50 кг лютеница в 3 дълбоки тави, стотици събрани левове в полза на логодажкото читалище и кулинарен мост между България и Македония, изграден на темелите на няколко торби македонски чушки, бе резултатът от първия Фестивал на лютеницата, организиран в благоевградското с. Логодаж. Той бе двудневен, изпълнен с песни, хора и емоции, и от атмосферата и лютеницата му успяха да намажат десетки от Петрич до Перник.
Гостите на фестивала започнаха да пристигат в Логодаж още в петък, когато местните баби, облечени в пъстрите си носии, се захванаха с печенето на чушките – на огън върху тенекия, каквато всяка уважаваща себе си къща има в двора.
И понеже в селото трудът е песен, самодейките от читалище „Иван Чаушки – 1934“ в Логодаж съчетаха задължението да обръщат чушките на тенекето за равномерното им изпичане с изпълнение на местния химн „Логодаж, Логодаж, юбав Логодаж“, с който посрещаха гостите /сн. 1/.
Според председателката на местното читалище Дафинка Бойчева /сн. 2, в средата/ само час по-късно от селото оттатък границата Звегор дошла и първата македонска нота, в която комшиите настояли да получат незабавен отговор на въпроса защо в селото им мирише на печени чушки. След кратко съвещание логодажките баби пратили официална депеша, че варят лютеница, ама чушките им са на привършване, защото тази година била сушава. Веднага след това македонска делегация пресякла границата при ГКПП – Логодаж с няколко торби македонски чушки, безвъзмездна помощ за българския фестивал.
Същинската част на фестивала започна следобед в събота, когато чушките бяха обелени и започна сглобяването на лютеницата.
Оказа се, че рецептите за вкусната разядка са толкова, колкото са и къщите в Логодаж. Румяна Червенкова призна, че за да е вкусна лютеницата, точни грамажи не се използват. „Караме на око, ама чушките са повече от доматите – даде логодажката мярка тя. – Слагам още моркови, сол, захар, кромид и олио. Всичко се смила и се вари“.
„Може и да не се пекат чушките, опонира я Божурка Треновска /сн. 3/. У нашата къща ги варим заедно с доматите, а в друг съд врат морковите, защото им трябва повечко време. Като станат всички готови, стриваме ги през ситно сито. Добавяме само сол, захар и олио. Лук и магданоз не слагам. Тази година у дома младите обаче ме отстраниха от приготвянето на зимнината, викат ми – заради годините. Сами си свариха лютеницата, ама поне ме оставиха да ги наблюдавам отстрани. Направиха всичко както трябва“, доволна е баба Божурка.
От съседната тава, къкреща на огъна, баба Веси Бойчева вкарва поантата в процеса по приготвяне на лютеницата. „Маша, без нея не става. Нажежиш я до червено и като разбуташ накрая в тавата, оставя вкус на пушено“, доверява тя. После доволно съобщава очевидното: „Убав мъж и вкусна лютеница – само у Логодаж!“.
Трите вида лютеници, произведени в рамките на феста, получиха различни имена – „Логодажка лютеница“, „Лютеничка“ и „Мъжка лютеница“, всяка от които бе затворена в бурканче с нарочен, изработен специално за целта етикет /сн. 4/. Същите бяха разиграни на търг. Средната цена на бурканче бе около 50 лв. Радостина /сн. 5/, чиято майка е от Логодаж, но така и не я научила да вари лютеница, даде тон с достигната при наддаването цена от 40 лв., плати обаче с 50-левова банкнота и отказа рестото. Семейство, пристигнало чак от Перник, отнесе няколко буркана и обеща да си ги подреди на челните лавици в килера. Бившият кмет на Селище, бизнесменът Валери Байрактарски, за пръв път в живота си изневери на любовта си към цифрата „7“, с която са пълни регистрационните табелки на колите му и офертите, с които купува имоти в Благоевград, и за кръгли 100 лв. стана горд притежател на бурканче „Мъжка лютеница“, характеризираща се с лютивия си привкус /сн. 6/.
Всички събрани средства останаха за самодейците от читалище „Иван Чаушки – 1934“ в с. Логодаж.
Привечер дворът на училището, което всъщност се ползва от читалището, се напълни с хора. Усмихнати девойки посрещаха всеки от гостите с филия мек хляб /сн. 7/, щедро намазан с лютеница. Най-малкият гост на празника – няколкомесечният Илиян /сн. 8/ от Благоевград, единствен не успя да опита от местния специалитет, защото му беше ден за мляко.
Повечето от останалите обаче успяха да хапнат и по залче от приготвения на място хляб в подница и традиционната логодажка пърженица, която се прави от зелени чушки и пресни домашни яйца.
Дафинка Бойчева припомни, че село Логодаж е включено в Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия към Българската академия на науките, и това провокирало логодажани да организират този фестивал, за да могат да популяризират и уникалната лютеница. Мотото на фестивала „Елате да намажете и вие“ било единодушно одобрено от организаторите от община Благоевград, местното читалище и колегите им от НЧ „Никола Вапцаров – 1866“ – Благоевград, които се включили като съорганизатори. Глобалната идея била не да се поставя акцент върху храната, а върху културата на хранене и традициите, и да се обърне погледът на хората от полуфабрикатите към „бавната храна“, истинските продукти и енергията, която се влага в приготвянето им. Идеята успя и доказателство бяха доволните физиономии на гостите.
В двора на училището в село Логодаж присъстваха кметът на Благоевград Илко Стоянов /сн. 9/, секретарят на общината Дейвид Арабаджиев, Силвия Домозетска, директор „Култура, спорт и туризъм“, и Любомир Треновски, директор „Планиране на инвестиционната дейност, строителство и екология“, който участва в търга.
В музикално-танцова програма гостите се забавляваха и извиха дълги хора /сн. 10/ в двора на училището, а участие взеха фолклорна група „Струмски славей“, самодейци от читалище „Владимир Бешев“, с. Селище, и, разбира се, неуморните Логодажки баби.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
