На полето
Настъпва жътвата – първо на ечемика, а след това и на пшеницата. Невъзможно е да се посочат календарни дати за началото. Зависи от климатичните условия на района, от конкретните метеорологични условия, от сорта и от други подобни. Най-правилно е моментът на жътвата да се определи по степента на зрялост – восъчна при разделното прибиране и началото на пълна при директната жътва. При нападение от вредната житна дървеница, повредите от която в млечна и восъчна зрялост на зърното са с много вредни последици за качеството на зърното, а оттам и на брашното, се предприемат пръскания с регистрирани срещу неприятеля инсектициди. Предвид предстоящата жътва строго се съблюдава карантинният срок на препарата.
Царевичните посеви, в които за бобра с плевелите не се използват хербициди, трябва да бъдат окопани втори и трети път в зависимост от степента на развитието им. Второто окопаване се прави във фаза 8-ми лист, а трето (ако се налага) – във фаза 12-и лист. Тази обработка е плитка – до 4-6 см, за да не се повреждат корените на растенията, а почвообработващите оръдия се нагласяват така, че да оставят 12-13 см защитна зона в реда на растенията. Необработената ивица се обработва ръчно.
Лещата от навреме засетите посеви е време да се прибира. Подходящият момент настъпва, когато бобовете в долната част на стъблото придобият кафяв цвят, а семената в тях са достигнали восъчна зрялост. В тази зрялост те не са воднисти, но са достатъчно меки, за да се разрязват с нокът. Прибирането се извърша сутрин, преди да се е вдигнала напълно росата, за да се избегнат загубите от оронване. Картофите от масовото полско производство през месеца се окопават за втори или трети път, съобразно фазата на развитието им, заплевеляването и състоянието на повърхностния почвен слой. С тези окопавания се извършва и загърляне. Правилно е загърлянето да се прави на два пъти – когато се появяват първите цветни бутончета и в началото на цъфтежа.
Фъстъците също трябва да се окопаят. Времето за това второ поред окопаване настъпва обикновено през втората половина на юни. При тази обработка все още не се налага загърляне. Картофите се пръскат предпазно срещу болестта картофена мана, която напада и доматите. Поради обикновено високата атмосферна влажност през месеца може да се очакват заразявания. При появата на първите петна следва да се прибегне към употребата на фунгицид със системно (лекуващо) действие. Колорадският бръмбар е в период на усилено размножаване. При 15 ларви на 100 растения следва да се предприеме борба с някой от регистрираните за целта инсектициди.
В зеленчуковата градина
Ранните домати от високостъблените сортове, отглеждани на открито, нормално в първата десетдневка на месеца достигат фаза 4-6-о съцветие. В този момент трябва да се отстранят върховете им. Прекършват се над две все още неразвити листа над последното съцветие. Тази мярка ускорява узряването. Появяват се първите зрели плодове ранни домати от откритите площи. Подхранването на растенията в момента, когато тъмнозеленият цвят на плодовете от най-долното съцветие започне да се избистря, се отразява много благоприятно на величината на добива. За това подхранване е много добре да се използва размит в поливната вода пресен органичен тор.
Началото на месеца е подходящото време за сеитба на разсада за късни домати. На 1,5-2 кв. метра може да отгледате разсад за 100 кв. метра късни домати. Разсадът за късното зеле и късния карфиол също се засява през първата половина на месеца. Подходящият срок е между 5-и и 15-и. Към по-късната дата може да се придържат стопаните от райони с по-късна и по-продължителна есен.
Ранният пипер, отглеждан на открито, се окопава за трети път в различно време от месеца според датата на засаждането, района и развитието на метеорологичните условия. С това окопаване се подхранва с около 1,5-2 кг амониева селитра на декар или с размит в поливната вода пресен органичен тор. През втората половина на месеца е възможно развитието на маната по пипера, която засяга корените. Възможна е появата и развитието на листни въшки (зелена прасковена листна въшка) и акари. При нападение над прага на икономическата вредност се предприемат пръскания с химически средства.
Краставиците, отглеждани на открито, навлизат във фаза плододаване. Успоредно с беритбата се извършват и резитбените операции, осигуряващи правилно развитие и нормално плододаване. Започва плододаването и от отглежданите на открито готварски тиквички. Окопаванията се прекратяват, щом стъблата на растенията покрият междуредията, а беритбите се извършват редовно, за да могат да нарастват младите завръзи. Напояването на дините и пъпешите през месеца е много полезно и може да се окаже решаващо в случай на по-чувствително засушаване. Поливките се прекратяват щом плодовете достигнат големина 15 см в диаметър. За късни моркови семената се засяват през втората половина на месеца. Това е най-масовото производство, защото продукцията служи както за съхранение в прясно състояние, така и за приготвяне на туршии и друга зимнина. През първата половина от месеца се засажда разсадът от целина на постоянно място.
В овощната градина
Грижите за новозасадените и младите, все още неплододаващи овощни дръвчета, през юни до голяма степен са решаващи както за живота им през тази, така и през следващите години. През целия месец се прилагат овощарските практики за постигането на добър и непрекъснат растеж.
Летните резитбени операции като филизене, пензиране, привързване, отклоняване или прегъване продължават. На встъпващите в плододаване млади дръвчета се премахват всички плодове до 50 см от върховете на водача и продължителите на скелетните клони и разклонения. Младите и новозасадени дръвчета си заслужава да бъдат подхранени през месеца с размит във вода пресен оборски тор или амониева селитра. Това подхранване, съчетано с обилна поливка, ще им осигури буен и продължителен растеж. Плодовете на някои овощни видове, като на средно ранните и късните сортове череши, на вишни, на някои ранни сортове праскови и круши, ягодите и др., през юни зреят и прибирането на реколтата е не само наслада, но и задължение на стопанина.
Не оставяйте необрани черешите, ако те са нападнати от черешовата муха и са червиви. Прибирането и оползотворяването им под някаква форма (изваряване на ракия, консумация от животните и др.) преди ларвите на мухата (червейчетата) да са напуснали плодовете и какавидирали в почвата, е изключително важен момент от борбата с този неприятел.
Към края на юни започва и беритбата на малините и на касиса. Една поливка в началото на месеца при липса на валежи и едно-две окопавания в междуредията ще са от полза за добива и качеството на плодовете. Срещу струпясването по ябълката и крушата и брашнестата мана по ябълката през месеца се извършват 2-4 пръскания според степента на зараза, валежите и други фактори, причиняващи продължителна висока влажност на атмосферата. Критичната фаза за заразяване на плодовете от струпясване е до големина на орех.
Срещу ябълковия плодов червей първото пръскане се извършва в началото на месеца, ако температурните условия за излюпването на гъсеничките от първото поколение не са продиктували необходимостта това да се направи през последната десетдневка на май. Второто пръскане се извършва обикновено до средата на месеца. Залагат се и ловни пояси. Второто поколение на сливовия плодов червей се развива през юни, което налага обикновено две пръскания на насаждения, в които неприятелят е с плътност над прага на икономическата вредност. Възможно е силно развитие на листни въшки, акари, листоминиращи молци, крушови бълхи и други неприятели. Това налага повече наблюдателност и при повишена плътност на вредителя да се предприемат съответни агротехнически или химически средства за борба.
Юни е много подходящ период за присаждане на овощни дръвчета по метода под кора със зелен калем. Този метод е твърде малко известен, но дава великолепни резултати. Заслужава вниманието особено на любителите овощари, а и на специалиситите, макар в практиката на овощните разсадници в производството на посадъчен материал да се разчита предимно на присаждането на спяща пъпка. Не се различава много от популярното и сред любителите присаждане на калем под кора. Стане ли обаче дума за присаждане на калем под кора, не се пропуска препоръката калемът да е добре узрял, правилно съхранен през зимата на хладно, така че да няма никакви видими или невидими признаци на развитие, а подложката да е в момент на вегетация и кората й да може да се отделя от дървесината, т. е. през април. Пропусне ли се този момент, чака се идната година. Но и по време на активната вегетация през май, обикновено втората му половина, и през юни може да се използват калеми, взети направо от дръвчето от желания сорт. Няма нищо по-особено от присаждането на зрял съхранен калем под кора. Различното е само в калема. И при този начин подложката, дебела до около 5-6 см, се прерязва напречно, а отрезът се заглажда с остро ножче. По същия начин се прави и вертикалният разрез. Калемите се приготвят от зелени леторасти, започнали да се вдървесиняват. Те могат да бъдат с две или повече пъпки. Връхната част от летораста не се използва. Листните петури се премахват, като се запазва част от дръжката с дължина около един сантиметър. Зеленият летораст се нарязва на калеми с две или повече пъпки. Под най-долната пъпка се прави кос отрез, както и при съхраняваните калеми. Следва поместването му в надлъжния разрез, привързване и грижливото замазване с овощарска замазка. На една подложка се поставят един, два или повече калеми в зависимост от дебелината й. Разполагат се симетрично. За да се предпазят от засъхване, освен че се намазват с овощарска замазка, горните им отрези, цялото място на присаждането се покрива с прозрачна или полупрозрачна найлонова торбичка или най-малкото трябва надеждно да се засенчи от обедното слънце.
В лозето
Лозите са във фаза буен растеж, което налага през целия месец редовното привързване на леторастите към носещата конструкция.
Не бива да се допуска полягането и разстилането им по земята, защото така опасността от зараза с мана е много по-голяма, а пръскането е силно затруднено. Проследявайте внимателно как протича цъфтежът и образуването на зрънцата по нарастващите гроздчета, особено при дворно отглежданите десертни сортове, за да вземете съответните мерки при евентуално изресяване. В такива случаи най-често се прибягва до прещипване на върховете на леторастите.
При сортовете с функционално женски цветове (Чауш, Черна разакия и др.) се налага и допълнително изкуствено опрашване.
През юни може да се налижи и колтучене.
За непосветените ще кажем, че филизите, които се развиват в пазвите на листата, се наричат колтуци, а премахването или съкращаването им е известно като колтучене.
Към тази практика трябва да се пристъпва много внимателно. Истина е, че в началото на развитието си колтуците са нещо като паразити, защото черпят резервни хранителни вещества, но впоследствие се превръщат в пълноценни органи. Те допринасят за залагането на повече плод. Към колтучене се прибягва, когато лозите се развиват много буйно и колтуците причиняват зашумяване, което пречи на опрашването или на зреенето.
Но и тогава те не бива да се премахват напълно, а да им се запазят по 3-5 листа. Тези листа са по-млади от листата на главния летораст, по-активни и допринасят за наедряване на зърното и натрупването на повече захари. При някои сортове като „Мискет хамбургски”, „Юни бял”, „Сепарави” и др. може да се извърши и цялостно премахване на колтуци. Това е защото тези сортове развиват големи листа. Те зашумяват ресата и пречат на опрашването, за което допълнително допринасят и колтуците. В такива случаи към колтучене се прибягва преди цъфтежа. Премахват се само израсналите в основата на главния летораст (под ресите). По-високо разположените се прищипват на три листа. Цялостното премахване на колтуците е полезна практика при буйно растящите асми, ако те засенчват гроздето. И тук това трябва да се прави предвидливо, като не всички колтуци се премахват, а само онези, които наистина пречат. Други може само да бъдат прекършени на 4-6 листа. През месеца израстват нови филизи и това налага редовното им отстраняване. Особено важно е да не се допусне развитието на филизи по стъблата на лозите, на които ще придадете някоя от стъблените формировки. Недопустимо е развитието на филизи по стъблата и кордоните на вече формираните лози. Обърнете внимание на кършенето на леторастите от плодните пръчки при формировката Гюйо. Прекършват се на 20 см над горния тел.
Леторастите, израснали от чепчетата, не се кършат, а се привързват към най-горния тел. От тях ще избирате плодните пръчки при следващата зимна резитба. Седмица до десет дни след прецъфтяването се предприема колцуване при десертните сортове. Това е един добър начин за получаването на едри гроздове. Сезонът е много подходящ за облагородяване на лози по някой от начините „на зелено”, както и за вкореняване на зелени резници.
Първото почистване на росните корени при младите лози, както и при облагородените подложки, поставени за вкореняване, се извършва през юни. Освен росните корени, премахват се и евентуално развили се леторасти от подложката. Борбата с маната и оидиума си остава основна грижа през целия месец.
Пръсканията се извършат съобразно бързото развитие на новия прираст и метеорологичните условя. Обикновено се налагат четири пръскания. Наложителни са редовни проверки за поява на гроздови молци и акари. При нападение с плътност над прага на икономическата вредност се предприемат пръскания с подходящите инсектициди и акарициди. Градушките са често явление през юни. При евентуални поражения се вземат съответстващите на тях мерки, предимно пръскане с медни препарати (бордолезов разтвор), а в някои случаи и специална резитба.
В цветната градина
В общите грижи за цветята на преден план излиза поддържането на дворната украса от едногодишни и многогодишни цветя, от декоративни храсти и дървета. Всички цветя, които вече цъфтят или им предстои да цъфтят, както и декоративните храсти, се нуждаят от по-чести поливки. Постарайте се почвата да е винаги умерено влажна.
Ако валежите не са ви свършили работата, поливайте, но не прекалявайте. Щом почвата изпръхне, разрохквайте повърхностния й слой. Така ще удължите времето между поливките и, което е най-важното, ще позволите да проникне атмосферен въздух в почвата. Време е за сеитбата на разсада от теменуги, който ще послужи за есенно засаждане.
Много любители на цветята се сещат за теменужката с настъпването на пролетта и търсят семена и разсад. Грешат. По това време тя цъфти, не се засява, а разсад, разбира се, намерят, но по-добре е да са го потърсили през есента. Теменужката е едно от малкото устойчиви на студа цветя, които сгряват мрачните и студени зимни дни със своите чудни багри. Цъфти до късна есен, цъфти през всичките що-годе топли дни на януари и особено през февруари и март, цъфти до настъпването на горещия юли.
Шири се мнението, че засадените през есента растения в безснежни зими се изтеглят от почвата и измръзват. Възможно е, но може да не се допусне. Теменужката най-сигурно се прихваща и цъфти обилно, засадена през октомври. През пролетта растенията по-трудно се прихващат (това донякъде се избягва, когато се засаждат с всичката пръст от саксийката, в която са пикирани), но по-важното е, че цветообразуването протича в по-неблагоприятни условия, цветовете издребняват и много пъпки не се развиват.
А що се отнася до семената, не ги засявайте направо в градината нито през есента, нито през пролетта. Изчакайте лятото, средата на юни и целия юли) и си отгледайте разсад. Преустановете поливките на лалетата и зюмбюлите. Щом листата започнат леко да пожълтяват и да проявяват признаци на завяхване, извадете луковиците и ги подгответе за съхранение – просушете ги добре на сянка, почистете ги от пръстта и ги настанете в сухо и прохладно помещение. Луковиците на кокичетата и минзухарите, както и на нарцисите се изваждат веднъж на 4-5 години. Може да ги съхраните в леко влажен пясък. Допълнително навлажняване ще се наложи само ако много просъхне. Розите в двора започват да цъфтят. За да се радвате през цялото лято на благоуханните им цветове, поливайте редовно, без да допускате продължително преовлажняване на почвата. След всяка поливка окопавайте, прецъфтелите цветове изрязвайте с по-дълга дръжка, като съблюдавате отрезът да е над добре развита пъпка. От нея ще израсне нова клонка с хубав цвят на върха.
За вкореняване на резници от храстовидни или виещи се рози юни е подходящ момент.
Резниците се подготвят от млади зелени леторасти, които се нарязват на по 2-3 пъпки. Вкореняването може да протече в сандъче с пясък или перлит, покрито със стъкло, за да се постигне желаната висока въздушна влажност. Подхранването на хризантемите през юни с разтвор от 7-8 г амониева селитра, толкова калиев сулфат и около 15 г суперфосфат за 1 кв. метър се отразява добре на развитието им и залагането на цветни пъпки. Същият резултат се постига и чрез подхранването с размит в поливната вода оборски тор вместо с химически средства.
Поливайте пипера, само ако наистина се засуши
Поливайте пипера, само ако наистина се засуши, а две седмици след разсаждането леко разрохкайте почвата. Доматените растения се загърлят при първото окопаване, за да стане по-силна кореновата система. Когато окопавате градинския фасул, не пропускайте да проредите стръковете.
В случай, че сте отгледали разсад от дини и пъпеши и той вече има 3-4 листа, време е да го настаните в градината.
Плодните дървета имат нужда от подхранване с азотни торове през пролетта. Преди това обаче окопайте около стъблата и премахнете плевелите, защото ще отнемат хранителните вещества и влагата през лятото.
Ако и след естественото окапване на завързите все още има много завръзи от ябълки и круши, трябва да ги проредите. В противен случай плодовете ще останат недохранени и ситни.
Окопайте малините и премахнете издънките, които растат между редовете. Огледайте храстите и ако са прекалено гъсти, е добре да ги разредите. Обикновено се изкореняват най-слабите и най-силните. Наторете с около 20 г на квадрат амониева селитра и окопайте отново. Ако се засуши, полейте и ще се радвате на едри малини.
За да са едри прасковите – прореждайте
Прасковата е вид, който цъфти обилно и дърветата силно се претрупват със завръзи. Повечето от завръзите се формират вътре в короната и на клонките от долните етажи, които са разположени по-близо до земята. В тези участъци слънчевите лъчи проникват много по-малко. Част от плодовете опадат по естествен път още докато са малки, но въпреки това по дървото остават много повече, отколкото то може да изхрани.
За да се развиват на дървото едри и добре обагрени плодове, част от малките завръзчета трябва да се премахнат. Това става с ръчна операция, която се провежда на два пъти – сега, когато плодчетата са малки, и втори път – след юнското опадане на плодовете. Операцията не е трудоемка, просто изисква да отделите по малко време на всяко дръвче.
При прореждането плодовете на прасковата най-напред се премахват слабо развитите, повредените от неприятели или болести, силно засенчените във вътрешността на короната, деформираните с неправилната форма плодове. След това се премахват и част от нормалните плодове, които са излишни, защото иначе те ще влошат качеството на настоящата реколта и силно ще изтощят дървото.
На по-силните дървета се оставят повече плодове, отколкото на по-слабите. При по-обилно плододаващите сортове се прилага по-силно прореждане, отколкото при по-слабо плододаващите.
