С над 250 роднини, приятели и дългогодишни колеги вече бившият директор на най-голямата Земеделска професионална гимназия „Климент Тимирязев“ в Сандански Емил Терзийски съчета две събития в едно. Първото бе да представи книгата си „Едно училище, един избор, една съдба“, която той подарява безплатно, второто – да почерпи по случай пенсионирането си след 41 г. трудов стаж, и то в едно училище – Техникума по селско стопанство, в момента Земеделска професионална гимназия.
Почетни гости бяха колеги директори от Сандански и други градове, бившият кмет на Сандански Кирил Котев, завършил ЗПГ, бивши и настоящи колеги, зам. кметът Павлина Караджова, дъщерята Цвети, която влезе в ролята на водещ, синът Ивелин, снахата и двете внучета.
Микрофонът бе даден първо на Николай Христов, редактор на книгата, който заяви: „Това е един урок по лидерство – как един човек, когато е било тъмно, вижда светлина. Той е останал непреклонен в мисията си да превърне училището в това, което е в момента. Има хора, които с времето се променят, има и такива, които променят времето, това е Емил Терзийски”.
Бе представена и автобиографичната книга със заглавие „Едно училище, един избор, една съдба“, а това Е. Терзийски каза: „Никога не съм бил в тази роля – да представям книга, която направих по няколко причини. Защо заглавието е такова? Това е моят като учител. Имаше моменти, в които можех да напусна училището – да стана асистент в Югозападния университет „Неофит Рилски“ или инспектор в Детската педагогическа стая, както и зам. директор на Трето основно училище. Отказах и не съжалявам. Това училище остана единственият избор и определи моята съдба – 41 г. в Техникума по селско стопанство, а от 2003 г. Земеделска професионална гимназия”.
Почетен гост на срещата бе народният изпълнител и възпитаник на Земеделската гимназия Илия Луков, който сподели: „Те ме будиха сутрин, защото по това време и учех и работех по кръчмите в Сандански. Не се срамувам от това. Но знам, че човек загубили ли се по пътя, може да го намери в духовните водачи – учителите”.
Маргарита Момъкова, в момента пенсионер, сподели: „Имах голяма привилегия да работя десет години като помощник-директор на Емил Терзийски. Бяха години на упорит целеустремен и съзидателен труд, на търсене на нови форми на обучение, търсене на нови специалности. Имаше и трудности, неудачи, търсене на подкрепа и несигурност. Но той твърдо отстояваше своите позиции, за да се утвърди Земеделската професионална гимназия като едно модерно училище, с тимирязевци, които се показаха като отличници на регионално, национално и международно поприще. Тези хора намериха път в живота си, завършвайки нашето училище”.
След тържествената част всички присъстващи получиха подарък по една книга и продължиха с към веселата част от празника, а наздравиците не спираха до ранните часове с песните на Илия Луков.
ЛИДИЯ МАНЕВА
