На двукратния спортист на годината в Петрич Евелина Николова предстои участие на световното първенство по борба през септември. След олимпийския бронз от Токио Ева продължи с отличните класирания и през 2022 г., а преди броени дни бе удостоена със званието „Почетен гражданин на Созопол“. За емоциите около това призвание, личния момент при последния й медал в Испания и очакванията за световния форум в Белград разговаряме с петричката прима в борбата между две излизания на тренировъчния тепих.
– Евелина, отскоро си почетен гражданин на Созопол, с който е свързана кариерата ти на състезател в местния „Ангел Гочев Тийм“. С какви чувства прие това признание?
– Горда съм за честта, която ми бе оказана. Донесох много отличия за настоящия си клубен отбор и се радвам, че успехите ми бяха оценени по достойнство от местната власт в лицето на кмета Тихомир Янакиев и председателя на Общинския съвет Георги Пинелов. Получих званието в компанията на достойни мъже, доказали се в спортната си дейност, личния ми треньор Мирослав Гочев и местната легенда в гребането Андон Кюмурджиев.
– Тази приятна церемония беше предшествана от поредното ти отличие на тепиха, завоювано на Иберийския полуостров. Трудно ли беше това състезание, от какъв ранг е „Гран при Испания“?
– Състезанието беше доста силно, имаше участнички от цял свят. Да, липсваха състезателки от Русия и Беларус, които все още нямат право да се състезават, заради събитията в Украйна, но и без тях конкуренцията бе на ниво.
– Колко съпернички имаше в твоята категория до 57 кг?
– Мисля, че бяхме 15 състезателки. Аз започнах с победи над американките Никол Мур и София Макалузо, на полуфинала загубих от бъдещата шампионка Анджелина Тисяк от Полша, а в малкия финал за бронзовия медал се наложих над канадката Хана Тейлър.
– През 2021 г. зарадва цяла България с олимпийски бронз от Токио, през настоящата 2022 г. спечели високо ранкираните международни турнири „Дан Колов“ във Велико Търново и „Яшар Догу“ в Истанбул, спечели поредната си републиканска титла у нас, стигна до вицешампионска титла на Европа от Будапеща, сега бронз от Испания… Напоследък надграждаш в изявите си, какво да очакваме от световното през септември в Белград?
– Така е, продължавам да надграждам, всеки ден съм в залата, работя упорито и се радвам, че има резултат. Разбира се, основната ми цел е световното първенство, което ще бъде през септември в Белград, и подготовката ми вече изцяло е насочена натам. Тези турнири, през които преминаваме, са точно за това – да видим докъде сме стигнали в тренировките за световното.
– Написа в социалните мрежи, че медалът от Испания има особена тежест и е специален в кариерата ти?
– Просто свързвам спечелването му с други емоции, които ще запазя за себе си. В крайна сметка ние, спортистите, също сме хора и нашият живот не е само в залата и на тепиха, имаме право на човешки чувства и преживявания.
– Преди Испания спечели медал и в нов за тебе спорт – кураш – разновидност на узбекистанска народна борба. Разкажи ни и за това преживяване?
– Не знам точно как този турнир по кураш се организира в България, но беше с много голям награден фонд. Както е известно, в последните години по време на лагерите с националния отбор живея в една стая с Мария Оряшкова, най-титулуваната наша състезателка по самбо. И тъй като този спорт е много близък до самбото, Мария получи покана да участва, после убеди и мен да се включа. Благодарна съм й, защото тя отделяше цялото си време да ми показва, да ме подготвя за участието ми. Беше по-различна емоция от тази, която изпитваме покрай борбата, но бе много интересно.
– Освен медала и парите, които спечели, там те наградиха и с традиционна узбекистанска носия, с която изглеждаше много ефектна на награждаването…
– Да, носията е много красива, пазя си я в гардероба като скъп спомен. Красива, блестяща дреха, която за жалост не намирам повод да облека отново.
– С образованието докъде стигна?
– Трудно е, когато си спортист на високо ниво, да правиш няколко неща едновременно. Магистратурата я завърших, а бъдещето ще покаже какво ще се случи по пътя към докторантурата, която също влиза в плановете ми. На този етап се въздържам да нося повече от една диня под мишницата, изчаквам подходящи момент да се върна към науката.
– Ще има ли почивка за двукратния спортист №1 на Петрич това лято?
– Не, графикът ми е абсолютно плътен, вече стана дума, че генералната цел е световното първенство в Белград, където се надявам да направя серия от успешни преборвания. След края му вероятно ще се намери прозорец от няколко дни за отдих от тежкия сезон.
– Дано в Белград се окичиш със златото. В Токио – бронз, в Будапеща – сребро, просто градацията в блясъка на медалите сочи натам.
– Благодаря, дано, пък аз ще направя всичко по възможностите си да зарадвам тези мои сънародници, които следят кариерата ми.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
Къде е завършила магистратура тази мома, в ЮЗУ.то на Юруков ли?