Обикновен ден, без тежки задачи, но към 21:00 ч. вече нямате енергия дори за прост разговор със семейството. Звучи ли ви познато? Оказва се, че проблемът не е в количеството свършена работа: хроничното изтощение има много по-недоловими причини. Къде всъщност отива вътрешната ни енергия? Обясняваме защо се появява усещането „уморен съм, въпреки че нищо не съм правил“, кои четири скрити капана източват енергията ни всеки ден и как да си върнем контрола над собственото състояние, пише Vesti.bg, позовавайки се на rbc.ua.
ОСНОВНАТА ПРИЧИНА: ФОНОВИЯТ РЕЖИМ НА ИЗЧАКВАНЕ
Случва се следното: спите добре, събуждате се, денят преминава спокойно – няколко обаждания, проверка на имейла, вечерен сериал. Нищо извънредно. Но все пак искате само едно – всички да ви оставят на мира.
Физическата умора е нещо просто: мускулите работят, имат нужда от почивка. Менталното изтощение обаче се натрупва невидимо. То не идва от самата работа, а от факта, че нервната ни система прекарва часове в състояние на очакване.
Мозъкът не прави разлика дали сте пробягали маратон, или сте прекарали осем часа в лека тревожност заради новините, той реагира на напрежението, а не на неговия източник.
Когато това фоново активиране не утихне, тялото непрекъснато сканира средата за заплахи и държи мускулите под напрежение. Човек може просто да си седи на дивана, докато енергията му се изразходва толкова интензивно, колкото и по време на тежък физически труд.
Ето защо нормалният сън не помага: той възстановява тялото, но не намалява хроничната невронална свръхактивация. В резултат на това се събуждаме уморени още преди денят да е започнал.
ЧЕТИРИ СКРИТИ ПРИЧИНИ ЗА ПОСТОЯННА УМОРА
Експертите идентифицират четири основни фактора, които тихо източват енергията ни.
1. Хронична несигурност
Мозъкът изразходва огромно количество енергия не само за решаване на текущи проблеми, но и за предвиждане на техните изходи. Когато не знаете как ще завърши дадена ситуация на работа, в отношенията или в страната, мозъкът автоматично изчислява стотици сценарии. Този процес работи на заден план; ние не го забелязваме, но той буквално изгаря ресурсите ни.
2. Безкраен дигитален шум
Всяко известие на смартфона нарушава концентрацията. След всяко разсейване на човек му отнема средно повече от 20 минути, за да се завърне към предишната задача със същата дълбочина.
Когато съобщенията пристигат на всеки час, ние прекарваме целия ден просто плъзгайки се по повърхността на задачите, а това е по-изтощително от една трудна, но непрекъсната работа.
3. Умора от микрорешения
Способността ни да вземаме решения има лимит. Какво да ядем за закуска, по кой маршрут да преминем, как да отговорим на колега, дали да реагираме на поредната нова новина – всичко това са избори. До вечерта човек, който не е направил нищо мащабно, може да е взел стотици малки решения и напълно да е изчерпал резерва си от внимание.
4. Режим на постоянна достъпност
Когато сте онлайн 24/7 в месинджърите и сте готови да отговорите на всяко служебно или лично запитване, нервната система никога не си почива. Това не е отдих, това е непрекъснато дежурство.
ЗАЩО СЕ АДАПТИРАМЕ КЪМ ИЗТОЩЕНИЕТО?
Опасността на хроничното изтощение е, че то се развива много бавно. Острата умора е очевидна: разтоварваш товар – чувстваш се уморен. Хроничната умора обаче не е обвързана с конкретно събитие, затова бързо започваме да я приемаме за нашето „ново нормално“.
С течение на времето губим способността да оценяваме обективно състоянието си. Започваме да избягваме задачи, които изискват мислене, дразним се от дребни неща и се дистанцираме емоционално от близките си. Може да си мислим, че това е просто лошо настроение или труден ден, докато в действителност това са класически симптоми на дълбоко претоварване.
Често бъркаме тревожността с отговорност. Мислим си, че постоянното следене на новинарските потоци, бързото реагиране на съобщения и това да сме в крак с всичко е знак, че сме организирани и надеждни. В действителност това е директен път към бърнаут (прегаряне).
Лошият работен ден води до лоша седмица. Колкото повече неприятни дни се натрупват, толкова повече стрес се натрупва в нашето тяло, а това никога не води до нищо добро.
Започвате да чувствате страх да влезете в офиса, мисълта, че сте на работа ви подлудява. Имате чувството, че нищо не ви върви или работата ви остава недооценена. Когато тези чувства се задържат и започнат да се проявяват във физически симптоми и непоносим стрес, може да страдате от „прегаряне на работното място“ (burnout).
КАКВО Е БЪРНАУТ?
Световната здравна организация определя това състояние като синдром в резултат на хроничен стрес на работното място, който не е бил успешно управляван. С други думи, това е нещо повече от проста кавга с шефа или някой колега. Това е непрекъснато, непреодолимо чувство, което ви кара да сте психически и физически изтощени. Когато това се превърне в ежедневие – както в офиса, така и вкъщи, ако сте стигнали до степен, в която да не спите, да не ядете или да не се радвате на живота, вие сте в режим на бърнаут.
КОЛКО ЧЕСТО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ
Въпреки че няма твърди цифри за преобладаващото прегаряне на работното място, някои доклади сочат нарастване на отчитането на състоянието. Продължителната дистанционна работа засяга все повече различни направления, касаещи физическото и психическото състояние на служителите. Според доклада Workspace ecosystems of the future, изготвен от компанията Cushman & Wаkеfield, рискът от бърнаут расте в резултат от продължителната работа вкъщи.
Служителите посочват, че се чувстват по-изморени и натоварени заради увеличения брой видео срещи и по-дългия работен ден.
Въпреки че професионалното прегряване на работното място едва ли е нещо ново, естеството на работния процес се е променило драстично през последните години, което може да е и причината да чуваме повече и по-често за това състояние.
Ако се замислим – в днешно време ние сме свързани много повече с работата, отколкото преди.
КАКВО ПРИЧИНЯВА ТОВА ПРОФЕСИОНАЛНО ПРЕГАРЯНЕ?
Причините често се дължат на изтощение от натоварване, независимо дали правите нещо, което мразите, или нещо, което обичате. Работата заедно с много хора и задачи също може да се отрази на емоционалното ви състояние.
Особено застрашени са тези, които не работят това, което всъщност искат. При тях е очевидно как негативните чувства могат да предизвикат хаос. Но дори и да сте запалени по работата си, прекалено многото задължения могат да вземат своето.
Ако работите винаги до последно, оставате постоянно след края на работния ден, не вземате почивки и отпуска и не се отделяте от офиса, това може да стимулира стреса и да предизвика безпокойство. Оттам нататък може да загубите вашия сън (от прекомерното количество хормон на стреса – кортизол) и това може да доведе до чувство на физическо и когнитивно изтощение. Някои хора прегарят след важен и значителен момент в живота им. Примери за това могат да бъдат спортни фигури след огромен триумф или дори успешни бизнесмени.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ СИМПТОМИ НА БЪРНАУТ?
Независимо от причината, признаците на професионално прегаряне почти винаги са едни и същи. Някои просто ще седят на работното си място и ще бъдат втренчени в пространството. Те обикновено забавят започването на работа и имат оправдания, като например да проверят личния си имейл, да изгледат още едно видео в YouTube или просто ще започнат разговор с някой колега. Това произтича от чувството за немотивираност, липсата на креативност и енергия, които някога са имали, както и чувството за допълнителна умора.
За други само изпълнението на малка задача, свързана с работата им, може да бъде болезнено и мъчително. И може дори да имате физически симптоми като преумора, включително главоболие, стомашни проблеми и други. Обикновено дните стават безкрайни, а почивните дни са найчаканото в работния процес.
КАК МОЖЕТЕ ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ БЪРНАУТА?
Професионалното прегаряне не е непременно знак, че вече не се радвате на кариерата или работата си, която вършите, а по-скоро е индикация, че може да се наложи да си починете. Ако отдавна не сте си взимали една седмица отпуск, това би било добро начало. Няма значение дали ще пътувате някъде, или ще си седите вкъщи – идеята е да останете настрана от работния процес. Това време трябва да прекарате в релакс, почивка и правене на неща, които смятате за забавни и отпускащи. Разбира се, краткото бягство не е дълготрайно лечение, ако се върнете към същите условия на работа, след като приключи почивката.
По-честите умствени почивки от офиса могат да направят чудеса за вашето благополучие и да ви помогнат да се върнете свежи. Също така е важно да правите кратки почивки през целия работен ден. Включете медитация, физически упражнения и се опитайте да се свържете отново с чувството за забавление и смях в ежедневието си. Тази комбинация от подходи за обновяване работи добре за управление на тревожността и стреса.
УКРОТИ ПЛАМЪКА
Ако смятате, че професионалният бърнаут има общо с текущото ви състояние, тогава може да е във ваш интерес да започнете да търсите възможности, които да ви позволят да си върнете живота. Ако не може да постигнете удовлетвореност от сегашната си позиция, по-добре потърсете ново работно място.
За да се излезе от този кръг, е важно да се осъзнае, че е невъзможно да се контролира всичко в реално време. Новините, които наистина имат значение, така или иначе ще стигнат до вас, дори ако изключите телефона си за няколко часа в името на собственото си благополучие.
