Учителката по математика в благоевградското 5 СУ Хр. Въчкова: Нямаме осъществени интегрирани уроци, а се очаква учениците да имат интегрирани знания, не може да ги изпитваме на нещо, на което не сме ги учили…

Правилната посока е преработването на учебните програми и обвързването с изучаваните профили и професии

Интегриране на математиката с природните науки и географията – това е новият формат, който за пръв път се прилага като НВО /национално външно оценяване/ в 10 клас. Как се подготвят учениците и учителите, трябва ли да има задължителна матура по математика, какви промени са необходими, за да се засили мотивацията и интересът – по тези казуси преди време разговаряхме с учителката по математика в Националната хуманитарна гимназия Христина Танчева. От позицията на своя 35-г. опит тя акцентира на недостатъчния брой часове на фона на огромния обем материал. Говори и за това как в учебниците няма интегрирани задачи, как цяло лято е подготвяла задачи от типа на PISA /б.р. международно проучване, оценяващо функционалната грамотност на 15-годишни ученици на всеки три години чрез измерване уменията по четене, математика и природни науки/, как е използвала наследствено сборници от 1947 и 1957 г…

По така важните теми репортер на „Струма“ потърси мнението и на млад учител по математика в лицето на Христина Шекерлийска-Въчкова, която от 5 г. преподава в благоевградското 5 СУ, докторант е по „Методика на обучението по математика“ в Югозападния университет, като е отчислена с право на защита.  

– Г-жо Въчкова, според Вас трябва ли да има НВО в 10 клас?

– Мненията по този въпрос са разнопосочни. Според мен – не, защото няма проследимост на резултатите. Няма добър качествен и количествен анализ. И тук не става въпрос за сравнения, класации между училища, градове и области, които са много различни, а за сами ученици – дали надграждат. И пак ще кажа: липсва проследимост – как се движи конкретният ученик, даденият клас.

– Полага се НВО, от което не произтича нищо?

– Точно така! Що се касае до самото интегриране между учебните предмети, в случая – математиката и природните науки, е много хубаво, но ако преподавахме по този начин. Ако учебната програма се преработи в посока да има интегрирани уроци, те да са заложени в рамките на 8, 9 и 10 клас и тогава да изпитваме учениците по този начин.

– Да разбирам, че Вие сте „за“ интегриран тест, но ако има и интегриране между учебните предмети?

– Да. Трябва да има интегрирани програми, преподаване и по този начин учениците да придобият опит.

– А възможно ли е това да се случи – да бъдат напаснати учебните програми по математика, химия, биология… 

– Възможно е. Това се нарича хоризонтално ниво на материала по единия и по другия предмет, и има вариант как да се направи. Разбира се, не от нас – ние сме само изпълнителите, а от хората, които работят в Министерството на образованието. Но именно преработването на учебните програми е правилната посока според мен. Другата правилна посока е обвързването с профила и съответната професия. Например учениците, обучаващи се по „Графичен дизайн“, каквито са нашите, да учат математика, свързана с насочеността им, за да им бъде интересно, да имат съответната мотивация и най-вече да им бъде полезно.

Факт е, че в последно време много се говори за връзката с реалния живот. Един от въпросите, който най-често ми задават учениците, е: „За какво ще ми трябва това?“. Необходимо е да гледаме точно в тази посока и тук идва обвързаността с профила и реалния живот.

– И като казахте профил, какво мислите за идеята за въвеждане на задължителна матура по математика?

– Ще бъде много трудно поради различния брой часове и насочеността на учениците. Ето например и сега – на НВО в 10 клас и учениците от ПМГ с профил „Математика“, и нашите от 5 СУ, обучаващи се по професия „Графичен дизайнер“, биват изпитвани на едно и също и очакваме от тях съизмерими резултати. Няма как да се случи това нещо. Мисля, че дори и учебниците и материалът трябва да бъде разделен и прецизиран в зависимост от това какви математически знания са нужни на един бъдещ готвач, икономист, графичен дизайнер…

В този смисъл намирам за удачно математиката да бъде въведена като държавен зрелостен изпити за ученици от профил „Математически“, защото те съзнателно са избрали да учат конкретния профил.

– Ваши колеги се оплакаха, че в 10 клас, и не само, часовете по математика от общообразователната подготовка са 72, а уроците за новия знания – 70.

– Да, и това е изключително голямо предизвикателство. Математиката като ООП се изучава само два часа седмично. Опитваме се да „сдъвчем“ материала, за да го предадем на учениците наистина много сбито и съдържателно, така че да го разберат. Аз правя точно това, опитвам се да им дам най-важното и след това конкретни задачи, по които да работят и да покажат активност, защото ако те не „пипнат“ задачи, няма как да стане. Мога да кажа, че учениците са най-активни,  когато предварително съм им подготвила задачи и им ги дам, като ги решаваме заедно в час.

– Не мога да не Ви попитам и за другото намерение на МОН – въвеждането на изкуствения интелект при обучението от 3 до 12 клас?

– Изкуственият интелект е факт и не бива да го пренебрегваме. В никакъв случай не изключвам ограмотяването, писането на хартия, но трябва да използваме технологиите. За мен добро решение в тази посока е по различните предмети да се решават  казуси от реалния живот чрез използването на различни програмни продукти. Само по себе си това изисква базисни знания не само по математика, като учениците могат да се възползват и от изкуствения интелект, но и да знаят как да зададат правилно нещата. И, да, необходима е критичност към отговорите на изкуствения интелект, а за да бъдем критични, трябва да имаме необходимата база от знания.

– Вероятно трупането на знания е свързано и с интегрирането на отделните предмети и настоящото НВО в 10 клас?   

– Ще се върна пак на това, с което започнах – проследимостта на резултатите. Имам написана статия, разглеждаща образователните системи от гледна точка на математиката в Китай, Норвегия, Швеция… Хората осъществяват реформи и продължават да ги усъвършенстват, а ние като че ли правим всичко на парче. Например в Китай имат много добър качествен анализ – първо предварителен /защо се прави и се въвежда дадено нещо/ и след това последващ /до какво е довело и развитието/. При нас се губи връзката по линия на математиката, и не само.

Конкретно за настоящото НВО в 10 клас на сайта на Министерството са публикувани някакви задачи, но всичко останало е въпрос на свободна интерпретация и свободно напасване на учебния материал по физика, химия, биология, география, математика. Аз лично съм ровила из учебните и съм търсила къде може да е връзката, допирните точки, но не съм сигурна, че всички колеги имаме времето и ресурса да го направим.

– Тоест подготовката за интегрираното НВО е самостоятелна…

– И зависи от желанието и компетентностите на самия учител?

– Точно така! Много е трудно. И пак ще кажа: според мен първо трябва да преподаваме на учениците по този начин. Тоест те да имат една предварителна подготовка от няколко години и след това да проверим знанията им. Не може да ги изпитваме на нещо, на което не сме ги учили, нещо, което не сме практикували. Нямаме осъществени интегрирани уроци, а в същото време се очаква учениците да имат интегрирани знания. И за да се осъществи тази връзка, е необходима целенасочена работа!

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *