Пророчицата ми казваше: „На небето има едно око, което вижда всичко, и когато се отклоняваме от доброто, не остава незабелязано”, категорична беше, че трябва да се страхуваме от живите хора, не от мъртвите, защото те само помагат и нищо лошо не правят
Със Стефка Петревска сме съученички. Завършихме Политехническата гимназия „Св.св. Кирил и Методий”, бивша Солунска, в Благоевград през 1973 година. Отдавна се каня да напиша материал за нейната майка Витка, която 13 години беше неотлъчно до пророчицата Ванга, но след абитуриентския бал всеки тръгна по своя път и нямахме възможност да се виждаме често и да разговаряме. Наскоро в един от слънчевите есенни дни се срещнахме в центъра на града и на една пейка тя сподели събития и факти, които никога няма да забрави. Майка й Витка почина на 92 години през 2020 година. Познанството й с леля Ванга датира от 1965 година, когато Витка търси нейната помощ за болестта на сина си Георги. Тя дава захар по друг човек, защото съпругът й бил партиен член и тя не е искала да му навреди, като отива при врачка. Навремето те бяха забранени в обществото. Но леля Ванга поискала лично да се срещне с нея. За решаване здравословния проблем на малкия Георги Ванга й посочила д-р Николов – много добър педиатър от град Сандански, който потвърдил нейната диагноза. На детето е направена ваксина срещу детски паралич, когато е бил болен, и вследствие на това получава заболяване, което води до схващане на мускулите, обездвижване и нарушаване на мозъчни клетки, които пък от своя страна водят до промени в психическото му състояние. Освен препоръките на доктора, Ванга й казала да прилага и народната медицина – да го къпе в орехова шума и морска сол и да му прави няколко пъти на ден леки масажи. „Баща ми се учуди, че доктора освен лекарствата, препоръчва и бабини лекове, и майка чак тогава посмяла да му каже, че е ходила при Ванга и тя е препоръчала лекаря и лечението, което помогна на брат ми, възстанови се, с малки изключения в психиката, но и днес е жив и здрав, не се е женил. Разбираме се, уважаваме се много!”, споделя Стефка.
След тази среща Ванга продължила да търси Витка всяка събота и неделя. Поръчвала да й изтъче нещо, да й изпреде прежда, да боядиса плат, или дреха, двора да помете. Стефка казва: „
„Осъзнавайки последствията на тяхното запознанство, си давам сметка, че всичко това е било, за да я държи близо до себе си и да поддържат връзка. Виждала е своята съдба, преплетена със съдбата на Витка. За да може, когато дойде времето, тя да вземе жена до себе си, тая жена да бъде Витка от Първомай. Тя вероятно й е била посочена, както казваше тя, от небето. Така я е подготвила да я опознае, да познава обстановката около нея, да свикнат двете заедно.
Когато Ванга разбрала, че съпругът на Витка е починал, я помолила да дойде да живее при нея. „Железни обувки съм обула, за да те доведа тук при мен“, й казвала тя. Три пъти пращала хора, за да я викат. Витка се съгласила и от благодарност, че помогнала на сина й да проходи и да оздравее. „Витка си е за мен, вземете ли я, няма да се приберете живи“, казвала пророчицата. Двете заживяват заедно и остават неразделни до смъртта на Ванга. Точно Витка е човекът, който е неотлъчно до леглото на пророчицата ден и нощ, когато тя вече е тежко болна.
Стефка ми разказа, че познава Ванга от дете, но повярвала на дарбата й първата година, когато я приемат студентка във Висшия машинно-електротехнически институт в София. Ванга й описала студентската стая, компанията, казала имената на съквартирантките, посочила й петното в средата на килима в студентската квартира, мръсната чаша на мивката. „Накара ни се, че не чистим, че по-малко учим, отколкото трябва, че повече време отделяме за веселба. Даде ми насока със закана. Ти ако така продължаваш, ще се случи това, което не искаш. Тогава, като млад човек, който не се беше сблъсквал очи в очи с нейните възможности, разбрах, че тя наистина носи голяма дарба”.
По-късно, когато Стефка е вече омъжена и гледала децата си на Рупите, близо до нея, за да помага на майка си, разбира, че не случайно хората я търсят. Те се тълпяха, плачеха, а тя ги успокояваше, помагаше с каквото може. Пращаше ги на лекари, които им посочваха правилните диагнози, казваше и свои методи за лечение. Казвала им: „Това, което е за мен, мога да го направя, но това, което не е за мен, не е. Отивате на лекар”. Беше категорична. Но толкова много хора идваха, че тя не можеше да смогне, беше много уморена. Тези, които са ходили при нея, все още й вярват и продължават да посещават местата в Петрич и Рупите, където тя е живяла. Сякаш търсят помощ от нея и от отвъдното. Но има и такива, които не вярват, дори от онези, които са ходили при нея, но не са получили отговор на въпросите си. Тя не искаше да казва истината, ако виждаше преди всичко лоши неща, за да не ги травмира допълнително. Именно те казват – Ванга не позна. Но това за нея не беше проблем. Тя не искаше да се доказва, че познава. Носеше си хомота на мъченица да помага на хората. Не вярват и тези, които е изгонила. Имаше и такива, които я питаха на кой любовник или любовница да държат повече. С тях се държеше доста грубо. За нея това са хора, които нямат причина да търсят нейната помощ и да й губят времето, при наличието на хора с толкова тежки съдби. Хиляди са хората, на които е помогнала и на хиляди деца е кръстница. Тя беше много вярваща жена в Господ, в светците. Имаше няколко библии, едната й беше подарък от Людмила Живкова. Когато почиваше на пейката, ни караше да изваждаме Библията, да отваряме на случайни страници и тълкуваше определени събития от прочетеното. Понякога това бяха предсказания в личен план за човека, който чете и затова го правеше. Казваше, че всичко, което е написано в Библията, е вярно и събитията, за които пише там ще се случат”.
Стефка един ден й задала въпроса: „Ще има ли пак акопалипсис?”. Тя попитала каква е тая дума, после погледнала с незрящия си поглед към небето и отговорила: „Да, ке има!”. Стефка попитала – първият е потоп, а сега с какво ще дойде апокалипсисът?” Ванга казала – с огън, но ти нема да го видиш, ще го видат поколенията след теб. Свето ке се промени и хората също. От небето е, защото човеците трябва да се научат да живеят, съобразявайки се с майката Земя, уважавайки се, живеейки в любов и почит един към друг! Трябва да зачитаме вярата на всеки, независимо от вероизповеданието и да не се делим, защото споделяме един и същи дом. А на небето има едно око, което вижда всичко и когато се отклоняваме от доброто, не остава незабелязано!”.
Посочвала небето и обяснявала защо се случват определени неща, за които я питали. Стефка казва: „Това ме караше да си мисля, че духовното е по-висше от физическите ни потребности, но ние не можем да го проумеем и цял живот се борим, пътувайки по своите съдбовни пътища, да го усетим, сякаш е над нас, в нещата около нас и в самите нас”. Убедена е, че нашите мисли и нашият живот не зависят само от свободната ни воля, както обичаме да казваме. Не е тя, която определя нашия път и нашия начин на живот. Всичко е Божа работа.
Попитах я дали е виждала Людмила Живкова при Ванга, защото между тях имаше особена връзка. Всички знаехме, че от хората на властта Ванга приемаше единствено Людмила като дъщеря и закрилница. Стефка каза, че не я е виждала, но си спомня, че е присъствала в Благоевград на конференция преди 1989 година, когато награждават първенците в горите и в селското стопанство. Людмила е раздавала наградите. Доста са я чакали да дойде, тя ентусиазирано и набързо раздала наградите и когато Стефка се прибрала в Петрич и отишла при леля Ванга, тя й казала: „Людмила набързо, набързо разхвърля наградите”. Витка потвърдила този факт, но попитала тя откъде знае. „Е, как да не знам, тя беше при мене”. Людмила е ходила често на Рупите, но когато двете са разговаряли, не е имало свидетели. Знае, че Ванга много е държала на Людмила, както и Людмила на леля Ванга. Стефка каза, че е била при Ванга, когато е научила за смъртта на Людмила, и е била като покосена. Само е казала: „А, Боже, защо на мене не ми се даде тази смърт?”. Стефка твърди, че й е давала съвети, че не е времето за нейните идеи, че не могат да я разберат и, че тези, които й се противопоставят, са по-големи, по-мощни, но… Самата леля Ванга казваше, че тя съдбата не може да промени. Казвала е, че ако може да я променя, първо своята съдба би променила: „Щях да помогна мъжът ми да не умре, щях да имам очи, да имам деца, да живея обикновен човешки живот, но това не ми е дадено. Дадено ми е да помагам с помощта на Господ и по негова воля. Каквото той позволи и каже да се направи, това правя”. Просто предава Божията воля за човека, дошъл за помощ.
Питам, разказвала ли им е какво вижда, когато при нея идва човек с проблем? Тя е казвала, че й хлопва отгоре една вратичка и тя вижда неговата съдба като на кино. Всичко се прожектира – минало, настояще и бъдеще. И е казвала: „Колко е лесно, когато човек има хубава съдба”. Почва да му говори, радва се и се усмихва и може половин час да споделя картините с него. Но когато идва човек с тежка съдба, която тя не може да промени, се умълчава и търси начин как да го предупреди за нещата, които престоят. Казва това, което може да каже, но някои неща спестява. В началото е казвала всичко, защото е мислила, че така трябва, но когато е виждала, че хората припадат пред нея и тя не може да ги свести, тогава е разбрала, че не всеки човек има сила да понесе истината за съдбата си и се научила да преценява на кой каква информация да дава и как да я дава.
Стефка Петревска завършва ВМИ „Ленин”, специалност „Подемнотранспортни строителни машини и системи”. Поработила е малко в Бухово – Държавно-стопанско обединение „Редки метали”, като са се занимавали с произвоство на уранови руди, но се е наложило да се преквалифицира и да се прехвърля от работа на работа. Самата Ванга й казала да се махне от Бухово, защото е жена, а там от тежките метали след време може да остане без деца. Успява да се спаси от разпределението и си е намерила друга работа, но след демократичните промени у нас заводите се унищожават и инженерите стават ненужни. През 1984 година се омъжва за Невелин Велев. Той умира 2012 година. Научила е от Ванга, че съдбата трябва да се посреща такава, каквато е, колкото и тежки загуби да има човек. Имат две момчета – Андон и Димитър, и е щастлива майка с тях.
Майка й Витка живя до 2020 година. Преживяла е две тежки операции, от които едната тумор на мозъка. След нея живяла 8 години.Трябвало децата й да вземат решение за тази операци, но те я помолили тя да реши. Като преспи, на сутринта да каже иска или не иска да се оперира. Защото според тях тя е трябвала да подготви волята и тялото си за последствията от операцията. Тогава Витка сънува леля Ванга, която идва при нея, сякаш се носи във въздуха на някаква платформа. Витка лежи на леглото, разпъната на кръст, а на челото и в двете й ръце горят свещи. Витка казва: „Е, ти дойде, лельо Ванге, ама аз не мога да стана да те посрещна!” А тя й казва: „Не се притеснявай, Витке, няма нищо страшно, аз съм тука, аз съм с теб. Ти че ке дойдеш при мен, ке дойдеш, но имаш още време”. Сутринта, когато се събужда, Витка казала на децата си: „Водете ме на операция. Леля Ванга каза, че имам още време”. Тя ни се явява в сънищата и след смъртта си и винаги идва, когато имаме проблеми”, споделя Стефка. Самата Ванга им е казвала, че душата е безсмъртна. Умира тялото, но една малка частица продължава своя живот”. Тя виждаше душите на мъртвите, които се материализираха пред нея с познатия си образ. Казваше, че познава кога хората са мъртви и кога живи. Мъртвите души познаваше, когато те се явяват през човека с очертания, с образ, но са над земята, не стъпват на нея. Душите на мъртвите й предават информация за техните близки, които търсят помощ от нея. Те й казват какво лечение да предприемат, при кой лекар да бъдат изпратени. На сестра ми Наташа съпругът почина на 42 години и брат ми Георги попита Ванга с каква цел се явяват мъртвите, а тя му каза: „Не се притеснявай, Георги, той идва, за да ви помага. Мъртвите не правят лошо на живите. Живите правят лошо на всички около тях. Има добри хора, но има и лоши хора, страхувай се от живите, не се страхувай от мъртвите”.
Все още се коментира черквата „Света Петка Българска” на Рупите по повод това, че не е изографисана по каноните, но Витка е била свидетел как леля Ванга е събирала левче по левче за този храм. Имала е страшни болки, но е приемала сутрин и вечер, защото непрекъснато са й казвали: „Пари не достигат за черквата”. Тази черква започва да се строи през 1994 година, а Ванга напусна земния си път през 1996-а. Тя е търсила хора, на които да се опре, за да реализира не толкова мечтата и идеята си. „Тя казваше, че силите я карат да направи черква на това място, защото там е загинал цивилизован град за онова време и тя вижда и чува живите затрупани хора как стенат. Смяташе, че ако се построи черква, ще могат да се облекчат страданията на тези души под вулкана Кожух”. Ванга първо предлага на съпруга на Стефка – Невелин Велев, да се заеме с това строителство, но той й казал: „Лельо Ванге, това е тежка задача, тук ще се работи с много пари, с благословията на Българската православна църква, със силни строителни организации, но на мен не ми е по силите”. Имал е шивашки цех с около 15 машини в село Първомай. След това е споделяла решението си с по-интелигентни хора от София, които са идвали при нея, че тя сама не може нищо да направи, въпреки че парите ги събира. Хората от това обкръжение създават фондация „Ванга”, направили проект и тя е казвала, че им има пълно доверие. „Искам да го направите така, че да бъде добро”. В тази възраст тя виждаше, че за нея времето приключва и ще е лошо, ако проектът остане незавършен. Затова бързаше, но често е казвала пред тях: „А, тепърва Яна ке плаче!”. Стефка имала леля Яна и питала защо ще плаче и тя отговаряла: „Не мари, не твойта леля, църквата е Яна. Църквата тепърва ке плаче!”. И след това всички знаем какви събития се случиха с нейното освещаване, спорът й с Неврокопския митрополит Натанаил, недоразуменията продължават и до ден-днешен. Много хора осъдиха тона, с който Ванга разговаря с такъв свещенически сан, но според Стефка е трябвало по друг начин да й се обясни как да бъде разрешен този проблем. На близките си е казвала: „Ке дойде време, там нещата ке се променат”. Имала е предвид нещата, свързани с канона.
Тъй като много книги се появиха след смъртта на Ванга, Стефка смята,че едни от най-верните неща за нея са описани в книгите на журналистката Жени Костадинова. Тя е събрала информация от хората, които са били най-близко до Ванга и описва спомените им веднага след нейната смърт. Хората са споделяли неща, които лично са преживели и тези преживявания са били най-пресни и истински. „Познавам тези хора и знам, че те не лъжат, а казват истината”, споделя Стефка. „Появиха се много, които искаха да печелят на нейн гръб с книги, които нямат общо с истината за нея. Книги, изсмуквани от пръстите, или пишат нещо, което са чели. В Русия сега всеки ден пускат ново пророчество на Ванга, което е невъзможно и невярно. Тя затова не обичаше журналистите, казваше: „Аз да кажа една дума, а вие да сложите десет лъжи след нея и да ме злепоставяте!”. Не към всички имаше такова отношение, защото преди смъртта си Ванга допусна до себе си хора, които заснеха филм за нея. В крайна сметка всичко опира до морала и съвестта на човека. Докато била жива, Ванга казвала на Витка Петревска, че само смъртта може да ги раздели. Малко преди да издъхне, пророчицата я заклела „да настъпи тайните й“ – никога да не ги разказва. Това, което нейната дъщеря Стефка ми разказа, не са тайни, това са лично видени и преживени неща до феномена Ванга, които по някакъв начин днес помагат на самата нея да реши свои житейски проблеми и да споделя истини, които не трябва да забравяме. Най-важното е да бъдем добри човеци.
