Започнах да помагам заради Миро Митев, Велислав Елезов, Петър Занев… * Разходите на отбора във Втора лига са по-високи, отколкото бяха в елита * Клубът има много по-голям проблем от връщането в Първа лига – трябва да си върне същността *
Съсобственикът на орлетата Милен Стефанов наруши обета си на мълчание и пет месеца след като заедно с Георги Спасов поеха клуба, разкри любопитни подробности около причините да се захване с футбола, колко близо е бил да се откаже след проваления отминал сезон при изпадането на отбора от елита, какви са стратегията и целите, които „Пирин“ ще преследва в краткосрочен и по-дългосрочен план. Това столичният бизнесмен направи пред „Тема Спорт“.
– Г-н Стефанов, кое Ви накара да започнете да се занимавате с футбол, и по-специално да станете собственик на „Пирин“?
– По щастливо стечение на обстоятелствата започнах да помагам на „Пирин“ най-вече заради Мирослав Митев, който ми е познат от дълги години /б.а. бившият вратар е легенда на орлетата, сега е треньор в клуба/. А също така и на Велислав Елезов и Петър Занев – техният екип тогава ръководеше „Пирин“. Първоначално помагах финансово само заради рекламата. Постепенно навлизах в подробностите и около клуба и ми се стори добра възможност чисто като бизнес стратегия. Бях човек извън футбола и исках да опитам да направя добър бизнес модел.
– Тези думи са изричани от доста хора, но малко са успявали. Мислите ли, че Вие ще го сторите?
– Разговорите за взимането на клуба се водеха още от ноември миналата година. Моето изискване беше отборът да остане в елита. Защото абсолютно всички калкулации, сметки и бюджетиране бяха изчислени на база Първа лига. След злощастното отпадане имаше период от 10 дни, в които сериозно обмислях дали да се откажа – имах морално и всяко едно право да го направя, защото вече казах какво бе условието ми да се захвана и то не бе спазено. Но в противен случай отборът щеше да фалира и да отиде в аматьорския футбол. Повлиян от емоция и чисто нетрезва финансова и бизнес преценка, се наех. Затова и сега не съм поставял срокове. В момента е ужасно трудно да се оцелява въобще във футбола, камо ли във Втора лига. В нея нямаш почти никакви приходи. А разходите в момента са даже по-високи, отколкото бяха в елита. Така е, защото ние имаме за цел да влезем отново в Първа лига. И то трябва да е подплатено чисто финансово и игрово. Когато сравнявам пролетния полусезон и сега – подготовката и старта, оказва се, че разходите ни, включително за заплати, са по-високи.
– Може ли да кажем, че „Пирин“ е спасен с оглед на факта, че голяма част от дълговете бяха покрити, а други са разсрочени?
– Малцина у нас могат да кажат, че са спасени. Повечето ако го направят, ще бъде чиста лъжа. Това е като всеки бизнес у нас – главната му цел е стабилност, което е най-трудно за постигане. Но има огромна разлика да поддържаш клуб, който няма традиции и фенска маса, не е основен за обществото. А „Пирин“ е важен за цял регион. Затова и у мен дойде идеята да поддържам клуба. Тук говорим за традиция. Главното нещо, което ме предизвика, е да се подобри работата в школата. Това е единственото нещо, което може да носи приходи в бъдеще, и оттам да идва споменатата вече стабилност. Преди години националният отбор бе от играчи, излезли от школата на „Пирин“. Ако те са били трансферирани, всичко е щяло да бъде наред. Затова е нужна сериозна инвестиция в академията. За съжаление до този момент със съдружника ми Георги Спасов трябваше да покриваме и стари задължения – на едно, на второ дружество… Но каквото било – било. Не се оплаквам какво съм заварил, защото в крайна сметка никой не ме е накарал насила да се заема с издръжката. Ако го нямаше запаления ентусиазъм у мен и Георги Спасов, „Пирин“ нямаше да съществува. За жалост хората, които поддържат футбола, ги крепят единствено ентусиазмът и любовта към спорта и българското.
– Преди време култовият президент на „Рилски спортист“ Юри Галев казваше, че се е запалил и си е „сложил бинт на здрава глава“…
– Абсолютно е така, Бог да прости Юри Галев. Лошото е, че е ревалентно и към днешна дата ситуацията не се е подобрила. За тези неща си мислех през последните месеци, а сега имам и преки наблюдения. И футболът, и спортът в България отдавна са загубили същината си. Спортът и културата в едно общество – в тях трябва да се инвестира не частно, а държавно. Политиката трябва да е друга. И бизнесът само да е в помощ и с неговите средства да се надгражда. Частният бизнес у нас не е структуриран така, че да може да издържа на 100 процента дадена социална дейност. Да, държавата има по-важни спешни работи, но футболът и спортът са част от проблема, като се замислите по-глобално.
– Преследва ли твърдо „Пирин“ завръщане в елита веднага?
– Това е доста обсъждана тема в Благоевград. Привържениците са говорили с мен, с другия собственик, спортно-техническия щаб – спортния директор Бойко Величков и треньорите. „Пирин“ няма как да не иска моментално влизане в елита, другото би било конфронтация с историята и важността му за региона. Но „Пирин“ има много по-голям проблем – трябва да се върне към същността си. А тя е всички талантливи и качествени момчета от Югозападния край да виждат в Благоевград и „Пирин“ мястото, през което трябва да минат, да се развият и да стигнат до по-големи клубове. За целта е нужно да видят добра организация с качествени хора – методисти, треньорски щабове, база. Това е идеята. А чисто краткосрочните планове са влизане в Първа лига. Но работим в две посоки – да го направим, както и след това да не сме в последната шестица, да не сме организационно, селективно и игрово боксова круша. Защото в момента има доста такива клубове и от това никой не печели.
– „Пирин“ е първи, чакат го емоционални югозападни дербита, а във вторник е домакинството на „Етър“. Какво очаквате?
– Истината е, че „Пирин“ в момента има най-балансирания и най-добре конструиран отбор. Говорим не само като футболисти, а и като спортно-технически щаб и организация. Не ми се искаше да бъдем фаворит, защото тази позиция е задължаваща. Но няма как да е по-различно, щом говорим за „Пирин“ във Втора лига. А какво да очакват феновете – това, което е било в добрите години. Всички – от привържениците до играчите – да милеят и се борят за отбора. Аз затова и не се сърдя на някои изказвания и критики на хора, които обичат клуба. Отдавам го на силна емоционалност, а хората от региона са такива. И точно това ме привлече. Темпераментът тук носи предимство, защото хората не ги е страх от битки – дали финансови или други. Но има и минуси, защото понякога взимаш решения емоционално. Като моето за „Пирин“.
– Планирате ли подобрения на базата и какви?
– Първо, трябва да се материализират материалните бази. Нито един уважаващ себе си клуб не ползва пръснати игрища, а има локализирана база. Това улеснява целия процес. А ние се съобразяваме с пътувания – Рилци, Рила, Падеш… Това са и допълнителни транспортни разходи, които могат да се вложат в други неща. Разчитам на общината за съдействие по тази точка. Ние с Георги Спасов държим много на това. Разбира се, ще участваме във финансирането на тези проекти. Имаме доста добър план за Рилци, за да се превърне в съвременна спортна база. Там сега терените са два, а могат спокойно да са поне три – два естествени и един изкуствен. Да се сложи осветление, да има допълнителни постройки за спортно-техническите щабове. Виждам нещата да се случат през 2025 година. Направени са постъпки, имало е разговори за възможности и идеи, коментирано е, включително и с кмета на Благоевград Методи Байкушев.
