„Хубаво е, че настанаха години, в които българското козевъдство започна да да се възкресява със стари породи, сред които е и българската виторога коза”, смята фермерът Благой Малинов от бобошевското село Блажиево. „За мен – казва той, – българската виторога коза е с предимство, защото не е много претенциозна, умее да се приспособява и при пашуване из планински условия, а не отстъпва на други ни по млечност, ни по приплоди. Този вид кози ми е любим и ме насочи към създаване на ферма, която вече е и основната ми трудова дейност. Справям се, като ползвам подкрепа и по различни субсидиращи наши и европейски програми. Мен, ако питаш, козевъдството е хранило голяма част от българите още в най-далечни времена. Малко бе позабравено, но напоследък взе да възкръсва и явно ще има бъдеще, за каквото страната ни има природни възможности. Аз лично засега се грижа за 50 кози майки и няколко пръча, но мисля, че добре ще ми дойде майките да са към 100. С база съм се устроил. Ще се пробвам, ама ще ми трябват поне още 2-3 години. В това време млякото от козите ще отива за домашни нужди и повече като храна за яретата. Мисля възпроизвоството и нарастването на стадото да го правя само с приплоди. Това ще рече, че от женските ярета на пазара ще отиват само тези, от които не може да се очаква, че ще излязат добри кози майки. Мъжките обаче ще са повече за пазара. Иначе плодовита ми е стоката. Няма година, в която да нямам новородени ярета поне колкото е броят на майките. Така да го речем, като асортимент към козите държа и към петнадесетина овце. Родените от тях агнета повече отиват така за домашни празници, а с млякото от овцете и от козите си правим и домашни продукти – сирене, извара…
За мен фермата ми стана нещо като възможност да се докажа в каквото мога. Стоката ми е добра и не я крия, а често я показвам и демонстративно на фермерски изложения и други празненства. Година -две това не се случваше, но причината бе пандемията от Ковид-19, имаше и държавна забрана за такива сборища. Но бентът на несгодите май се отприщи. Душата и сърцето ми се пълнят с благост, когато на такива изложения пред мои кошари се спрат зяпачи и коментират, а още повече, ако тези зяпачи са и познавачи, и думите им са добри. Нещата тръгват към добро”, категоричен е Благой Малинов.
БОРИС САНДАНСКИ
