Сочно грозде, узрявало под лъчите на норвежкото слънце. Домати, произведени близо до Полярния кръг, ягоди – северно европейско производство. Реколта 2023 – най-горещата година, регистрирана досега.
„Климатът в тази част на Норвегия вече е като във френската област Шампан преди 100 години. Заради изменението на климата трябва да мислим различно. Вижте какво става надолу по континента“, каза Никола Гаузел, фермер от Норвегия.
2023 г. заличи немалко пейзажи в Европа. Жегата изтъни още повече ледниците на Алпите. Заради задържалата се прекалено дълго суша пустинята превзе още територии от Испания.
„Преди това беше лагуна, а сега е поляна. Много добре познавам парка Доняна и мога да ви уверя, че той изчезва. Ето тук трябваше да има вода, но сега има храсти“, отбеляза Кармен Диас, изследовател.
Безводието и жегата разпалиха пожари на много места в Европа. Хиляди хектари гори на юг и на север, на изток и на запад из континента бяха изпепелени от най-тежките пожари от десетилетия. Със седмици термометрите не спираха да вървят стремглаво нагоре. До рекорда на 27 юли, когато в Сардиния бяха отчетени 48 градуса.
„Юли е най-горещият, отчитан досега. Той е бил с 0,2 градуса по-топъл от предишния рекорд през 2019 г.“, каза Гавин Шмид, директор на Института за космически изследвания на НАСА.
Септември, октомври, ноември – също оглавиха класациите за най-горещите месеци, регистрирани досега.
„Наблюдаваме по-високи температури, защото топлината се движи от океаните към атмосферата. Ел Ниньо се завърна“, обясни Уилфран Муфума Окиа, ръководител на отдел „Прогнозиране на климата“, Световната програма за изследване на климата.
„Младенецът“, както в миналото перуанските рибари започнали да наричат необичайното затопляне преди Коледа. Тогава е и пикът на това природно явление. Феномен, при който ветровете в Тихия океан се обръщат и топли морски течения започват да нахлуват от запад на изток.
Игра на природата, която се усеща не на шега във всяка част на Земята – с високи температури и продължителни суши, следвани от наводнения и урагани.
„Най-голямото въздействие на Ел Ниньо ще се усети през 2024 г. 2024-та ще бъде още по-гореща“, прогнозира Гавин Шмид, директор на Института за космически изследвания на НАСА.
28-мата световна конференция за климата търсеше отговори за бъдеще без метеорологични бедствия в страна, която всеки ден влива милиони барели петрол в глобалното затопляне. Лобитата „за“ и „против“ изкопаемите горива раждат само спорове, докато топлинните рекорди водят планетата към покачване на средната температура с градус и половина до 2030 година.
Прогноза, която може да допадне на фермерите от районите край Полярния кръг. Но не и на хората от островната държава Тувалу – първите, които скоро ще останат без родина, защото тя ще бъде анексирана от… прииждащия океан. Нито на десетките хиляди европейци, които ще изгубят живота си заради небивали горещини в умерените ширини на планетата.
Източник:БНТ
