2574 ученици в Пиринско се явиха на изпит по български език и литература, 152-ма пропуснаха математиката
2574 четвъртокласници в Пиринско показаха знанията си по български език и литература на националното външно оценяване /НВО/, а 142-ма ученици, или 5.23% от общия брой на завършващите начално образование в областта, не се явиха. Четвъртокласниците имаха на разположение 60 минути, за да се справят с теста, включващ 3 части: диктовка и езикови задачи с избираем отговор; текст за четене с разбиране и тестови задачи към него – с избираем и със свободен отговор; речева задача с творчески характер, изискваща свободен отговор.
Изпитът започна с диктовка. Чрез нея се проверява прилагането на изучените в началните класове правописни норми, както и уменията за слушане и писане. Текстът за диктовка е записан на аудиофайл, за да се гарантират еднакви условия за четенето и слушането му от всички ученици.
Езиковите задачи бяха с по три избираеми отговора, единият от които е верен. С тях се проверяват базови компетентности, свързани с приложния характер на езика.
Последната задача бе с творчески характер. От учениците се изискваше да създадат собствен кратък текст по серия от картини. С помощта на опорни въпроси децата се насочват да пресъздадат действията и емоциите на героите от всяка картинка и да запишат текст, в който изреченията са в логическа връзка, а интерпретацията да показва умения за мислене и за уместна употреба на езикови средства.
Малко след края на изпита репортер на „Струма“ посети благоевградското V СУ „Георги Измирлиев“. Четвъртокласниците бяха във видимо добре настроение и коментираха, че изпитът не ги е затруднил.
„Децата бяха спокойни, НВО протече нормално“, каза класният ръководител на 4 „а“ клас Капка Палюшева. Попитана дали онлайн обучението се е отразило върху подготовката на учениците, г-жа Палюшева коментира, че по време на ОРЕС /обучение от разстояние в електронна среда/ учителите са успели да синтезират най-важното от учебния материал и да го предадат на учениците, така че то да остане като знания.
„В този смисъл не мисля, че онлайн обучението е оказало влияние върху подготовката на учениците“, поясни класната на 4 „а“.
Вчера се проведе и националното външно оценяване по математика, на което не се явиха 152-ма ученици, или с 10 повече, отколкото по БЕЛ. Тестът също бе с времетраене от 60 минути и включваше 25 задачи, от които 18 с избираем отговор, 5 с кратък свободен отговор, една задача с разширен свободен отговор и една текстова задача с три подусловия. Целта му е да се проверят знания за принципа на образуването редицата на естествените числа, за мерните единици, умения за смятане, за действия с еднородни именувани числа, за измерване, намиране обиколка на геометрична фигура и на лице на правоъгълник, описване на ситуации от реалния свят с математически модели…
„И двата изпита от националното външно оценяване протекоха нормално. До нас не е достигала информация за възникнали проблеми, трудности в училища на територията на област Благоевград”, коментира началникът на Регионалното управление на образованието Ивайло Златанов. Той посочи и че не се наблюдава повишена концентрация на отсъстващи ученици от дадено училище, което означава, че учителите са успели да мотивират учениците.
„Създадени са благоприятни условия, така че учениците да работят спокойно и в крайна сметка да покажат своите знания“, каза още началникът на РУО и допълни, че на училищно ниво ще бъдат извършени анализи, за да се видят какви са пропуските на завършващите начално образование и да се набележат мерки за преодоляването на слабостите.
С молба на коментира НВО и да сподели впечатленията си от изпитите по БЕЛ и математика, репортер на „Струма“ се обърна към главния учител в начален етап на V СУ Катюша Чимева.
– Г-жо Чимева, какви са впечатленията Ви от проведеното национално външно оценяване по български език и литература, и по математика?
– Това, което ми направи впечатление, е, че децата стават все по-спокойни, когато предстои НВО. Поне в нашето училище е така. Учителите полагат изключително много старание да предразположат всяко едно дете и то да разбере, че ако иска да се справи успешно, трябва да запази спокойствие. Да, постигането на резултат е изключително важно нещо, но по-важно е детето да покаже това, което знае, а не заради стреса да забрави и това, което наистина е усвоило много добре.
Учениците се подготвят за НВО повече от година и половина. Всички са „тренирани“ достатъчно. Забелязах, че остават до края на определеното им време. Организацията в нашето училище винаги е на много добро ниво, което е и първото условие децата да не се стресират.
– А какво споделиха ученици след „матурата“ по БЕЛ?
– Нямаха нито едно възражение към езиковите задачи, към творческата задачи и задачата за четене с разбиране. Единствено бяха притеснения малко от скоростта, с която е направена аудиодиктовката. Тя бе публикувана снощи /б.р. 29.05./, ние я разгледахме и дори я направихме днес с второкласниците. Оказа се, че те се справят с лекота, но когато се диктува с умерено темпо. И четвъртокласниците, които попитах, и колегите казаха, че темпото е било малко по-бързо и не е съобразено с нивото на децата, защото има и отличници, и други с по-скромни възможности, а на НВО се явяват всички. Тоест трябва да имаме оптимално темпо и равнопоставеност
– А за математиката?
– Впечатленията ми от днес все още не са пълни, но отново казвам – децата останаха до края. Те знаят, че всяка една задача трябва да бъде не налучкана, а пресметната и проверена, и веднага отговорът да се нанесе в бланката, за да не стане объркване.
– През годините с Вас сме коментирали НВО по математика, а Вие сте изразявали мнение по отношение броя на задачите.
– В случая отново имахме голям брой задачи, изискващи сериозна подготовка. Децата трябваше да бъдат и креативни, защото имаше чертежи, образуващи различни фигури, и задачи, касаещи съответната фигура, а не например да се намери само страната на квадрата. Имаше и чертеж в мрежа, свързан с броене на квадратчета и в едната, и в другата посока /по дължина и широчина/, за което отново се иска съсредоточаване и много внимание. Отново твърдя, за мен толкова голям обем задачи не е много правилно решение, защото децата има недостатъчно развита самодисциплина и не биха могли 60 минути да бъдат съсредоточени така, че да изпълнят всяка една от задачите. Има деца, които могат да решат всяка една от задачите, но им трябва повече време и не им стигат определените 60 минути. В случая ние „отсяваме“ този, който може бързо да смята, да „препуска“, а не този, който знае. И това не е „отсяване“ на знанието, а на темпото, с което работиш. В този смисъл бих искала да изтъкна, че децата са различни. Някои са в състояние да решат безпогрешно всички задачи за определеното време, други с по-умерено темпо могат да стигнат до 23-ата задача, трети до 18-ата. Затова според мен трябва да се намали броят на задачите. Нека да остане сложността, но просто като обем и количество задачите да бъдат редуцирани.
– Според Вас колко задачи е удачно да включва НВО по математика в 4 клас?
– Ако трябва да се проверят знанията по четирите аритметични действия, геометричните фигури, текстова и логическа задача… за мен форматът не би трябвало да включва повече от 20 задачи. Или детето да има възможност да отдели най-малко по три минути на задача. Никой не може да ме убеди, че ако един четвъртокласник има и разчита на знания, ще тръгне да налучква отговора. Той ще го пресметне, а за това е необходимо време. Ако „играем тото“, може да стигнат и 30 минути, но вероятността да си уцелил е много по-малка. Човек трябва да разчита на своите знания, а не на късмет.
– Българският език или математиката, кое е по-трудно на учениците?
– В последните години децата се справят много по-успешно по български език. По математика допускат грешки и причината за по-ниския резултат е големият обем задачи. Детето трябва да е решило чак 24-ата задача, за да си „гарантира“ оценка от „Мн. добър”, и половината от 25-ата задача, за да има „Отличен”. Поне така беше на теста миналата година, за тази още не знам как е точно. Но ако по същия начин е структурирано, това означава, че всички деца трябва да стигнат до края. Пак ще кажа, 60 минути за 25 задачи плюс две подусловия, тоест общо 27 задачи, за мен не е правилният вариант.
– Г-жо Чимева, вчера попитах Вашата колежка г-жа Палюшева /класен ръководител на 4 „а“/, а сега ще отправя същия въпрос и към Вас – повлия ли онлайн обучението на подготовката на четвъртокласниците?
– Според мен това време мина и децата много бързо се адаптираха към условията за работа в клас. Колегите са изключително отговорни и обръщат достатъчно внимание на всяко едно от децата. Разработваха тестове и проверки във всякакви варианти и пак казвам – те създадоха условия първо децата да се чувстват спокойни. През годините сме наблюдавали стрес, някои от ученици са плакали. Сега всички деца бяха спокойни и усмихнати. В крайна сметка това е първото условие и когато ученикът е запазил спокойствие, дал е всичко от себе си, стигнал е до края и макар да няма максимален резултат, има основание да си каже: „Да, справих се, пробвах се, а догодина ще бъда още по-добър!”.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
