Камерна изложба под мотото „Наивността и истината“ събра в Благоевград миналата вечер ценители и близки на твореца Димитър Угринов, а поводът бе двойна годишнина – 70 г. от рождението и 20 г. от смъртта му. В ролята на домакин на събитието бе Антоанета Дюнгелян, която е собственик на част от творбите му.
„Решихме да представим един фантастичен благоевградски автор, за когото смятам, че трябва да се правят много неща“, каза А. Дюнгелян и обясни, че започнала със своя архив от творби на Д. Угринов и поканила и други, които купували от работите му. „Най-важното е, че семейството откликна да направим този малък формат, а когато видях колекцията им, се породи желание да направим голяма изложба на Митко Угринов, за да си спомним за него. За жалост той почина много млад, но истината и духът в изкуството му са поразителни, затова избрахме и това заглавие“, отбеляза А. Дюнгелян.
Съпругата му Любка разкри, че до днес е запазила всеки предмет в ателието му, както той го е оставил, когато за последен път е поел дъх до статива.
Директорът на благоевградската галерия Иван Милушев донесе албум с лични снимки, повечето от общи изложби на част от групата на благоевградските художници, сред които бе и Д. Угринов, и изненада присъстващите с интересни истории около тях.
„Тук сме се събрали, за да почетем един художник, който си отиде без време, но изкуството му го прави съвременник на всяко време. Той не си е отишъл, той е сред нас и ще остане и след нас, убеден съм в това!“, категоричен бе Милушев и разказа: „За Митко Угринов мога много неща да разказвам, защото едни от най-хубавите години в моя живот са свързани и с неговото присъствие в Благоевград, в групата на художниците. Да не говорим, че в чисто служебен план аз бях секретар на групата, а Митко бе неизбежно в петицата на управителния съвет. Помните как изглеждаше Митко и тия черни очи, които те изгарят… Без да правя апотеоз, но погледът на Митко от снимките и прословутите снимки на големия Пикасо са много близки, не знам защо правя такава аналогия, може би на мен просто ми е приятно и ми се иска да ги сравня двамата… Митко обичаше много домашния уют и спокойствието, и това се усеща в повечето му теми в творбите му – за семейството, за децата и възрастните, за общуването. Помня, беше се върнал от чужбина, каза ми, че иска сам да провокира себе си със серия от пейзажи. Помня и първите му неща, дойде от Кресна и започна работа в КОХУ (имаше такава организация Културен отдих и художествена украса) и първите му малки формати издаваха една предпазливост. После той много бързо и много лесно влезе в страхотен ритъм и започна да работи в типичния за него стил. Има една снимка в албума, направи ни я известният благоевградски фотограф Вуйчо Ваньо. Тогавашният кмет Паскалев ни даде помещение в една от къщите при входа на църквата в кв. „Вароша” и ние го превърнахме в галерия „Св. Лука“. Трябваше да докажем, че то ни е нужно, набързо се организирахме и направихме изложба с малки неща, защото помещението е мъничко. По време на неизбежните коментари сме седнали на един диван – Митко, Пламен Бонев и аз, и всеки гледа в различна посока. Снимката ни е много хубава и говори за индивидуалност. С Митко бяхме достатъчно близки да си пийваме ракията по повод и без повод и да си говорим велики неща за художниците, които харесваме, нещо, което правят всички художници във всяко време и навсякъде по света. Благодаря за тази хубава колекция!“, завърши разказа си Иван Милушев.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
