: Тръгнахме 40, 36 успяхме, аз и дупничанката Й. Апостолова първи съзряхме морето

71-годишната Гергана Бошнакова от Бобов дол измина маршрута Ком – Емине в името на любовта и в памет на покойния й другар в живота Цвятко Ябанджиев.

Вчера няколко часа след като се прибра след дългия над 600 км преход по пътя Ком – Емине, който преодоля за 18 дни, Бошнакова разказа пред „Струма” за емоциите от преживяното.

– Здравейте, г-жо Бошнакова! Как мина преходът?

– Преходът мина нормално. Имаше падания, охлузвания, но без тежки последици. Водачът на групата Илия Василев от Етрополе, който за 15-и път водеше група, отпразнува 60-ия си рожден ден по време на прехода. Подарихме му торта за празника. На този поход се изпи много бира. Не сме пиянствали, но при дълъг преход трябва да се пият много течности, защото организмът се дехидратира. Илия Василев беше определил време за ставане в 6 часа сутринта, независимо кой кога си ляга. Държеше стриктно за дисциплината. Жена от групата е изчислила, че сме се движели с 6 км в час и пристигнахме по график, точно навреме. Аз и Йорданка Апостолова първи съзряхме морето.

Първата вечер беше опознавателна. Всеки от групата казва с какво се занимава, с каква цел е тръгнал по пътя. Сред нас имаше доцент от Минно-геоложкия институт, IT специалист… В планината всички сме равни, няма значение какъв пост заемаш или колко си богат. Имаше моменти, когато спяхме на палатки, тъй като наблизо нямаше хижи.

– Не се ли страхувахте от диви животни през нощта?

–  Не. Виждахме сърнички, зайчета, диви прасета… При предишен преход видяхме мечка, но беше много далече.

– Как се чувствате след извървените  пеша толкова много километри?

– Чувствам се перфектно. Изминах за 6-и път пътя Ком – Емине, този път в памет на моя другар Цвятко Ябанджиев. Той почина миналата година и в негова памет изминах това разстояние за 6-и път. Той ме накара да обикна планината. Заслужава моята почит и уважение. Живяхме като семейство 20 години. Никога не сме имали тежки дрязги. Заедно обикаляхме планините и бяхме щастливи.

– Как се запознахте. Вие споменахте в предварителния ни разговор, че през 1998 г. идвате от Златоград на работа в мината в Бобов дол като маркшайдер.

– Той е работил в мината, но не съм го познавала. Даже сме живели в два съседни блока, но не съм го срещала. Запознахме се на река „Струма“. И двамата сме запалени рибари. Той беше на 54, а аз на 50 години. През 2 000 година заживяхме заедно. Той имаше един брак зад гърба си и аз имах брак, но… Неговите деца и моите приеха връзката ни и не сме имали проблем с тях. Често се шегувахме, че нас ни събра реката. Цвятко ме научи да обичам планината. За първи път ме заведе през село Самораново над езерото „Бъбрека“ и оттам се разкри красива гледка. И от тогава до миналата година, преди да почине, ходехме по планината. Сутрин ставахме и той казваше: „Не ми се стои вкъщи“, решавахме, че ще хванем по пътеките, качваме се в автомобила, спираме някъде и с раниците на гърба тръгваме по пътеките на планината. Миналата година, преди да почине, за последно извървяхме Ком – Емине заедно. За него беше осми път да мине по този маршрут. Тогава вече беше болен, но успя. През 2014 г. разбрахме, че има онкозаболяване. Той реши, че няма да се лекува с традиционна медицина и започна лечение с билки, предписани му от билкар. Билките му помагаха и живя още 5 години без проблем, но на билкаря му бяха забранили да работи и той спря с лечението. Почина на 74 години.

Цвятко е тичал 24 часа без прекъсване, като е обикалял стадиона в Бобов дол, като е изминал 211 км. Искал е да достигне рекорда на жените бегачи, но 10 км не са му стигали. Отказал се, тъй като в този момент е валяло дъжд като из ведро в Бобов дол.

– Какво харесахте в Цвятко, та е оставил такава следа в живота Ви и в негова памет сте изминала такова дълго разстояние от над 600 км за 18 дни.

– Харесах очите му. Когато се изгубехме в някой голям магазин, питах: „Тук да е минавал мъж с брада”, отговаряха ми: „С много сини очи ли?”.

Допаднахме си по характери и живяхме щастливо в продължение на 20 г. Харесвах в него, че беше борбен и не се предаваше.

Сещам се в момента, с него живяхме две години в Лондон. И там не се стърпя, участва три пъти в Лондонски маратон. Участвал е няколко пъти и в маратона на Витоша. Единия път се класира втори при генералното класиране и един път е бил на първо място във възрастовата група 30-40 г.

Имам желание да продължа да изминавам пътя Ком – Емине и да постигна неговите 8 пъти.

Когато почина, на погребението му дойдоха планинари от Кюстендил, София, Пловдив… Чувствам се сама без него, но има планинари, които ми помагат, като ме канят да участвам в преходи. Така се връщам на местата, където сме били заедно с Цвятко.

За да тръгна по пътя Ком – Емине, ме поканиха наши познати. С мен беше и дупничанката Йорданка Апостолова. Тя е на 61 години. От години живее при децата си в Америка. Обадих й се, че има организиран поход по пътя Ком – Емине и тя го измина заедно с мен и групата. Беше като машина. Тръгнахме  40 души до финала, стигнахме – 36.

ЙОРДАНКА ПОПОВА