Под мотото „От хората за хората” сурвакарската група на Бело поле организира банкет, на който бяха поканени всички жители на благоевградското село. Местните сурвакари са едни от най-дейните и атрактивни и вече 23 години на първи януари сътворяват истински шоуспектакъл.
Любопитна подробност е, че в първите години от създаването си групата е от няколко души. Сега наброява към 60-70 човека и всяка година се увеличава.
Събраните от Сурва вино и ракия се препичат. Заделят се средства за нови костюми и аксесоари, а с останалите пари се прави дарение на местния храм, подпомага се съборът за Голяма Богородица и се прави купон за всички.
Заради пандемията традицията бе нарушена и няколко години нямаше банкет, но сега хората отново се събраха и се веселиха от сърце. За партито бяха изпечени 600 кюфтета и кебапчета, 30 кг врат, разфасован на пържоли, имаше и изобилие от ракия и безалкохолни. Веселбата започна в 14 часа в съботния ден и въпреки че слънцето напичаше, това ни най-малко не повлия на празника и не отложи старта. Част от хората дойдоха с чадъри и се настаниха на трапезите в училищния двор, отрупани с няколко вида салати, скара на дървени въглища, баници, погачи… Местни доброволци раздаваха и вкусни питки, разнасяха купи с лед, за да е студена ракията.
Председателят на църковното настоятелство отец Дончо Шавулев отслужи водосвет и благослови всички да са здрави и все така задружни. За доброто настроение на празнуващите се погрижи благоевградският музикант Димитър Тонев-Адамо. Той редуваше бързи и бавни ритми, но ни най-малко не успя да затрудни белополци, който демонстрираха завидни танцувални умения и извиха кръшни хора. Първият музикален поздрав бе за 84-г. бай Стойо Алексов, който е най-изтъкнатият самодеец в селото, свири на различни видове гайди е и почетен член на сурвакарската група.
Пред микрофона се изявиха и редица от празнуващите и изобщо банкетът изобилстваше от всякакъв вид песни и танци. В центъра на купона бе и Антон Евтимов, който извади емблематичния белополски евротъпан и веднага влезе в такт с музиката.
Вече по тъмно, небето над селото бе озарено от ефектна заря посрещната с аплодисменти от веселящите се в двора на училището. Около 2 часа след полунощ музиката спря, но купонът продължи. Най-издръжливите вдигаха постове повече от 12 часа, а някои осъмнаха на трапезата. СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
