С три казана лютеница, приготвяни в продължение на два дена от 100 кг. домати, в Логодаж посрещнаха гости от страната и чужбина (ОБНОВЕНО)

Секретарят на местното читалище Д. Бойчева издаде една от тайните съставки на автентичната домашна рецепта, придобила международна известност

С три казана лютеница, приготвяна в продължение на два дни, в благоевградското село Логодаж посрещнаха и нагостиха десетки гости от страната и чужбина. Петото издание на уникалния по рода си фестивал на лютеницата събра в двора на бившето училище множество посетители от целия регион и самодейци от фолклорните групи на читалищата към Бело поле, Селище и Изгрев, които се изявиха на сцената. Имаше и хора, дошли от Перник, София, Петрич и Германия, а мотото на събитието „Ела да намажеш и ти“ бе едновременно простичко, интригуващо и изострящо вкусовите рецептори. Естествено, централно място заемаха прочутите логодажки баба, като неотлъчно до тях бяха кметът на селото Пламен Червенков и главният двигател на фестивала /и не само/ – секретарят на местното читалище „Иван Чаушки“ Дафинка Бойчева.


В ролята на водещ на фестивала бе Силвия Домозетска, която директно на сцената „замени“ белия си тоалет с тъкана престилка и шал, за да не се напръска с лютеница. Навлизайки в тематиката, тя изтъкна, че лютеницата, описана за пръв път в българска готварска книга през 1937 г., е не просто храна, а култура.

На фона на песни и извили се кръшни хора всички присъстващи имаха възможността да опитат от прочутата и придобилата международна известност лютеница, която не се продаваше, а се мажеше на дебели филии домашен хляб. Ароматът на огнището, неподражаемият бит, атмосферата и специалната тематична декорация върнаха у мнозина, особено по-възрастните, спомените от детството.

Две от логодажките дами – Катя Стоева и Христена Златкова, издадоха, че лютеницата се прави от подбрани зеленчуци, набрани директно от градините, и всичко се приготвя или на печка с дърва, или на огнището.


Специално за настоящия фестивала са използвани към 100 кг домати. Те не се определен сорт, а „сбирщайн”, както обясниха дамите, защото всеки донесъл в кофи каквото е отгледал. Така общо 8 жени запретнали ръкави и в продължение на два дни направили 3 казана лютеница, гарнирана с печена на жарава царевица и пърженица – лимитирана серия. Символиката е свързана с това, че докато в миналото жените са се събирали край огнището да бъркат големите казани и да прекарват време заедно, са правили и характерното за сезона ястие с чушки, извара и яйца.

Впечатляващ е фактът, че рецептата за  автентичната лютеница се предава от поколение на поколение и при направата не се използват електрически машини и модерни технологии. Всичко е на ръка и изисква много труд, търпение, желание и любов.

„Една от тънкостите е, че когато лютеницата се сгъсти, преди да се извади, машата се нагрява и с нея се разбърква вече готовата смес. Така на лютеницата се придава уникален вкус на огнище“, открехна завесата Катя Стоева. От голямо значение, както сподели и Христена Златкова, е обработката и последователността на самите продукти. За да се добие необходимата консистенция и завършен вид, морковите и кромидът се варят отделно. След това се добавят и печените чушки, като всичко се смила на ръчна машина и се смесва с доматения сок.


Че през живота си е направил към 15 хил. бурканчета с лютеница, при това в махала Дросанци край язовира на Логодаж, каза кметът на Благоевград Методи Байкушев, който заедно със зам. кмета по образованието, бизнес развитието и културата Боряна Шалявска бяха сред гостите на фестивала.

„Лютеницата е много повече от просто някакъв продукт за ядене и много по-различна от всяка друга зимнина. Като изключим киселите краставички, ще видите, че другите зимнини с времето ще поизчезнат, но лютеницата – никога. В това съм абсолютно сигурен, защото всичко това, което лютеница дава – вкусът, отношението към земята ни, трудът, който ни прави хора, не могат да бъдат заменени“, изтъкна М. Байкушев и поздрави присъстващите, като благодари на кмета на село П. Червенков и секретаря на читалището.

Заставайки пред микрофона, Дафинка Бойчева обяви, че логодажката лютеница вече е придобила не само национална, но и международна известност, като рецептата е преведена /има субтитри/ на английски език, но в оригинал е на логодажки диалект:

„У наше село баби се заели

да правят лютеница пред неделя,

с домати зрели и презрели,

какви в градина найдели,

и чушки брали като пушки,

без семе, даже и без дръжки.

С морков, патладжан и лук

и кой какъвто има зеленчук.

Оцет и захар, сол на вкус.

Това го знае баба наизуст.

Трябвува на огнището да ги печеш,

пък после връткаш и мелеш,

 и олио да се облажи,

да може всекой да намаже.

А най-накрая от огнището машата

се топва бърже у тавата.

За лютеницата се иска майсторък

и при некои не става от първия път.

Но усвоиш ли тайната рецепта,

до фестивала вдигаш своята летва“.


В разговор с репортер на „Струма“ Д. Бойчева сподели, че идеята за фестивал на лютеница се родила спонтанно преди 5 г., като предложението отправила Силвия Домозетска, която неслучайно е и водеща на всяко издание.

„Напоследък ми се струва, че домашно приготвените храни стават все по-популярни. Идеята се роди спонтанно при една среща с г-жа Домозетска пред сградата на Община Благоевград. Първата година беше много набързо, просто импровизирахме. След това започнахме да завишаваме количествата лютеница, тъй като и гостите са все повече“, разказа Д. Бойчева и допълни, че предишните пъти идвали и хора, случайно пребиващи по същото време край язовира. Сега обаче летовници започнали да планират отпуските си така, че да са край водоема точно за фестивала.


Имайки предвид даденото обещание за разкриване по една тайна съставка при всяко издание, тази година новината е, че в логодажката лютеница се слага от билката омайниче, като, разбира се, точните пропорции и съотношение на бяха обявени. 

Секретарят на читалището съобщи, че намерението е догодина фестивалът да стане международен и да бъдат поканени гости от Северна Македония, които правят айвар.

А най-важните рецепти, които в Логодаж пазят, са свързани със съхранението на паметта, корените и традициите.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *