Разликата с Америка е, че там нуждите на хората са задоволени и заради реда и спокойствието на ежедневието усмихват се на непознати
Дейвид Емери от над десет години е познат на читателите на вестник „Струма” със своите компетентни и задълбочени анализи за живота в САЩ. Роден е в щата Пенсилвания (САЩ), а е живял и в щатите Алабама, Южна Каролина, Тексас, Илинойс, Флорида. На 18-годишна възраст постъпва като доброволец във Военновъздушните сили (ВВС) и служи 9 години като авиомеханик и експерт инструктор, а след това 11 години като офицер по поддръжката на самолети. Разпределян е в Тайланд, Гърция, Германия, Белгия. В Германия е работил в Генералния щаб на американските ВВС в Европа. След 20-годишна служба се уволнява като капитан.
Завършил е две магистърски степени – по богословие в Християнския университет в Лабък (Тексас) и по педагогика в Бостънския университет. Почти 10 години преподава в Езиковия център на Американския университет в Благоевград, а от шест години семейството му живее в щата Тексас. Твърд поддръжник е на Републиканската партия. През декември 2019 г. е избран за председател на Републиканската партия в окръг Атаскоса, Тексас, а от 2020 г. – за общински съветник в град…? Включваме в разговара и съпругата му Боряна, която досега само превеждаше интервютата ни.
– Добре дошли, Боря и Дейвид! Последното ни интервю беше по интернет през юли 2021. Оттогава се случиха много значими събития. Сегашното интервю е на живо и ми се иска да поговорим по няколко теми. Първо, липсваше ли ви Благоевград и как го виждате след тригодишното си отсъствие?
Боря: – Родният ми град винаги ще ми липсва. Говорим си често за Благоевград, къде ни се ходи, какво ни се иска да видим или да правим. След три години ми се струва, че има много повече коли, много повече трафик, много нови кооперации, а по-малко хора. Разбрах и за липсата на работа и за изостаналите заплати. Направи ми впечатление, че за разлика отпреди повечето шофьори спират почти веднага за пешеходците. Приятно ми е също да виждам моите си хора – близки, познати, приятели от детството, на улицата. Това ми е най-голямата радост. Искам всички да си останат такива, каквито ги познавам и помня – хубави и млади; да спре времето и да не се променят.
Дейвид: – Разбира се, че ни липсва. Благоевград бе мой дом за почти девет години. Привикнах към него; заобичах както града, така и хората. Много неща не са се променили. Виждам нови фирми, които не са ни познати отпреди. Тъжно ми е, че някои от любимите ми места са затворени – „Папараци”, боулингът.
– Боря, живееш от шест години в Щатите, любопитно е да чуя какво ти харесва и какво не от живота там? Как децата ви се приспособиха, помнят ли българския език?
Боря: – Децата се приспособиха много бързо. Тръгнаха на училище месец и половина след пристигането ни. Имаха огромен избор на дейности, с които да се занимават – спорт, шахмат, музика, изразително четене, правопис – което им даде шанс да се запознаят с приятели. Учителите са приветливи и добронамерени и Стефан и Ема бързо свикнаха с разнообразния ритъм на училищния живот тук. И двама са отличници и взимат часове за напреднали. Стефан е първа валдхорна в бенда на училището и е сред десетте най-добри валдхорнисти на щата Текас (който има 28 милиона жители) за неговата категория училище. От тази година и Ема вече започна да свири в бенда. Получи наградата за най-добър саксофонист в бенда на начинаещите. И двамата спортуват активно в атлетическата програма на училището – тенис, баскетбол, бягане.
Живеем в щат с консервативни американски ценности и за щастие и училищното настоятелство се ръководи от хора, които ценят традиционното обучение с наблягане на основните предмети; присъствено обучение; вярност към обществото, страната, флага и химна; развитие на качества като отговорност, възпитание, уважение към служещите, ветераните, родителите. Ние със съпруга ми сме доброволци в училището и участваме доколкото е възможно в дейностите му.
Гледам да говоря на децата на български, доколкото е възможно. Децата обикновено отговарят на английски, но разбират достатъчно, че българският е „тайният” ни език, когато сме сред други хора. Така мога да им направя забележка, без да ги злепоставям публично, а и понякога си разменяме по някой коментар, който е най-добре да си остане между нас.
Тук, в САЩ, за мен най-голямата разлика е редът и спокойствието на ежедневието. Не живеем в голям град и може би и това има значение. Но като цяло, всичко си има ред, у-ред-ено е. Дори и за най-простата дейност има установен ред, който е смислен, опростен, направен така, че да е максимално улесенен и в интерес на човека. Служителите ти обръщат много внимание и търпеливо отговарят на въпросите ти. Хората си чакат реда, спазват го и така обществото функционира по-лесно, по-леко, без да те натоварва излишно. Хората са спокойни; основните им нужди са задоволени; редът и спокойствието – осигурени. Усмихват се на непознати.
Но ги няма моите хора, близките, познатите, приятелите. Няма какво да ми напомня за детството. Не се ходи пеша и не можеш да срещнеш десет познати, докато идеш до магазина. Това е част от цената да живееш в чужбина. Но съм получила друго в замяна и гледам да приемам нещата с благодарност.
– Продължаваш да преподаваш английски език. Има ли разлика от обучението, което провеждаше в Езиковия център на Американския университет? Какви са твоите ученици?
Боря: – Да, аз съм преподавател по академично писане вече шеста година и работя на интернет от вкъщи. Нямам директен контакт със студентите, което след 16 години работа в класната стая ми липсваше и дори спъваше работата ми в началото. Свикнала съм да разчитам на непосредствената реакция на курсистите, за да напасна подхода си към тях. Сега получавам само курсовата им работа, която може да бъде и в зародиш – само план или дори само един параграф – и в почти завършен вид. С годините се научих да разпознавам нуждите на студентите автори на курсовите работи, които чета, и да персонифицирам коментарите си. Моята задача е да идентифицирам ключови слабости в разработката като неясна теза, непълно въведение, липса на тематични изречения, слабо развити аргументи, липса на логична последователност в организацията, проблеми с цитатите. Трябва да диагностицирам проблема точно и да предложа поне една стратегия за успешна редакция. Давам примери, задавам насочващи въпроси, предлагам идеи с цел да насърча мисловните и творческите процеси на автора. Студентите трябва сами да редактират текста си, или като приложат обсъдентата стратегия, или – разбрали проблема, като изработят сами ефективна стратегия за подобряване на черновата.
Получавам положителни отзиви. Радвам се, когато моята работа е подобрила значително тяхната. Като цяло проблемите с писането и нуждите на студентите си остават същите; само контактът ми с тях е различен.
– Отново въпрос към двама ви. Какви промени настъпиха през изминалите две години за вашето семейство и града, в който живеете? Епидемията от Ковид-19 приключи ли в щата Тексас? Как се отрази върху жизнения стандарт на вашите съграждани?
Боря: – Аз работех от вкъщи през цялото време и ритъмът ми на работа не се промени. Ангажирани бяхме ежедневието на децата да протича колкото се може по-нормално, да го подредим последователно и да си изградим рутина. Не сме спирали децата от никакви дейности, които продължаваха да се провеждат в училището. Бендът продължи да репетира, защото имат маршов сезон, за който се изисква сериозна подготовка. Ема играеше на двора със съседските деца. Следяхме новините и четяхме много, за да се информираме и да преценяваме рационално как да действаме.
Дейвид: – Може би най-голям ефект беше преминаването към дистанционно обучение от март 2020 до края на учебната година. Училището реагира бързо, осигуриха достъп на всички ученици до учебни материали в електронен вариант, измисли се начин учениците да бъдат ангажирани с обучението по интернет поне четири часа на ден. И двамата с Боряна следяхме децата да учат уроците си, да предават домашните, да изпращат снимки с изработените проекти. Беше трудно и предизвикателно за всички, особено за децата, които не можеха нормално да общуват със съучениците си. Нарушиха се и заниманията по атлетика и музика.
Загубихме приятели и роднини в пандемията. В нашия град имаше фирми, които затвориха и не можаха да отворят наново. Но най-лошата част мина. Тексас не затвори напълно и беше малко по-лесно бизнесът да потръгне наново. Тъй като живеем в малък град, за нас ефектът от пандемията не беше толкова драстичен, колкото в по-големите градове, където мерките бяха драконовски. При нас имаше повече свобода на избора и хората реагираха малко по-спокойно.
– Дейвид е общински съветник в градчето ви. Какво включва дейността ти, какви въпроси решавате, получавате ли възнаграждение?
Дейвид: – Бях избран от жителите на моя район да бъда градски съветник, или „старейшина”, както го наричат тук. Постът се заема от доброволци и работата не е платена. Но трябва да се кандидатираш, да се проведат избори и да спечелиш вота на хората. Нашият градски съвет се състои от петима старейшини и един кмет, всичките доброволци и избрани от гражданите. Срещаме се два пъти в месеца от 18:30 до 22:00. Планираме годишния бюджет на града. Одобряваме планове за нови строежи и за нови фирми. Решаваме как да се разпределят градските зони за строителство и бизнес. Разглеждаме, проверяваме и гласуваме разходите и сметките на града. Наглеждаме работата на служителите на града, които включват служителите в кметството, в полицейския участък, в отдела по поддръжка, в отдела по грижа за животните, в библиотеката. Откликваме на проблеми, възникнали в различните райони на града. Всеки гражданин може да се свърже със съветника, отговарящ за неговия район, и да съобщи за проблем, който след това се включва в дневния ред.
Подготвяме се и за разрастването на града. Строят се нови квартали около нас. Хората от града искат да живеят по-далеч от него. Трябва да се планират улици, да се осигури вода за града, да се обнови пречиствателната станция и т.н. Задълженията на един градски съветник са доста повече, отколко съм предполагал. Но ми е много приятно да се занимавам с това и да знам, че помагам на града.
– В интервютата през изминалите над 10 години винаги говорехме за политика, тъй като си убеден републиканец, а в нашите медии се чува най-вече гледната точка на американските демократи – дори когато републиканецът Тръмп беше президент. Изпълнява ли Байдън предизборните си обещания?
Дейвид: – Категорично да. Байдън спазва предизборните си обещания, едно от които беше да промени изцяло енергийната политика на САЩ и тя да се изгражда върху зелената енергия. В първия си ден като президент той затвори главния нефтопород от Канада за Тексас. През последните 18 месеца въведе политики, които спъват родното производство и транспорта на нефт. Обеща и да спре израждането на стената на южната граница. Обеща да въведе либерална имиграционна политика, която на практика премахва значителна част от легалния имиграционен процес. Обеща да спре политиката на Тръмп, чиято цел бе да се балансира дефицитът в търговията с Китай. Имаше и много други обещания, направени и сега в процес на изпълнение с цената на криза в страната.
Байдън излежда твърдо решен да премахне всички политики на Тръмп единствено защото бяха въведени именно от Тръмп. Няма значение дали тези политики работят в интерес на страната и нейните граждани. На мен ми се струва, че той иска да заличи направеното от Тръмп повече, отколкото иска да работи за доброто на страната.
– Няма как да не засегна въпроса за войната в Украйна и нечуваната по размер военна помощ, която гласуваха дружно демократи и републиканци. Има ли прецедент подобна „помощ” и как в Америка се възприема от обикновените хора?
Дейвид: – Доколкото знам няма прецедент за военна помощ в такъв размер, без във войната директно да участват американски войски. Войните във Виетнам и в Залива също струваха много пари. Но във войната в Украйна до този момент не участват директно военни сили на САЩ. Обикновените хора в Америка са объркани от конфликта в Украйна. Не знаем защо Русия реши да нападне суверенна държава. Чуваме реториката, че Русия иска да спре нацизма в Украйна, но средностатистическият американец не знае нищо за нацизъм в Украйна. Години наред чуваме, че Украйна е една от най-корумпираните държави в тази част на света, а правителвтото на САЩ им изпраща милиарди долари. Тук хората се борят с чудовищна инфлация, а милиарди долари се изпращат в помощ на друга държава. Цялата ситуация е доста обръкваща.
– Разследва ли се дейността на Байдън и неговия син в Украйна, за която се говореше още преди избирането му за президент?
Дейвид: – Има репортажи, че текат разследвания. Но е ясно, че с Байдън като президент и мнозинство на демократите в конгреса, както и с медии, които прикриват истината, е малко вероятно за Байдън и сина му да има някакви сериозни последствия.
– В нашия Европейски съюз доживяхме да бъдат цензурирани руски медии, представя ни се единствено гледната точка на Киев. Какво се случва с медиите в Америка? Съществува ли плурализъм на мненията? Как се информираш ти за случващото се?
Дейвид: – По традиция американците считат новини от Русия за руска пропаганда. Американските медии съобщават за движението на руските войски, за разрушителните им действия в различни градове на Украйна, но има и репортажи за успешните действия на украинските войски. Знаем, че в Украйна има западни журналисти, които са свидетели на случващото се. По-вероятно е американските граждани да вярват на тези журналисти, на видеата и репортажите от тях. Американците се чудят защо Русия нападна независима държава. Тук на никого не са ясни мотивите и обясненията за тази война.
За нещастие американските медии са изцяло в подкрепа и служба на Демократическата партия. Изповядват и представят леви идеи. Има няколко телевизионни канала с консервативен поглед към нещата, но няма национални вестници, които да представят консервативни възгледи. Консервативните граждани се информират от радиопрограми на консервативни водещи и публикации в интернет като American Thinker, Jewish World Rеview, The Daily Wire и други.
– Продължаваш ли да подкрепяш Тръмп? Има ли той шансове отново да бъде избран за президент?
Дейвид: – Да, подкрепям Тръмп и политиката му. Не съм сигурен, че Тръмп може да бъде избран отново заради всичките сили, изправили се срещу него. Той продължава да оказва влияние върху консерваторите в Америка. Много кандидати на Републиканската партия търсят подкрепа от него. Популярността му се е увеличила, особено след като хората виждат как политиката на Байдън, която е в пряко противоречие с тази на Тръмп, вреди на страната и на интересите на хората.
– Факт е, че САЩ преживяват най-голямата инфлация от 40 години насам. Байдън вини Путин за скъпотията. А според теб как се стигна до това положение? И какъв е изходът?
Дейвид: – Пълни глупости. Инфлацията се дължи изцяло на политиката и действията на Байдън откакто дойде на власт. Малко американци вярват, че цените на горивата и липсата на продукти в магазините се дължат на Путин. Байдън и съветниците му са идеолози с леви идеи, решени фундаментално да променят САЩ, както Обама обяви. Твърдо решени са да следват своята идеология дори ако цената е да сведат Америка до бедност. Администрацията на Байдън харчи луди пари за скъпа и несигурна зелена енергия, която не може да посрещне енергийните нужди на американската икономика и на хората. Печатат пари безспирно. Раздават пари безотговорно и безпринципно и удължават безработицата. Държавната администрация гълта пари ненаситно. Харчат пари по нерентабилни, безсмислени програми, като борба с „институционалния расизъм”.
Изходът е да гласуваме за хора с консервативно мислене, които следват принципите на управление на американската конституция. Това означава да се спазват принципите за самоуправление, ограничена държавна администрация, ниски данъци, обезопасени граници, честна търговия. Америка трябва да е отново енергийно независима – каквато беше само преди 18 месеца по времето на Тръмп. Цената на нефта нарасна три пъти след Тръмп и това доведе до драстично повишение на цените на всички услуги и стоки. Ако Байдън промени енергийната си политика, инфлацията бързо ще изчезне. На първо място отново трябва да се поставя благоденствието на хората, а не идеалите.
– Оптимисти ли сте за бъдещето? За какво мечтаете?
Боря: – На този етап от живота си вече не мечтая. Усърдно и ежедневно работя за това животът на хората около мен да е по-лек. Стремим се да живеем скромно, семпло, морално. Възпитаваме децата си да бъдат добри хора и граждани с отговорно поведение, да уважават страната си, да допринасят към обществото. Това ми носи по-голямо удовлетворение от мечтите. Силно се надявам, че американците ще се борят за страната си, за конституционните си права, за доброто на обществото, за принципите на свобода, на морална отговорност пред бога, на e pluribus unum.
Дейвид: – Бъдещето на Америка не е ясно и аз съм разтревожен. Има съмнения в законността на последните избори, които излъчиха Байдън за президент. Ако не може да се гарантира законността на изборите, демократите ще останат на власт и бъдещето на Америка ще бъде в опасност.
– Благодаря ви и до нови срещи у дома…
Разговаря ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА
Превод БОРЯНА ЕМЕРИ
