Да продължат да получават по 2600 лв. за участието си в кукерския фестивал в Благоевград поискаха ръководители на сурвакарски групи от общината. Именно финансирането бе най-бурно дебатираният въпрос по време на проведената завчера в късния следобед среща между кмета М. Байкушев и сурвакарите. На нея, както „Струма” вече информира, се взе решение кукерският фестивал в Благоевград да е на 7 януари, а не на 14 януари, каквото бе първоначалното предложение на шефката на отдел „Култура” Силвия Домозетска. Мотивът на сурвакарите да се обявят срещу датата 14 януари бе, тъй като на тази дата е вторият ден от фестивала в Симитли, в който се изявяват и групи от Благоевград. Освен това е традиция дефилето в областния център на Пиринско да е в първата неделя на новата година. След породилото се недоволство кметът Байкушев, Силвия Домозетска и новият зам. кмет по културата Станислав Кимчев извикаха сурвакарите на среща. В залата бяха и управниците на Лешко – Галина Велкова, и на Падеш – Александър Стаменов, а разговорите продължиха един час. В крайна сметка бе взето решение фестивалът да се проведе на 7.01.
„Ябълката на раздора” се оказа обаче финансирането. Кметът в прав текст попита присъстващите по колко пари са им давани от Общината.
„Ами, чисто по 2600 лв. на група”, гласеше отговорът. При което управникът на Благоевград заяви: „Това са много пари, няма откъде да ви ги дадем”.
На предишния фестивал са участвали 11 групи, което значи, че са им платени 28 600 лв. В тази сума не влизат хонорари на водещия, ангажирани лица, сцена… а парите са дадени само за изявата на кукерите.
Байкушев поиска да разбере какви са разходите на групите, при което ръководители обясниха, че най- големият харч е за музиката, следва транспортът, поддръжката и обновяването на костюмите. Важно перо са и даваните банкети за хората от съответната махала или село, и не на последно място – парите за фотографи.
„Не може ли да намалите разходите си и един фотограф да снима всички групи, вместо всяка да е с отделен”, предложи кметът, но срещна отпор.
„Наддаването” започна от 700, най-много 800 лв. на група, които Байкушев призна, че може да осигури, и държеше да чуе мнението на присъстващите.
„Ние за тези пари няма да участваме, защото не може да си избием разходите”. Имаше и идея Общината да се разплаща на вноски. Първоначално да им бъдат дадени въпросните 700-800 лв., а след като местната изпълнителна власт се „опаричи”, да извърши доплащане до исканата сума.
„Така основната причина, поради която дойдох на срещата, е, за да ви кажа какво е положението. Пари нямаме. Взехме заем от Министерството на финансите, за да не ни изгасят лампите. Знам, че са ви давани пари, но истината е, че са ви давани пари, които не ги е имало. Вземани са от училищата, от детските градини, от социалните дейности. Този декември трябва да върнем 3 млн. на училищата – държавна делегирана дейност, 900 хил. лв. на социалните и половин милион на детските градини. Тези пари ги няма в сметките на Общината. Максимално откровен съм с вас и тук не става въпрос дали е важна вашата дейност, дали на някой се харесва, или не се харесва. Просто ви казвам какво е дереджето. Ясно е, че вие правите нещо, което е интересно за града, събирате хора. Няма да ви оставим съвсем без финансиране, но въпросът е да проявите разбиране. Това са страшно много пари. В момента стоя върху докладни от по 150 лв. на детски градини и се чудя дали да ги разписвам. Така че, ако се съгласите да се вместим в нещо по-малко, ще съм ви благодарен. Ако кажете, че не сте доволни, бих ви разбрал. Моето предложение е да ви дадем по 700-800 лв. на група и в транспорта да ви подпомогнем с електробусчета. Те и без това никого не возят”, обърна се към ръководителите кметът, а малко по-късно предложи и финансирането да е според броя на участниците в самите групи. Това не бе прието, тъй като преди години сурвакарите са се разбрали и малките групи, с по 30-40 участници, и големите, с по 200-300 и нагоре, да получават еднакво финансиране.
Друг любопитен момент е, че на фона на изявилите се 11 групи на тазгодишното дефиле сега за 7 януари участие са заявили 14 групи. Новите попълнения са групата на селата Българчево и Еленово. Предел махала, или т.нар. 1-ви квартал, пък са се разделили на две групи.
„Ааа, то и ние може да направим така. Както сме по 200-300 човека, ще направим по 5-6 групи и ще искаме пари за всяка”, контрираха представители на големите квартали с многолюдни дефилета.
Припомнено бе действащото и досега правило – в първите 5 години от участието си новосъздадените групи да не получават финансиране.
Слушайки всички доводи „за” и „против” и разразилата се полемика, кметът призна, че първоначално е възнамерявал да предложи по 500 лв. на група. Осъзнавайки обаче, че имат разходи, а и очевидно значимостта на изявата, Байкушев предложи по 1200 лв. на група, но с коментара, че не знае откъде ще намери парите и че дупката в бюджета на Общината е 51 млн. лв.
„То досега всички кметове преди Вас казваха, че нямат пари, но намираха за Сурва. Вие как така не можете?”, провикнаха се сурвакари, а кметът повтори, че положението е изключително тежко и дори не знае дали следващия месец от Общината ще могат да си платят сметките за тока.
Сред най-умерените в изказванията си бе ръководителят на групата от 3-ти квартал, бизнесменът Илия Дамянов. Той запази мълчание през почти цялото време и вземаше думата само когато го търсеха за съвет. Преди началото на срещата в разговор с репортер на „Струма” Дамянов разказа как през 1975 г. лично е ходил в Министерството на културата и е издействал разрешение в Благоевград да се провежда кукерски фестивал.
„Кукерски карнавал в Благоевград се прави от 1975 г. Бяхме млади, на по 19 г., и много запалени, а общинските власти не ни разрешаваха да правим карнавал на Сурва. С Кире Къдравия, лека му пръст, се вдигнахме и отидохме в Министерство на културата да искаме съдействие и разрешение, а там така ни се зарадваха, казаха, че имат нужда точно от хора като нас, които искаме да съхраним и развием традициите. Първите години правехме карнавала в Старо Струмско и до 1990 г. кукерските игри се провеждаха там. След демокрацията ни разрешиха да се преместим на площада в Брагоевград. По онова време организатор на карнавала беше читалището и се даваха парични награди за І, ІІ и ІІІ място. Но първо място редовно си поделяхме ние, Трети квартал, и Струмско, и малките групи започнаха да се сърдят и да се отказват от участие. По времето на Паскалев с организацията на фестивала се зае общината и по наше предложение парите, предвидени за награди, започнаха да се разпределят на всички, за да няма обидени, да се стимулират и по-малките населени места и квартали, и да се съхранят традицията и желанието на хората да участват в Сурва. Тогава се договорихме също, за да не се отцепват от големите групи по-малки заради пари, новосъздадена група да участва във фестивала първите 5 години без финансово подпомагане”.
В залата бизнесменът заяви, че той и неговата група, която е сред най-големите, са готови да участват в дефилето без пари. Единственото му желание е, както и досега, от Общината да им покрият транспортните разходи до Перник, защото именно 3-ти квартал представя Благоевград на международния фестивал там.
„Да, но не всички групи могат да се самоиздържат и ръководителите им не са бизнесмени”, опонираха част от присъстващите, и накрая кметът обеща по 1500 лв. на група, като пое личен ангажимент да осигури средствата, включително и чрез спонсори.
А иначе по-паметливи благоевградчани припомниха как кукерите са се изявявали и без да получават пари. В този дух беше и изключително емоционалното изказване на новия зам. кмет Станислав Кимчев.
„Татко /б.р. покойният актьор Николай Кимчев/ правеше фестивали и парите никога не са били най-важното. Даже е имало случаи да се правят без пари. И ми е малко болно, щото кметът ви обяснява, че нямаме пари за тока на детските градини, на училищата. И що: нямаме пари за тока, но е много важно да дадем по 4000 лв. на група? Еми, не е толкова важно! Ще търсим, ще прекопаме и ще намерим пари, за да сте доволни. Като вие сте доволни, и градът ще е доволен, и ние ще сме доволни”, заключи Ст. Кимчев, който вероятно за да е в „тон” с присъстващите, говореше на диалект. Кимчев допълни, че лично ще се включи в търсенето на спонсори и самият той ще е водещ на събитието на 7 януари, но няма да взема хонорар.
След явно гласуване бе определен маршрутът на фестивала. Предложенията бяха две: дефилето да е по бул. „Св.св. Кирил и Методий”, от отсечката на гарата до кръстовището до 3 ОУ, или през центъра. С 8 гласа „за” се реши изходната точка да е в началото на пешеходната зона, при стария Битов комбинат, до стоянката на такситата, и оттам през ул. „Тодор Александров” и центъра групите да акостират пред зала „22 септември”, където ще бъде изградена сцената.
Последва и теглене на чоп за реда на групите. Първи „под светлините на прожекторите” ще застанат дебютантите от Българчево, а фестивала ще закрият кукерите на Логодаж. Запитване за участие е отправено и от група от Петрич, които ще могат да се включат като гости, но няма да получат пари от Общината. Началният час на дефилето е 10.00 часа на 7.01. /неделя/.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
