Костадин Бандутов е роден на 17 февруари 1946 г. в Благоевград и не е и подозирал колко различни пътища му е приготвила съдбата. Но и никак не се отказва от възможностите, които тя му поднася.
За начало завършва механотехникума в родния си град (1965), но след това, вместо на техническите, се отдава на юридическите науки и завършва право в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1972). Наблюденията му като съдия върху превъплъщенията на човека, както и разностранните му интереси го подтикват към едно трето поприще, което обединява всички други – театъра. Намерил новото си призвание той записва и завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ със специалност „Режисура за драматичен театър“ (1979).
С Костадин Бандутов (ще го наричам по-нататък Коста) се запознах във ВИТИЗ някъде около 1976 година. Беше завършил право в СУ „Кл. Охридски” и дори е работил като стажант-съдия в Софийски градски съд и като младши съдия в Окръжен съд – Благоевград, пише драматургът Елена Илиева. Едновременно с това създава Младежки политически театър към Младежкия дом в Благоевград. Там в ролята на Самуил дебютира Николай Кимчев, бъдещият прекрасен актьор и дългогодишен директор на Драматичен театър „Н. Вапцаров“ – Благоевград. По това време Бандутов има съществен принос за развитието на много млади хора, които по-късно избират за своя съдба актьорската професия.
През 1979 г. Коста завършва и режисура за драматичен театър и се връща в родния си град. Дебютира на професионална сцена с пиесата на Л. Герш „Пеперудите са свободни”, която е негово репертоарно откритие и след това ще обиколи почти всички сцени в страната. Премиерата е на 6 ноември 1979 г. в камерната зала на ДТ „Н. Вапцаров”, а спектакълът се играе 68 пъти. С втората си постановка „И есен идат щъркели” от К. Топалов (59 представления) той също поставя своеобразен рекорд по популярност. През следващия сезон дръзко кани звездата на Народния театър – н.а. Стефан Гецов за ролята на Нещастливцев в комедията „Лес” на Ал. Н. Островски. Присъствието на големия актьор сякаш дава криле на целия актьорски състав. В равностойно партньорство с него, младите тогава Петър Кьосев – Щастливцев, Юлия Дживджорска – Гурмижска, Николай Кимчев – Буланов, Бистра Тупарова – Улита, Жанет Керанова – Аксюша, Пенчо Дренски – Пьотр, както и ветераните – з.а. Илия Бръчков, Николай Чобанов, Тодор Тодоров и др., създават плътни и запомнящи се образи. Публиката оценява високо и този спектакъл и пълни салоните цели 82 пъти. През сезон 1981-1982 година, с набрания творчески кураж, Коста поставя зрелищно, с много песни, бликащ хумор и настроение, комедията на Ст. Л. Костов „Вражалец” (142 представления из цялата страна) и шекспировата комедия „Сън в лятна нощ”. Критиците оценяват високо тази категорично заявена нова режисьорска индивидуалност (В. Стойчев пише във в. „Пулс” за „собствения почерк на твореца”, проф. Л. Тенев разсъждава „за прелестта на човешката природа” и др.). А Коста все повече се убеждава в правотата на Молиер – театърът трябва да поучава, но забавлявайки. Отдава голямо значение на музиката и пластиката, привлича в екипа си композитора Н. Ваклинов и хореографите Д. Болгар и Ст. Поляков. Пробва различни изразни средства във „Великденско вино” от К. Илиев, „Оптимистична трагедия” от Вс. Вишневски, , „Случаят в Чинари” от Ал. Чхаидзе, „Големият род” от М. Минков. Но силата му си остава в комедията, наситена с динамика и настроение – „Двубой” от Ив. Вазов (86 представления), „Няма да платим” от Д. Фо (90 представления). Има амбициозни творчески планове, но през сезон 1984-1985 г. изненадващо остава без творчески ангажимент. В театъра са поканени на гастрол режисьорите Илия Добрев (със „Сако от велур” от Ст. Стратиев), Маргарита Благиева („Соло за биещ часовник” от О. Захрадник), Александър Галперин („Жени” от В. Кримко). Борислав Чакринов прави дипломния си спектакъл по „Електра, любов моя” от Л. Дюрко. В репертоара амбициозно са заложени осем пиеси, от които три поставя Владлен Александров и една – Ставри Карамфилов. Името на Костадин Бандутов обаче отсъства от игралния афиш.
Може би споменът за този сезон го кара години по-късно да изповяда: „Съжалявам и ми е мъчно за публиката. Мисля, че макар и немногобройна, аз я имах. Тя приемаше моите амбиции и моя професионализъм и тази връзка между нас никой не може да заличи и прекъсне. Сега осъзнавам колко по-рано е трябвало да напусна, за да се освободя и от творческия егоизъм (да не позволяват на някого да се открои, да изпъкне) и от творческата зависимост (това не може да се постави, а това – да). Но Благоевград си остава моя любим град”.
През сезон 1985-1986 той отново е на линия и отново се говори с респект за постановките му „Черни очи за случайни срещи” от Ст. Цанев, „Автопортрет на поколението” (по стихове на Л. Левчев) и особено за „Монсерат” от Ем. Роблес.
Тук трябва да припомним, че през 80-те години успехите на театъра привлякоха в Благоевград плеяда талантливи млади актьори, някои от които направо от студентската скамейка във ВИТИЗ. Наред с Нина Болгар, Юлия Дживджорска, Бистра Тупарова, Жанет Керанова, Огнян Спиров, Петър Кьосев, Димитринка Ангелова, Николай Кимчев, Пенчо Дренски, Марта Кънчева благоевградската сцена даде поле за изява и на Валентин Балабанов, Иван Першенлиев, Кръстю Николов и Нина Янакиева, на Красимира Карова, Веселин Калановски, Петър Върбанов, Росица Александрова, Пламен Миладинов, Росица Шумарска, Маруся Кацарска – Ваклинова и др. Върна се Атанас Воденичаров. Формира се талантлива и многоцветна трупа с актьори от няколко поколения, с богата палитра от актьорски възможности – драматични, комедийни, характерни, романтични… През есента на 1985 г. за художествен консултант бе привлечен н.а. Иван Кондов.
И точно тогава започна генералната реконструкция на сградата и площадното пространство пред нея – изпитание за издръжливостта на целия творчески и технически състав и огромна отговорност пред директора Борислав Владиков. Сцената, репетиционните, гримьорните, ателиетата – всичко бе превърнато в строителна площадка. Пред сградата зееха дълбоки изкопи. Репетициите се провеждаха в производствената база в кв. „Грамада”, а представленията – в малката и неуютна зала на Профсъюзния дом, с плитка сцена, пригодена единствено за събрания и конференции. Няколко премиери бяха изнесени на сцените в Сандански и Петрич. Усещането бе като за „военновременна” обстановка – с всичките неудобства, студуване, с режещия звук на строителните машини, с ежедневните бригади из строящите се около театъра нови обекти. Някъде там се състоя и премиерата на „Автопортрет на поколението” – пред работници на един от етажите на бъдещия Партиен дом, сега Американски университет в България. Театърът въпреки всичко продължаваше да работи.
Но да се върнем при Коста Бандутов. Въпреки гореизброените неудобства, сезон 1986-1987 бе открит с неговата постановка „Приключения опасни със герои сладкогласни”, мюзикъл за деца и възрастни от Н. Йорданов и композитора Х. Агасян. Последва го комедията „Слуга на двама господари” от К. Голдони. На 10 март 1988 г. се състоя и премиерата на драмата „Дойдох да ви попитам” от Д. Гонов (за първи път на българска сцена). Изгряващата звезда на комедиографа Христо Бойчев през февруари 1989 г. огря и Благоевград с комедията „Районна болница”, където Коста беше в стихията си, а критикът Димитър Цолов отбеляза „златното покритие на смеха” в постановката. Абсурдите в обществото, доведени до крайност, се проектираха с цялата си несъстоятелност в бойчевата „болница”, а смехът на зрителите в залата – понякога почти до припадък, беше „смях през сълзи”, както отбеляза в. „Пиринско дело”.
Тогава в настъпилото безцензурно време на т.нар. „перестройка” Владлен Александров беше избрал за участие в Националния преглед „Страшния съд” от Ст. Цанев, а Коста – верен на себе си, се спря на мюзикъла „Когато розите танцуват” на В. Петров. Премиерата се състоя на 16 май пред уважаемото жури в рамките на прегледа. За първи път театърът не получи награда в нито една от категориите. Скоро след това Коста Бандутов напусна и театъра и Благоевград. Но това не сложи край на кариерата му, а се превърна в едно ново, още по-успешно и вдъхновяващо начало.
През 1989 и 1990 г. той работи с трупата на ДТ „Гео Милев” – Стара Загора. Следващите две години е режисьор в ДТ „Ст. Бъчваров”. Морското момиче Варна не само го приютява, но и му дава възможност да развива таланта си на комедиен виртуоз. Варненци бързо научават името му и започват да се редят на опашка пред касата, за да гледат по няколко пъти комедиите „Между два стола” от Р. Куни (с над 60 представления за един сезон), „Шум зад кулисите” от М. Фрейн, „Професионалистът” от Д. Ковачевич и др.
На 9 април 1991 г. Коста Бандутов печели убедително с 69 от възможните 100 точки конкурса за директор на ДТ – Варна, какъвто остава до 1996 г. От октомври 1991 до март 1992 г. успоредно заема и длъжността зам. кмет на община Варна. Като режисьор декларира стремежа си да изгради и във Варна здрав мост към зрителите, без да допуска лош вкус и евтини заигравки. Знае много добре, че като трети важен компонент публиката дава завършек на театралния спектакъл с активното си присъствие и с реакциите си, дори когато затаява дъх. А като директор амбицията му е да заложи на „силни заглавия” и да доведе във Варна режисьори от ранга на Иван Добчев, Маргарита Младенова, Николай Поляков и Александър Морфов. Стабилната, талантлива актьорска трупа и варненската публика, според него, заслужават това. И още, мечтае във Варна да има и вариететен театър, да гостуват европейски и световни мюзикъли, да се представят нови форми на театралното забавление.
Режисьорът Коста Бандутов е познат не само в Благоевград и Варна. Поставил е над 80 пиеси в театрите във Велико Търново, Смолян, Димитровград, Стара Загора, Търговище, Добрич, Габрово и др. Сред тях са „Циркът на пънкарите” от Ф. Арабал, „Американска рулетка” от Ал. Мардан, „Юнаци с умни калпаци” от Н. Русев и „Доктор” от Бр. Нушич, „Ти си жена, аз съм мъж, желанията ни са еднакви” от Ил. Иларионов, „Спирка последна” от Хр. Бойчев, „Последната нощ на Сократ” от Ст. Цанев, „Големите момичета не плачат” от Н. Саймън, „Деца на света” от Ст. Цанев и др. От 1999 до 2005 г. е директор на дирекция „Култура и духовно развитие” в община Варна.
През 2009 г. за пръв път се връща в Благоевградския театър, за да реализира спектакъла – реквием „И светъл, и грешен”, посветен на 100-годишнината от рождението на Никола Вапцаров. Изминали са 20 години от заминаването му, но театърът го посреща така, сякаш винаги е бил тук. Успехът на постановката е впечатляващ. И сякаш вече е по-лесно да отскача от Варна до Благоевград по за два месеца за нови постановки. През 2011 г. повтаря успеха на „Вражалец” с подновен състав и с гастрол на Стефан Рядков в ролята на Манчо Вагарджиев. Николай Кимчев сега е Кмета Данко, а някогашната палава Босилка (Жанет Керанова) се превъплъщава в ролята на Баба Кунка. През 2016 г. директорът Петър Кьосев го кани да повтори и „Двубой” по Ив. Вазов по случай 166-годишнината от рождението на поета. Следва мюзикълът „Бременските музиканти” по Братя Грим и „Секс по английски” от Р. Галтън и Дж. Антробс – неговата запазена марка за добра комедия. През следващите години той е все така търсен като режисьор на свободна практика не само от Варненския театър, но и от ДТ – Добрич. Поставя „Прелестите на изневярата” от В. Красногоров, „Смяна на жените” от Ю. Поляков, „Дамски шивач” от Ж. Фейдо, „Пижама за шестима” от М. Камолети и др.
Коста Бандутов не се страхува да поема творчески рискове. През 2011 година участва като режисьор в проекта за радио театър на Радио Варна „Чуваш ли театъра?”. Едно от заглавията е „Ситуациони провокациони“ – за „уличните предизвикателства на делника”, което реализира с младите актьори от Студентското театрално студио на Икономически университет – Варна по текст на Елица Матеева. През 2018 г. със Студентския театър „ИкАрт” преоткрива за младите зрители класика Елин Пелин в спектакъла „Аз, ти, той“. Активно работи с Детско-юношеската опера при Общински детски комплекс – Варна и с диригента на Варненската опера Ганчо Ганчев в „Мечо Пух” (мюзикъл на Ал. Йосифов по Ал. Милн), „Мамма Миа” (по песни на АББА), „Джекил” (мюзикъл от Дж. Мур) Поставя „Коледна приказка” от Юл. Слабаков. Според него музиката в един спектакъл допълва образите. „За мен музиката трябва да е продължение на словото както в мюзикъла, така и в театъра. Когато думите не стигат, запяваш. Музиката е по-висша емоция от словото”. А коледното му пожелание към децата е: „Да творим добро, да се обичаме, да трупаме хубави спомени!”.
През 2017 г. получава покана от ръководството на Театрално-музикален продуцентски център – Варна да постави на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ комедията „Бащи, лъжи и още нещо“ от любимия си автор Рей Куни. Ще припомня, че неговата постановка „Между два стола“ със 151 представления в периода 1990-1998 година се оказва най-дълго играният спектакъл на голяма сцена в новата история на Варненския драматичен театър. Връщайки се, Коста споделя: „Да работя отново с варненските актьори за мен е удоволствие, не само защото са талантливи, но и защото са успели, на фона на общото разпространение на театрален кич да съхранят високия си естетически вкус. Това, от една страна, ме облекчава в работата с тях, а, от друга страна, ме кара да бъда още по-взискателен към себе си, търсейки най-подходящите решения”.
Една от наградите, които носят на Коста Бандутов удовлетворение от постигнатото през годините, е номинацията за наградата „Варна” за екипа на постановката „Само за жени”. За тази комедия, композирана по „Дневникът на Ева” и други текстове на Нобеловия лауреат за литература Дарио Фо, четем в отзивите: „Майсторът на комедийния жанр Костадин Бандутов залага на баланса освен между интимното и екзистенциалното, между критичното и комичното. Като омекотява и подлага на ирония сочния, понякога стигащ до вулгарност, хумор, характерен за стила на Фо, той привнася нови нюанси в драматургията”.
В предложението си за номинацията Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център – Варна пише следното: „В постановката режисьорът К. Бандутов е заложил богатия си професионален опит и умението си да работи ефективно с много творци. За своята 75-годишнина майсторът на комедийния жанр е успял да обедини постановъчния екип и всички участници – близо две трети от състава на театъра, около оригиналната си концепция, която води от унифицирането на двата пола към индивидуализацията и конкретиката на отделния персонаж. Изведена убедително на всички нива тя проличава в режисьорския прочит и в играта на актьорите. Адресиран към широката аудитория спектакълът разсъждава над любовта, която прави живота на жените и мъжете цветен, различен и не непременно справедлив. Тази вечна проблематика върви под ръка с чувството за хумор и тъкмо от това партньорство произтичат искрящата виталност, неподправеното забавление и оригиналния дух на „Само за жени”. Достойнствата на спектакъла подчертава и изключителния успех, на който той се радва не само във Варна, а и по време на гастролите му в София и други градове на страната”.
„Театърът е красив сън и възможност за бягство от проблемите”, заключава режисьорът съдия Коста Бандутов. Той вярва, че все повече хора ще избират този начин за преодоляване на ежедневния стрес от реалността.
ЕЛЕНА ИЛИЕВА
