С проекти от нафталина кметът на Благоевград Румен Томов опитва да скрие от избирателите 40% политическа чистка в администрацията, осеяните с дупки улици и липсата на идеи как да съживи града

С проекти от нафталина кметът на Благоевград Румен Томов опитва да скрие от избирателите 40% политическа чистка в администрацията, осеяните с дупки улици и липсата на идеи как да съживи града

4 месеца след като увери благоевградчани, че няма да прави съкращения на служители в Общинската администрация на базата на партийна принадлежност, независимият кмет Румен Томов уволни 56 от тях. Това е 1/3 от работещите в общината 187 души. Като се прибавят и служителите, които сами напуснаха заради страх от репресии или солидарност с бившата управа, уволненията вече гонят 40%.

Въпреки декларацията на Томов: „Аз бях независим кандидат и няма как да толерирам политически чистки. За мен хората са равни и всичко зависи от техния професионализъм“, в Общинската администрация на Благоевград чистката е толкова динамична, че вече месец градоначалникът не смогва да отговори на питане на съветничката от МИР Албина Анева колко човека от работещите в администрацията и второстепенните разпоредители са освободени, независимо под каква форма, от датата на встъпването в длъжност на Томов до момента на отговора, колко са новоназначените в Общинска администрация и второстепенните разпоредители с бюджета лица, каква е общата численост на състава на Общинска администрация и числеността на допълнителните щатни бройки на местна издръжка, каква е числеността на персонала на всяко общинско дружество, както и колко и кои са лицата, които имат сключени граждански договори за услуги с Общинска администрация – Благоевград и общинските дружества към настоящия момент.

Такъв отговор би спомогнал да се изнесат сравнителни данни с тези, които в последните месеци от своето управление Ат. Камбитов обяви. Към онзи момент в Общинската администрация работеха 187 души, а на граждански договор се обслужваше „горещ телефон“, числеността на „Паркинги и гаражи“ възлизаше на 50 души, на „Благоевград инвест 2016“ – 10, закритият впоследствие от Томов „Благоевград фест“ ЕООД имаше 3 щатни бройки, „Пазари“ ЕООД – 6, а „Биострой“ ЕООД работеше с 277 души. Това многолюдие заедно с другите общински структури като ОФК „Пирин“ ЕООД /31 щатни бройки и 2-ма на граждански договори/, Центъра за психично здраве /61 щатни бройки/, болницата за пневмофтизиатрични заболявания /39 щата/, Медицински център /15 щатни бройки плюс 4 граждански договора/ и онкоболницата „Св. Мина“ /149 щатни бройки плюс 4 граждански договора/ с право класираха Камбитов като най-големия работодател в общината с 834 работни места, пряко зависещи от волята му – и неговата, и тази на управляващата партия.

Днес ситуацията не е много по-различна, а единствената разлика е, че докато по общинските структури до миналия ноември се вихреха структурите на ГЕРБ, сега са тези на БСП.

Все още наричащият себе си „независим“ кмет Румен Томов напълни общинските кабинети с партийни лидери, активисти или общински съветници от БСП, решил да се уреди със сигурна общинска заплата. По тази линия работа си намериха влязлата в ОбС като съветничка от БСП и настоящ секретар на общината Мария Стойнева, и колегата й Любен Милев, за когото Томов дори откри нарочен щат заместник-кмет по обществен ред, сигурност и спорт. Пенсионираният червен активист Георги Марков стана специалист „Видеонаблюдение“. Един от най-приближените навремето до червения екскмет Костадин Паскалев – Костадин Шумантов, по спешност оглави дирекция „Финансова политика“. Останалата без работа след структурните промени на „Позитано“ 20 бивша младежка лидерка на БСП Ваня Маникатева, кандидатът за общински съветник Николай Бачев, уволнената от Камбитов Атанаска Янкова, PR-ът на кмета от кампанията му Пролет Петкова – всички получиха места в Общинската администрация.

Освен уволненията и назначенията плюс няколко пресконференции, в които новата градска управа изнесе данни за тежкото финансово бреме, наследено от предишното ръководство и от шокиращите му харчове, благоевградчани очакваха от новия кмет на Благоевград Румен Томов бързо да задейства мерки за просперитета на града.

Изненадващо обаче той хвърли в общественото пространство 2-3 прашасали стари проекта, замислени от предшествениците му Лазар Причкапов и Костадин Паскалев, и ги обяви като приоритетни за решаване.

Вместо да започне спешното изкърпване на дупките по града, който е заприличал на швейцарско сирене, да покани бизнеса на града, за да разбере проблемите му, да се поинтересува защо всеки ден някое заведение затваря врати, или защо в закрития пазар клиенти не влизат, а площадите са пълни с улични кучета, Томов гръмна новината, че ще строи общинска болница. И дори навлезе в детайли – тя щяла да се простира на около 13 000-15 000 кв.м в двора на МБАЛ и освен че ще побере всички отделения на болницата, която е строена на павилионен тип, щяла даже да предлага балнеолечение, като за целта ще се ползва минералната вода на града.

Да, призна Томов, намерението за изграждане на нова материална база не било съгласувано с Министерството на здравеопазването, но щяло да се намери форма за финансиране.

Със същия успех Румен Томов можеше да обещае да направи и ВИП квартал на ромите в Предел махала – и без това незаконните им къщи чакат събаряне от 5 години.

Ако оставим настрани имагинерното обещание за парите, които Томов нито има идея колко трябва да са, нито откъде да ги намери, достатъчно беше да се запознае с идеята за нова болница в Благоевград, която е на 10 години, за да разбере, че няма да му стигнат няколко пълни мандата, за да се оправи само с документацията по нея. Основният проблем е смесената собственост – държавна, общинска и частна на МБАЛ – Благоевград и терена под нея, както и фактът, че болницата е повече държавна /51%/, отколкото общинска /49%, при това поделени между всички общини на територията на Благоевградска област/.

Още през 2010 г. с тази идея – да строи болница в двора на МБАЛ-а, при кмета на града К. Паскалев дойде израелската търговска верига за тениски FOX и както дойде, така си и замина. Евреите направиха предложение, на което трудно може да се откаже – да построят на общината безплатна болница, а общината да им даде наблизо терен за парк-хотел и търговски център. Паскалев се среща с тях и говори 3 пъти, даже Бойко Борисов и Нетаняху обсъждаха въпроса и постигнаха съгласие за инвестицията, изработен бе ПУП за 3 терена по 8,5 дка, върху които трябваше да бъде издигната новата болница и да се направят парк и квартал за граждани с възстановена собственост, имаше място за търговски обект, бизнес сграда и паркхотел за инвеститорите, дори Паскалев предложи на министерството болницата пак да си остане държавна, само сградата да е общинска, с опция впоследствие държавата да увеличи малко процента на община Благоевград в МБАЛ, който е само 17%, и въобще всичко вървеше по план, докато изведнъж инвеститорите не се изпариха.

Общинският съвет в Благоевград просто отказа да приеме ПУП-а, и то не за нещо друго, а за да не си повиши много авторитета, спомня си Паскалев.

С днешна дата нещата са още по-сложни, и то не само заради парите, но и заради неизготвената още здравна карта, за която подозренията са, че много от болниците въобще ще бъдат закрити – поради липса на кадри, а и на пациенти, заради все повечето напускащи лекари и сестри и тоталния хаос в здравеопазването, който се увеличава с всяка изминала година. А намеси ли се и проблемът със собствеността на държавата, каузата с новата общинска болница на Благоевград става пердута.

За справка – новият Център за спешна медицинска помощ, който държавата още преди 3 г. обеща да строи в областния център на Пиринско. За целта през 2017 г. тогавашният Общински съвет предостави безвъзмездно на Министерството на здравеопазването 2200 кв.м от терена си в двора на болницата – срещу Кръвна банка, на мястото на ламаринените гаражи. Тогава съветниците проявиха здрав разум и включиха условие за 5 г. давност, което означава, че ако намерението не се реализира в срок, земята отново става общинска собственост.

Тъй като до момента не е направено нищо по въпроса, явно след 2 г. теренът пак ще е на общината, а благоевградските спешни медици окончателно ще трябва да се разминат с мечтите си за модерно оборудвана нова сграда върху 750 кв.м с навес за линейките, паркинг и дори дизел генератор.

Освен лакърдиите около болницата кметът Томов извади от нафталина и язовир „Ракочевица“ – смятал да го довърши. Същият бе започнат преди 30 г. по времето на Лазар Причкапов с идеята от чашката на язовира в едноименната местност на с. Горно Осеново водата да се докарва с тръби на 34 километра до Благоевград и с него веднъж завинаги да се решат всички притеснения на общината, свързани с пресъхването на река Благоевградска Бистрица през лятото и многото МВЕЦ-ове по горното й течение.

Язовирът е започнат с тогавашна калкулация от 93 млн. лв., които държавата даже била склонна да плати. После е зарязан с един само прокопан тунел, който днес е разбит напълно. Сега сумата вероятно ще е многократно повече и, както и по въпроса с болницата, назрява въпросът откъде кметът на Благоевград Румен Томов ще намери тези пари – дори ако е успял отнякъде да изрови стария проект за язовира и да намери сред храсталаците тунела за довеждане на водата от „Ракочевица” до Благоевград, че поне за него да не се дават много пари.

Румен Томов извади на масата още един стар и до болка омръзнал на благоевградчани проект – за голяма катедрална църква в центъра на града. След като до миналата година Камбитов говореше как тя щяла да бъде построена в парк „Македония“, сега новият кмет я върна към първоначалната й локация – на кооперативния пазар, където още бившият митрополит Натанаил смяташе да построи поне един параклис. „Новината“ на Томов беше, че от общината се иска да дари на църквата 1,5 дка, а парите за строежа щели да бъдат събирани чрез дарения от фирми и граждани.

Преди 2 г., когато темата за нова църква пак беше на дневен ред, лично сегашният митрополит Серафим каза, че община Благоевград е поела ангажимент да осигури дарители или друг начин на финансиране. Тогава Камбитов се изхвърли, че е намерил на 100% финансиране за изграждането на новия молитвен дом в града и средствата били от частен инвеститор, който настоява за анонимност.

Явно с Камбитов от града се е изпарил и проектът за църквата в „Македония“, която трябваше да е висока 30 метра и да побира 2000 миряни, както и парите от дарителя, след като за църквата на сегашния кмет Румен Томов – до масите на селскостопанските производители с везаници чесън, спонсор няма, а миряните трябва да събират сами пари. В най-бедната област в страната, която при това е с най-високи цени на елементарните хранителни стоки, събирането на пари, дори за храм, се очертава доста дълъг процес. Още повече че самата църква явно няма никакво намерение да задели от собствения си бюджет за строителство на божи храм в Благоевград. Така че и този проект на Румен Томов отсега виси като едно голо обещание, целящо единствено да отвлече вниманието на избирателите от най-важните за тях въпроси – липсата на работа и инвестиции.

ВАНЯ СИМЕОНОВА