На тържествена церемония пред Паметника на алпинизма в Кюстендил беше отбелязана 38-ата годишнина от гибелта на Людмил Янков и Стоян Наков – личности, останали завинаги в историята на българския алпинизъм и в паметта на своя роден град.
С минута мълчание присъстващите сведоха глави в знак на признателност и почит. Венци и цветя пред паметника поднесоха кметът на община Кюстендил инж. Огнян Атанасов, Областна администрация, Общински съвет и Архиерейско наместничество в Кюстендил, както и Туристическо дружество „Осогово“, роднини, близки и граждани.
В тържественото слово беше припомнен животът на Людмил Янков – алпинист, поет, художник и човек, живял в пълно съответствие между мечти и дела. Човек, за когото върховете не са били само географски висини, а символ на вътрешна свобода, смелост и вярност към себе си и към другите.
Прозвучаха думите му от книгата „Мечта отвъд долините“: „Само мечтите могат да бъдат бели. А те искат смели мисли и чисти сърца…“ – думи, които и днес звучат като послание към всички, които търсят своя път.
Беше припомнена и една от най-драматичните страници в историята на българския алпинизъм – участието на Людмил Янков в експедицията до връх Еверест през 1984 г., когато в опит да спаси своя приятел Христо Проданов той извършва подвиг, останал без аналог – изкачване от над 1300 метра в зоната на смъртта, на височина над 8500 метра. Подвиг, който отнема част от физическите му сили, но разкрива величието на човешкия дух.
С музикални изпълнения на туристическия хор – „Песен за Людмил“ и „Мечтата на алпиниста“ – присъстващите отдадоха почит към духа на планината, към мечтата и към хората, които са избрали да вървят по този труден, но светъл път.
На церемонията бе припомнен и трагичният 17 април 1988 г., когато Людмил Янков и Стоян Наков намират своя край в Рила планина, в подножието на връх Камилата. Те падат, но остават в паметта, в примера, в усещането за висота, което продължават да носят.
Събитието завърши с думи на признателност към всички присъстващи и с напомнянето, че делото на Людмил Янков остава живо: „Човек губи цял живот по нещо. Не е жалко, че накрая ще загуби и живота си, стига да запази вярата в смисъла на това, което прави всеки ден“.
