„Чуйте новината, Радомир е столица на бозата“, провикваха се малки вестникопродавачи и подаряваха на всеки рецептата за производство на най-прочутата в страната напитка. Те припомняха стария фолклор, че на радомирци дясната ръка е по-дълга от лявата от тежината на гюма, с който са разнасяли и продавали боза. Всеки бозаджия е имал и колан за чаши.
В Етнографския музей „Стойовата къща“ в отделна зала бяха подредени съдовете за производство на боза, а на табла бяха показани стари снимки на бозаджии и начинът на производството. Там кметът на Радомир Пламен Алексиев и заместниците му Любка Димитрова и Димитър Димитров посрещнаха посланиците на Албания и Косово Н. Пр. Киряко Курета и Н. Пр. Шпенд Калаба и зам. областния управител Васил Павлов. Бозаджията бай Илия, в чиято роля се бе превъплътил актьорът Димитър Димитров, приканваше всеки да опита от напитката. „Добрата боза е гъста и трябва да се усеща вкусът и дъхът на зърното, от което е направена“, хвалеше стоката си бай Илия.
Посланик Курета разказа, че в Албания бозата се произвеждала от царевица и там я пиели при специални поводи.
На старата чаршия бе възстановена някогашната сладкарница на албанеца Али Сербез, който пръв е продавал боза в града и от когото радомирци са прихванали занаята. На дървени маси красиви момичета от театралната трупа на гимназията в града, облечени в костюми от началото на миналия век, създаваха колорита на отминалото време /сн. 1/. До тях вестникарчетата от ОУ „Христо Смирненски“ раздаваха рецептата и чакаха да получат по чаша боза /сн. 2/.
Възстановен бе и някогашният пазар, на който от близките села производители продаваха зеленчуци, домашна ракия и туршии, традиционния за Долни Раковец чесън на венци, низи с чушки, баници, зелници, мед… А жена от Житуша бе довела внуците си, които предлагаха жив петел /сн. 3/.
Продаваха се бебешки дрешки, плетени терлици, вълнени чорапи, царевица, всичко, за което може да се сетите. Мъж от село Пещера си купи от жените от дневния център в квартал „Върба“ терлици, посланиците на Албания Н. Пр. Киряко Курета и на Косово Н. Пр. Шпенд Калаба си харесаха декоративни тикви, произведени от стопани от село Прибой /сн. 4/.
„Елате и си купете от градинските домати на село Жедна“, приканваше хората трънка, облечена в характерна за този край носия.
На съседната сергия Митка Бикарска бе довела като подкрепление внуците и снахата, продаващи на клиентите орехи, круши, яйца. Имаше и дренска препек ракия, ракия „Хвъркат Ненко“.От Друган предлагаха освен зеленчуци и билки, а от Стефаново – туршии, тикви, плодове.
„Купете си раковско масло“, рекламираха жени от Долни Раковец чесън лук. Самодейци от село Копаница извиха ситно радомирско хоро, народни певици допълваха настроението с песни от този край.
На централния площад ПК „Наркооп“ продаде буквално за по-малко от час 200 литра автентична боза без консерванти, а известният готвач Иван Звездев почерпи домакини и гости с радомирска кавърма.
Празникът продължи с изпълнения на сестри Филатови.
КРАСИМИРА СТОИМЕНОВА
