Калоян Тодоров е сред „виновниците“ за подобреното представяне на „Вихрен“ напоследък, когато зелено-белите успяха да преодолеят кризата в играта си и влязоха в график с прогрес до Топ 4 в турнира за купата на АФЛ и завръщането на 3-то място в Югозападната Трета лига, което дава надежди за служебен вход към преструктурираната Втора лига, ако замисълът на Изпълкома на БФС в тази посока бъде реализиран това лято.
25-годишният варненец превъзмогна серия от контузии, избухна с 5 гола в последните две домакинства на еделвайсите и подгони топ стрелеца им Методи Костов, който е с 10 попадения дотук. В последния мач на отбора офанзивният полузащитник на два пъти огорчи стража на „Ботев“ /Ихт/ за успеха с 3:1 и резонно попадна под светлината на прожекторите.
„Наблегнахме много на този мач, знаехме в какъв подем са гостите от Ихтиман. Сериозен противник са, а серията им без загуба говори достатъчно за прогреса, който белязаха през пролетта. Ние обаче излязохме да спечелим и да покажем това, което сме тренирали през седмицата. Целият отбор беше фокусиран върху мача. В началото имахме цел, от която се отдалечихме много. След като „Миньор“ /Перник/ се откъсна далеч напред, целта ни бе да стигнем до второто място, но сега трябва на всяка цена да запазим третата позиция. Всички сме концентрирани да спечелим мачовете до края. Дали ще се промени форматът на Втора лига и какво ще стане чисто административно – ще се види съвсем скоро. „Вихрен“ заслужава да играе на по-високо ниво. Всички виждате какви инвестиции се правят в клуба, в базата, стадионът е един от най-добрите. Играем футбола, който се изисква от нас, дори и в мачовете, които не спечелихме тази пролет. Владеем топката в по-голям период от нашите противници, подаваме си по земя, а не изритваме напред. Проблемът е, че почти всички съперници са доста по-затворени срещу нас. Може би в последната третина ни е малко по-трудно да създадем нужната острота на атаката и да вкараме повече голове. В многото контузени и наказани играчи също можем да потърсим причината за кризата. В подготовката нямахме такива проблеми и показахме доста сериозни резултати. Всички искахме да задържим това представяне и през сезона, надявахме се да пренесем същата форма и в официалните мачове, но не се получи. Светъл лъч е представянето ни в турнира за купата на АФЛ. Шансовете ни за краен успех в това състезание са големи. Хвърлихме доста усилия, за да стигнем до финалната четворка. Не познавам добре противниците от другите зони, но щом са се класирали, значи имат качества. Дойдох във „Вихрен“, защото харесах проекта, който ми представиха, и това, че ще се борим за професионален футбол. Затова съм тук, искам да се развивам. Има конкуренция, трудно е, но пък това може само да помогне на всеки футболист да израсне. Нашият отбор разполага с изключително добри и опитни момчета, които имат стотици мачове в професионалния футбол. От друга страна, имаме и млади, на които старши треньорът Наджи Шенсой дава шанс за изява. Преди това се разминах с „Пирин“ (Благоевград), защото така се случи, малшанс. Подписах договор с орлетата, но получих контузия, след което разтрогнах контракта. Последва малко по-дълго възстановяване от очакваното. В един момент започнах да тичам, но все още усещах болки в крака и това нямаше как да продължи. Да играя любимата си игра, но да ме боли постоянно – не беше никак лесно и приятно. И така реших да приключа с футбола, но неофициално… На практика не знаех дали ще продължа да играя и дали ще подновя кариерата си. Така започнах да тренирам малки дечица и точно те изиграха решаващата роля за завръщането ми. Виждах каква радост изпитват от играта, а техният ентусиазъм заразява. Вътрешно усещах и знаех, че това нещо ми носи удоволствие. Така се стигна до мачовете на малки вратички, с които поддържах форма, просто съвсем да не загубя ритъм. При първите докосвания на топката усетих, че вече не ме боли и полека-лека започнах да тренирам.
През есента ми звъннаха от „Пирин“ /Разлог/ и се присъединих към отбора, а през зимата преминах във „Вихрен“. Вероятно г-н Шенсой ме е пожелал след мача между разложани и санданчани, в който се разписах. Не мога да подмина и ролята на семейството ми за това да се върна още по-силен на терена. Те са до мен винаги и постоянно ме подкрепят. Особено баща ми. Той е едновременно моят мотиватор и критик. Нямам търпение да се чуем след мач, за да коментираме представянето ми. Изключителен реалист е – никога няма да ми каже, че съм играл добре, ако не съм. И обратното. Дори винаги ще намери начин да каже, че съм могъл да направя някои неща още по-добре. Имам нужда от неговите напътствия и критики, ако получаваш само похвали, на третия мач ще се отпуснеш и на практика си дотук. Когато му казах, че трудно ще преодолея болките от контузията, един ден ми призна, че се е просълзил. Искам семейството ми да се гордее с мен и няма да ги разочаровам“, заяви К. Тодоров.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
