Ръководителят на състава П. Карамфилов: Автентичният образец е изворът, от който човек винаги може да почерпи идеи
Гайдарски състав към читалище „Просвета“ – Гоце Делчев се представи отлично на фолклорния конкурс „Широка лъка свири, пее и танцува“. Със сребърни медали бяха наградени Любомир Зайков, Илия Атанасов и Даниел Хаджиева с бронзови – Любен Чобанов и Исмаил Гюзум. Ръководител на гайдарския състав е Петър Карамфилов, който също така води вокална група „Неврокоп“ и е част от ръководството на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци. Спечелените медали в родопската перла на музиката е повод да поговорим за изкуството с Л. Карамфилов.
– Колко общо деца се обучават за гайдари при Вас?
– 11 ученици, като искам да отбележа, че вече имаме от школата, завършили Академията за музикално и танцово изкуство и работят при нас в Неврокопския ансамбъл. Имаме и ученици, които в момента са в Академията, имаме и подготвителни мероприятия в школата във връзка с предстоящи участия в различни конкурси и програми.
– Как избирате учениците?
– То си е по тяхно желание, тези, които обичат инструмента, идват при мен, правим график в началото на всяка година и по метода, който е утвърден, работим – нотно ограмотяване, постепенно минаване към по-трудни упражнения, така че да могат да се развиват и да могат да участват в различни форуми.
– Вие ръководите и вокална група, какво е различното в нея?
– С вокална група „Неврокоп“ вече имаме издаден първи албум. Различното е, че репертоарът е предимно свързано с местни автори на текстове. Това е моята идея – да могат да се утвърждават местни хора на изкуствата, да могат да представят своите произведения и пред публика вече като песни.
– Кое е по-магично – да се работи с глас или с инструмент?
– И двете носят огромно удоволствие. Не можем да се откажем от едното и да предпочетем другото.
– Кое Ви прави горд като ръководител и преподавател?
– Обратната реакция на децата най-много ме прави доволен. Като се занимават с изкуство, се отделят от телефони, таблети, компютри. Виждам, че това, което им е заложено, го развиват и като го видя на сцената ме прави най-доволен.
– Имате ли ученици, в които виждате свои наследници?
– Да, има такива. Ето например сега вече тези, които са завършили музикално училище, впоследствие академия или университет, могат абсолютно спокойно да започнат свои школи, което пък ще популяризира този български и за мен най-обичан инструмент – гайдата. А пък за пеенето – наистина това са традиции в Неврокопско, които показват, че тука песента живее. Доказателство за това е Неврокопският ансамбъл, който е първият в България.
– На юбилейнияконцерт забелязах, че има много нови и млади лица сред певиците и танцьорките, как ги намирате?
– От вокалната група вече има над 10 човека, които участваха в този концерт като изпълнители, ето това е резултат, които може да се види и от обществеността, не само от мен като ръководител.
– А за Вас какво означаваше този юбилей?
– От 50-годишнината до 80-годишнината на ансамбъла съм участник на сцената, имам поглед, преживяването е наистина изключително,з ащото се поддържа изкуството.
– Как помагате на учениците си да овладяват сценичната треска?
– Преодолява се с много участия и придобиване на опит. Треската съпровожда всяко участие, не може да бъде изкоренена. Това е чувство, което живее във всеки един изпълнител. Не може да не влагаш всичко, на което си способен, това с равнодушие не става.
– А Вашияттворчески път кога започна, кога се захванахте с гайда?
– През 1978 г. в Пионерския дом в Гоце Делчев. Ръководител на гайдарския състав беше Георги Зърнев, той е моят първи учител. Тогава имаше голям гайдарски състав, който пък преди това беше ръководен от първия учител в Гоце Делчев по гайда Любен Дрянков. След като започвах да свиря, 1980 г. се създаде детски ансамбъл за народни песни и танци към Неврокопския и аз постъпих в него. 6 години бях ученик в музикалното училище в Широка лъка, след това в университет в Благоевград и накрая започнах работа през 1995 година като ръководител на хоровия състав.
– Кой човек или събитие Ви вдъхнови да се посветите на народната музика?
– Много са хората, мелодиите и песните. Това е необяснимо. Една песен може да го накара човек да настръхне, друга да го разплаче. Същото е с мелодиите, с танца и със костюмите. Човек се вдъхновява от много неща.
– Има ли определена традиция, която се стремите да съхраните?
– Да. Наред с всички сега технически изпълнения, които обичат младите хора – да бъде по-майсторски изпълнено, аз винаги напомням, че трябва да се съхрани и автентичният образец, което е коренът, от там винаги може да почерпи човек идеи.
КАТЕРИНА АВРАМОВА
