Имаше времена, когато ромите работеха в големи комбинати, бяха част от Строителни войски, интегрираха се и ходеха на училище. През Живково време ромите имаха добра квалификация в строителството, а в Кюстендил и региона имаше четири консервни фабрики, където те работеха. Трудолюбиви и отговорни хора, които си знаят правата и задълженията. Нямаше злоупотреби. Нямаше и гета.
През годините на прехода обаче ситуацията се промени, дори на моменти ескалира. За момента ситуацията в Кюстендил и кв. „Изток“ е овладяна, като през 2018-а общината, прокуратурата, НАП и полицията работиха активно за стабилизиране на квартала.
Около 12 000 роми живеят в кюстендилския квартал „Изток“. Той се намира в североизточната част на града. Разположен е между река Банщица, шосето София-Гюешево и жп линията София-Гюешево. Кварталът е населен основно от роми. Там преобладава нискоетажното жилищно строителство. Инфраструктурата е в лошо състояние. В квартала се намират ІV ОУ „Иван Вазов“, детска градина и полицейски участък.
През 2012-а назрява проблемът в кв. „Изток“ с липсата на адресни регистрации и незаконни постройки. Тогава 400 семейства от ромската махала остават без социални помощи, защото са без адресна регистрация и нямат лични карти. Казусът възниква с тогавашните изменения в Закона за гражданската регистрация. Жилищата на 75% от ромите в квартала са незаконни, а според изискванията заради това и хората не могат да си издадат лични карти. Това пък веднага ги лишава от социални помощи.
„Хората не могат да се регистрират в Бюрото по труда, да получават социални помощи, да се лекуват, да ходят на личен лекар, да постъпват в болница. Сред тях са и майки, на които предстои раждане. Също така имаме и проблеми с погребенията. Не можахме да погребем един човек 4 дни, защото не е имал лична карта“, обясни тогава Стефан Лазаров, кмет на кв. „Изток“.
През следващата 2013 г. проблемът с незаконните къщи на ромите от кв. „Изток“ продължава. Кметът на община Кюстендил Петър Паунов започва да търси решение на проблема, като разговаря с множество жители на квартала, пише actualno.com. Тогава той казва, че повечето от къщите им са неузаконими, тъй като са построени на земя без изяснена собственост, а в много случаи и на територии, забранени да се застроява.
Към 2013 г. 12 000 роми са с адресна регистрация в Кюстендил, от които 80% живеят в незаконни къщи. Те казват тогава, че нямат ток, защото нямат електромер, защото къщите им са незаконни. Построени са, без да се спази никаква нормативна уредба и оттук идва основният проблем – няма строителни документи – няма и ток. Дотогава те живеят в мизерия, но искат да заживеят по-добре – в ХXI век и в Европейския съюз. Проявяват добра воля и казват, че не искат да си имат „проблеми с държавата“. Искат да си узаконят къщите. Готови са да си платят за това и да ползват ток.
Законовата ситуация обаче е сложна, защото повечето къщи там са построени, без да е ясна собствеността на земята. Така се оказва, че ако 80% от къщите в квартала се обявят за незаконни, те трябва да бъдат съборени и никога няма да имат законно електричество. Те трябва да използват или промишлен ток, или да се включат директно към стълба. По този начин обаче се таксуват на много по-скъпа тарифа.
Кметът на община Кюстендил тогава обяснява, че по-голямата част от земята е общинска, че действително се е срещал с представители от ромския квартал, които са се интересували и са имали желание да узаконят къщите си, но повечето от тях са неузаконими, тъй като според закона са построени на места, на които няма право да се строи. Той призовава за ясна национална програма – строителна политика, здравна, социална и главно образователна, за справянето с проблема с ромите. Той призовава ромските деца да ходят на училище, защото само така може да се промени ситуацията в бъдеще. Предлага и строителната програма – на свободните терени в този квартал да бъдат построени законни жилища и да започне събарянето на незаконните, а хората да бъдат настанявани в тези нови жилища. За това обаче е необходима национална, а не общинска програма, защото никоя община не може да си позволи толкова големи разходи. Идеята е жилищата да не се подаряват на хората, а те самите да участват в построяването им, за което ще получават възнаграждения. След това ще бъдат наематели на тези жилища, но при ясни условия – ако детето им не ходи на училище без уважителна причина, трябва да напуснат това жилище.
Петър Паунов разказва за впечатленията си от ромите в Кюстендил – че са комуникативни и добронамерени. Голяма част от тогавашните постройки обаче са опасни, като със заповеди на Строителен контрол са съборени няколко къщи в квартала още през 2013-а. Освен това се е налагало Общинска охрана да взима мерки за шест-седем къщи, които са преминали територия – отвъд река, отвъд шосе.
По-голямата част от ромите в Кюстендил са готови да се променят и да се държат като граждани. Те трябва да имат шанса да стигнат до пазара на труда, първо през образованието обаче. Когато им поставиш ясни условия – ако не отидат на работа или ако детето им не отиде на училище – ще получат санкции, тогава те ще спазват правилата. В Кюстендил още от 2013 г. има забрана за карането на каруци след 19 ч. и преди 7 сутринта – ромите спазват тези часове и вървят по маршрута, който е определил Общинска охрана. Ако не спазват маршрута, то тогава се конфискува и каруцата, и конят. Ромите много добре знаят правилата и ги спазват – тогава, когато правилата важат за всички.
Преди 6 години в Кюстендил се вкарват свободни терени в устройствения план, за да бъдат законни и застроени. Тогава също текат процедури по събарянето и на някои незаконни кафенета в квартала. Имало и хора, които живеят по 8 човека и 8 кучета в нещо като кашон от хладилник в калта. Законът за устройства на териториите не позволява узаконяването на тези постройки, както и на останалите къщи. Освен проблема с незаконните постройки тези гета тогава са и свърталища на огромна престъпност – контрабанда, незаконни оръжия, насилие…
В началото на 2016 г. Петър Паунов взима допълнителни мерки за разрешаване на ситуацията в ромския квартал. Той им нарежда да изчистят квартала си. Поставя и ултиматум на жителите на ромския квартал да почистят улиците до 20 март – когато е празникът „Кюстендилска пролет“. Повод за ултиматума са оплакванията на пътуващи в района от нетърпимо замърсяване край пътя Кюстендил-София и по пътищата за селата Копиловци и Николичевци. Ако ромите не почистят квартала си, ще последват санкции, а тези, които не са изпълнили срока, ще усетят строгостта на закона, предупреждава тогава П. Паунов.
През лятото на 2016-а обаче масов бой със стрелба с незаконно оръжие в ромския квартал вдига на крак полицията в Кюстендил. Арестуваните са шестима, а един мъж е пострадал. Привечер в кв. „Изток“ възниква скандал, който прераства в масов побой. Счупена е витрина на магазин в квартала. 28-годишен мъж е възпроизвел изстрел с незаконно притежавана ловна пушка „Байкал”. С леко нараняване в крака е 27-годишен участник в инцидента. На пострадалия е оказана медицинска помощ, притежателят на пушката и още 5-има жители на квартала са задържани с полицейска заповед за арест.
През 2017-а на територията на област Кюстендил са съставени 12 екипа с представители на Министерство на образованието, Регионален инспекторат по образованието, община Кюстендил, дирекция „Социално подпомагане”, представители на училищата и детските градини. Тези екипи действаха в определени райони и съдействаха образователната ни система да обхване по-голям брой деца и ученици, а също така и за задържането на тези ученици в училище.
Най-уязвимият сектор на територията на гр. Кюстендил е квартал „Изток“, където младите майки, които са регистрирани в Бюрото по труда като безработни, бяха информирани за възможностите децата им да бъдат записани в детска градина и в училище, не само на територията на кв. „Изток”, а и в други училища в град Кюстендил. Началникът на Регионалната дирекция по образованието казва тогава, че усилията са на национално ниво и се надява да се преодолее този проблем, като това е стъпка за решаването му.
През изминалата 2018-а година обаче напрежението в кв. „Изток“ се покачва отново и полицейските служители незабавно се отзовават. През месец юни спор между членовете на две фамилии прераства в масов бой, възпроизведени са изстрели с незаконно притежавана ловна пушка. Инцидентът възниква малко преди полунощ, като са задържани двама млади мъже – на 21 и 24 години. Пострадали са мъж, жена и 14-годишно дете. Мъжът, участвал в сбиването, е с наранявания от нож. Жената е с огнестрелна рана в рамото. Тя е 65-годишна и била ранена случайно, докато вървяла към дома си. Детето е с рана на главата. То също се озовало в района на сбиването, докато карало колело. По непотвърдена информация повод за напрежението била демонстрация с нов автомобил и размяна на реплики в центъра на кв. „Изток”.
През месец септември пък двама братя се сбиват в квартала. При възникнал конфликт между тях, прераснал в побой, единият е с фрактура на черепа. Пострадалият е настанен в кюстендилската болница, а другият е задържан с полицейска заповед за 24 ч.
В края на годината пред дискотека в Кюстендил възникна побой между клиенти. След кратко преследване 2-ма бяха задържани, а 3-ма са с разкъсно-контузни наранявания в областта на главата. Служителите на РУ – Кюстендил установиха, че част от участници в нападението са жители на кв. „Изток“ и са известни на полицията с противозаконни деяния.
През 2018-а община Кюстендил, както и местните власти, взеха ефективни мерки и предприеха няколко акции, свързани с незаконните постройки и незаконната търговия в кв. „Изток“. През месец септември започна акция по събаряне на незаконни постройки в ромския квартал. Между 10 и 15 къщи бяха срутени с багер. Те са се намирали до жп прелеза, на пътя за село Николичевци. Част от собствениците на къщите обясниха тогава, че живеят в тях повече от 15 години. Къщите бяха изградени от тухли, други бяха направени от дърво и плоскости. В тях са живеели по едно-две семейства с по три-четири деца. Много от хората, живеещи там, се оплакаха, че няма къде да отидат. В тяхна защита казаха също, че не знаят как да си узаконят къщите и нямат пари, за да го направят. В района имаше засилено полицейско присъствие, жандармерия и Общинска охрана.
През декември 2018 г. пък започна другата акция – за незаконна търговия в кв. „Изток”. Екипи на почти всички контролни органи и звена на общината провериха всички обекти в квартала. Те са десетки, обявиха от Районната прокуратура в града. Масираната операция се обезпечава от полицейска охрана, включена е и жандармерия. Операцията започнала по сигнал на Икономическа полиция към Областната дирекция на МВР за незаконни търговии в 12-хилядния ромски квартал „Изток“. Екипи на Областната агенция по контрол на храните, НАП, пожарна проверяваха от издадени разрешителни за търговска дейност до нарушения при ежедневните продажби и реализацията на стоки, включително на акцизни – цигари, алкохол и други.
През януари от Районна прокуратура обявиха, че Главна дирекция „Фискален контрол“ при НАП е затворила 32 обекта в ромския квартал „Изток“, при проверени 45, като резултат от съвместната проверка с контролните органи в областта. От прокуратурата отбелязаха обаче, че не е имало напрежение и съпротивление по време на проверките. Служителите на НАП са установили общо 50 нарушения по ЗДДС и 18 – за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства. Инспекторите от Областната дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ са затворили 23 обекта. Обектите нямали удостоверение за регистрация и здравни книжки на персонала, а в пет от обектите са открити дори и стоки с изтекъл срок на годност и такива без ясен произход. От ОДБХ са съставили 32 акта, иззети са храни, а 28-те съставени наказателни постановления са за 36 500 лв.
Постепенно проблемите в ромския квартал „Изток“ в Кюстендил започват да се разрешават, а ситуацията е далеч по-спокойна от далечната 2010-а. Забелязва се спад на криминалните и престъпни деяния, като ще се работи още много, за да продължи тази тенденция. В ромския квартал вече от години съществуват и неправителствени организации, както и Център за интегрирано развитие. Това говори за разширяване на кръгозора на ромите от квартала, за прогрес и начетеност.
През 2008 г. е създадено Обединение ЛАРГО. То е неправителствена организация, като наименованието на обединението е избрано, съобразявайки се със смисъла на френската дума “ларго“ ( „широко“, т.е. без ограничение членство), а абревиатурата на името определя същността на сдружението – Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение /ЛАРГО/. Сдружението работи по множество проекти: „По-качествено образование за ромите от квартал Изток“; „Повишаване на заетостта в квартал „Изток” – Кюстендил“; „По-добро здраве за ромите от квартал „Изток” – Кюстендил“; „Подобряване на инфраструктурата и жилищните условия в квартал „Изток” – Кюстендил“ и много други, организират се срещи, на които се канят представители от всички части на квартала, от различен по възраст социален и образователен статус.
През 2013 г. в кв. „Изток“ е изграден и МИР център за интегрирано развитие. Центърът е изграден със съдействието на община Кюстендил и Нов български университет и е финансиран от фондация „VELUX“. В него работи екип от 10 души, включително и хора от общността, като участието в програмите на центъра е напълно безплатно. През март 2015 г. проектът за изграждането на центъра и дейностите в него „Спиране на процеса на маргинализация на ромите в гр. Кюстендил чрез създаване на модел за развитие на общността” спечели наградата „Проект на годината 2014“ на фондация „Лале“.
Антон Петров: В гетото всичко се купува и препродава… от тарикатлък и най-бедният изкарва за сухия хляб
Млад мъж описа в пост на Фейсбук страницата „Аз съм от Кюстендил” историята на ромите в града, празниците им, занаятите и как от 391 души през 1880 година днес в Кюстендил са над 10 000. Ето какво написа Антон Петров:
„Официален празник на ромите вече не е Банго Васил, а „Кюстендилска пролет”. Преди години в Кюстендил и региона не е имало почти никакви цигани и цигански гета. Заради безхаберието и лошата политика на държавата сега обитателите на кв. „Изток” са над 10 000 и Кюстендил се прочу като цигански град в цяла България, след като роми заклаха младо момче на главната и почерниха целия град. Цели семейства се местят по София и чужбина, всяка година десетки съграждани напускат града.
Данни за появата на ромите по нашите земи има от времето на Второто българско царство. Според една от теориите техният произход е от чергарски номадски племена, от земите между Северна Индия и Иран. Според някои автори те са наследници на част от пуспунските племена. В периода V-X век те се разселват в страните на предна Азия, Северна Африка, Балканския полуостров и постепенно утвърждават своето присъствие в цяла Европа. Днес те говорят развалено индийско наречие, изпълнено с турски, арабски, влашки, български и др. думи. По местните кюстендилски ромски представи те говорят „ерлийски език”.
По време на османското присъствие по нашите земи и непосредствено след Освобождението на България ромите в Кюстендил живеят в две махали, наречени Долен и Горен Сериляк, от турски seril – жалко, плачевно. Едната махала Долен сериляк е била разположена на запад от река Банщица, на мястото на фабриката на Симоне, по-късно фабрика „Марек”, след това „Етавия ”. Ромите са я наричали „Бари прут” – голям мост. Всъщност махалата се е намирала северно от Големия мост. Тя е била населена от хамали, джамбази, кошничари.
Другата махала – „Горен сериляк”, е била населена с ромски семейства по улица „Аджундар” към болницата, по южния скат на хълма „Намазге”, по горното течение на аджундарската вада, Катранлия. Днес все още има останали спомени у ромското население, че къщите по улица „Харалампи Аничкин” от градинката на „Ильо Войвода” към болницата са били ромски и еврейски. Повечето от тези роми са били дасиканевци – български цигани /в Катранлия още живеят от тях/.
През 1879 година след първото местно общинско преброяване ромите в двата сериляка, при Бари прут и Катранлия, са 466 души. Според записките на Владимир Караманов в ДА- К-л ф.269К оп 1 а.е. 24, стр.149.
По хигиенни съображения към 1900 година кюстендилската община ги изселва в празните общински места, тогавашна мера в близката околност на града, североизточно от него, „по левия бряг на протичащата тогава край града река Банщица”, в част от днешния квартал „Изток” на подветрената страна на града.
Първоначално махалата е планирана, като на всяко семейство е даден по един парцел, малко пари и малко дървен материал от разрушаваните в града стари турски къщи. После е настъпило безредие и хаос, които и днес са едни от съвременните лица на квартала. Но навлезе ли се навътре в същността на махалата в това общество, се откриват строги и сурови принципи на все още запазено родово /кастово/ разделение, които се определят най вече от имущественото и социалното положение. В новия квартал на махалата пъчат снага много нови, големи, богати къщи, които съжителстват в пейзаж от мизерия.
Първи в квартал „Изток” са дошли от катранлийците /Горен сериляк/ и са се заселили до /Лен/ р. Банщица. В първия парцел откъм града е бил заселен Бай Мустафа „даирджия” – днешният кмет /1999 г./ на квартала Славчо Иванов е негов потомък.
Днес около една трета от ромския квартал „Изток” от източната страна са дасиканевци. Другите две трети са роми с вече почти изчезнало мюсюлманско самосъзнание. Но тези особености тук никой не впечатляват.
Кюстендилските роми в миналото са изкарвали прехраната си главно със занаяти: кошничарство, решетарство, ковачество, кожарство, вретенарство, джамбазлък и т.н. Малка част от тях са работили земеделие. По вяра по-голямата част от тях са били мохамедани.
През 1880 година населението на Кюстендил е било 9590 души, от които 500 души цигани мохамедани.
В 1887 година Кюстендил нараства на 10 689 жители, а циганското население е едва 391 жители. Вероятно то е било най-силно уязвимо от широко разпространените инфекциозни заболявания по това време по нашите земи.
Пет години по-късно, в 1892 година, Кюстендил наброява 11383 жители, от които 478 са цигани, а в 1910 година – 13 748 жители, от които 725 цигани, 1920 година – 15 514 жители, от които 758 цигани. През 1935 година в града живеят 3814 български домакинства и 234 цигански, или от общо 16 187 души, от които 14 114 българи, циганите наброяват 1069, като 35 души са източноправославни и 1034 мюсюлмани.
Мохамеданските цигани в религиозно отношение се управлявали /наставлявали/ от местната духовна турска власт, която чрез своите ходжи им изпълнявала разните религиозни треби по обрязването /сюнетлъка/ на новородените деца от мъжки пол, по събирането и разделянето на семействата и наследствата, съгласно религиозните норми. Повечето местни цигани мохамедани празнували особено тържествено Гергьовден и Голяма Св. Богородица.
Константин Иречек споменава в своите бележки, че циганите в Кюстендил, както в Търновско и Севлиевско, са малко – 8 на 1000 жители.
През 1992 година техният брой е 6000 жители. През 1993 г. населението в квартал „Изток” наброява 7800 души, с близо 2000 души повече от 1991 година. През 1993 година около 80% от тях са без работа.
В края на 1998 г. ромското население в квартала е 10 256 души, т.е. всеки шести жител на град Кюстендил е от ромски произход. Погребенията в квартала за 1998 година са 45.
Град Кюстендил към 25 януари 1999 година наброява 65 113 жители, а общината – 80 165 жители, с 72 населени места заедно с града. През 1997 година в общината са родени 567 души, починали 1261 души, сключени са 294 брака, или 55,2% отрицателен прираст.
През 1998 година в община Кюстендил са родени 544 души, починали 1152 души, сключени са 320 брака. Може би тук ще е интересно да се спомене, че последната възрастна жена, която е оставила спомен, че е бабувала при раждането на децата в квартал „Изток”, е баба Пашика – слабичка, висока старица.
В квартала има много добри строителни майстори, които държат на занаята и на името си не само в града. Има и няколко работилници на Николичевски път за производство на печки, за електрозаваряване и оборудване на павилиони и будки, кожарски цех.
Но хазартът, чейнчаджийството, циганските банки, проституцията /за цяла нощ 1993 г. – от порядъка на 70-80 марки, за еднократен сеанс – 20-30 марки-б.а./, пиянството, наркоманията са характерни за района, където всичко се купува и препродава… от тарикатлък и най-бедният изкарва за сухия хляб.
Тук все повече се утвърждава благотворното възпитателно влияние на новите духовни общности.
Водопровод в по-голямата част на квартала няма поради липса на средства. За понятия като хигиенизиране и благоустрояване в тази безпътна действителност няма място. Но кюстендилската вокална група „Пауталия” с ръководител Румен Илиев е класирана на трето място на Първия национален фестивал на циганската песен в Стара Загора. Широка е кюстендилската циганска душа, но не чак толкова, колкото е широка мизерията в квартала.
Циганите – тези деца на волна простота, често са надарени от природата със забележителни способности: музиканти, занаятчии, майстори, строители, автомонтьори, железари, кошничари, заварчици и т.н. Удивителни чувства за ритъм и пластика, несравними спортни възможности.
Началното училище в циганската махала е открито в началото на двадесетте години на двадесети век, а прогимназията значително по-късно.
През 1992 година по списък в началното училище в квартала са записани 1029 ученици, но тук не се разчита на образованието за бъдещето на етноса.
Най-празнуваните местни празници са Василица, Гюргьовица, Тодоровден, напоследък и „Кюстендилска пролет”. Но мощното присъствие на Адвентната църква в квартала и няколкото по-малки тук духовни общности все повече заличават самосъзнанието за етносна празнична действителност. На Василица – с която се ознаменува новата година при ромите, се готви курбан от пуйка, гъска, но най-вече поради финансови затруднения от петел със зеле. Готвят се сарми за здраве и за берекет, баклава татлия – за да е сладка годината. От 13 януари вечерта семейството се събира на греяна ракия до около 5 часа сутринта на 14 януари. След 5 часа къщата си има полазник. Най-старият в къщата излиза и пълни в съдове вода и с дрян, на който са закачени железни пари с кърпа, благославя: „Васил да ти донесе…” и сурвака за здраве. По-късно младежите и девойките излизат от къщите, като някои от тях са преобразени като кукери.
През 1999 година бях свидетел на празника в квартала, училището беше разпуснало учениците, или по-точно те не бяха дошли на училище. Кукерската група бе съставена от седем младежи и девойки и около стотина сеирджии на възраст от 10 до 15 години. Групата, която пиеше, пееше, свиреше и танцуваше /тръпки ме побиваха от страх, когато се смесвах с нея – б.а. обикаляше квартала/, но повечето врати пред нея бяха заключвани, особено от представителите на новите духовни общности.
Местният Гергьовден, известен сред ромите мюсюлмани като хъдерлез, херделези, е тачен празник, защото Св. Георги е спасил по местните предания циганското племе от унищожение. Доскоро от старите цигани е избиран „черибашия”, един вид цигански кмет, който поддържал връзка с общинската власт, поддържал реда и чрез него се предавали разни нареждания.
В местната смесица от християнски и мюсюлмански представи и настроения още от 4 май започват приготовленията за празника с омесването на козунаци. На 5 май „масовото приношение” – елес, се коли агне, някога на Караджа бунар, привечер се пече, пълнено или с гарнитура с ориз. Цяла нощ във веселие се дочаква изгрева на слънцето. На 6 май сутринта в типично циганско шарено нашествие, с народни веселия, с каруци, с музика се отива за пръчки от върба на реката в посока към село Ябълково, с които се кичат, а по-късно украсяват с тях и домовете си. Момите си лепят тревката лепич по дрехите, за да се лепят по тях ергените. Мъжете и жените се борят по ливадите за детеродие и се хвърлят в реката за здраве и за спорна година. Да хвърлиш чужда булка в реката не е престъпление, а част от празника. Навсякъде мирише на пролет, започнало е „циганското лято”… За обяд вече в къщите около трапезата се посрещат гости.
На 7 май /хамалинден/ сутринта до обяд в старата махала, на главната улица /стария площад/, където са се събрали старейшините на задругите до най-стария, който е избран за устабашия, днес цар /шарената тояга е важен, понякога и възпитаващ атрибут в ръцете му – б.а./ и който се разпорежда по време на празника в махалата, се забива бяло-червеникавото знаме на хамалите с жълта рисунка, на която е изобразено буре с въже, носено от хамалин. На това място се носят за бедните и за здраве козунаци, главите на агнетата, пари. Събират ги накуп, след което събраното се раздава на сиромаси и вдовици. Мъжете започват състезания и който изпревари, взима жената на победения, а победеният трябва да плати, за да си я вземе отново.
На третия ден на Гергьовден най-издръжливите, окомуш ромите, на патерица изпращат празника.
Някога ковачите и хамалите, само мъже, на третия ден на Гюргювица отивали с каруци до с. Пиперков чифлик до чешмата на пътя за изпращане на годината. Общото агне се готвело, сервирало и консумирало с необходимите салтанати по мъжки.
В края на 2018 г. бяха съборени част от незаконните постройки 
Полицейска акция в гетото
