100-годишен юбилей на първата партизанка в Рило-Пиринския отряд Мария Хаджииванова събра в дома й в центъра на Благоевград целия й род, съседи и приятели. Точно преди да духне свещите на празничната торта, възрастната дама си пожела: „До 150 така да изкарам, после ще видим!“. Аплодисментите на гостите, сред които бе и секретарят на общината София Янчева, заедно с благопожеланията им озвучиха празнично украсената дневна преди началото на дълга фотосесия с внуците и правнуците.
„Това е най-възрастната ни пациентка, преди 2 години сменихме тазобедрената й става“, анонсира юбилея пред репортер на вестник „Струма“ два дни по-рано шефът на отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ – Благоевград д-р Пиринчиев.
Зам шефът на болницата д-р Костов, който дойде на празненството, не пропусна да отбележи, че годишно се правят средно по 70 подобни операции в МБАЛ, но 98- годишната дама изненадващо бързо се възстановила и след три месеца отново била на крака.
Мария Хаджииванова е съпруга на някогашния председател на Окръжния народен съвет в Благоевград Георги Хаджииванов-Аджията. Двамата са от известни родове в Якоруда, излизат в партизанския отряд, въпреки че имали 2-годишно дете. Оставили го на роднини, а те крили малкия Сталин по плевни и в домовете на българомохамеданите, тъй като го преследвали от властта. Подпалили къщата им и тя частично изгоряла.
„Дядо ми е лежал в затвора и преди, и след 9.ІХ. 1944 г.“, разказа внукът им Георги. „При новата власт известно време бил в София в ЦК на БКП, но не се разбирали с Тодор Живков и го пратили в Димитровград. Става шеф на мини „Донбас“, но спрял въглищата на половин България, защото на работниците не им било плащано и гладували със семействата си. Заради това го осъждат и вкарват в затвора. Впоследствие го реабилитират и го правят шеф на мина „Чукурово“, която превръща в най-проспериращия рудник в страната. А баба ми е била неотлъчно до него. И двамата са изключително ерудирани и начетени. Той почина през 1988 г. и на погребението се изсипа целият град, плюс 40 автобуса от региона. Всички помним признанието му на един негов рожден ден: „Не съм се борил за това, което стана после“. А последните му думи бяха: „Ние сгрешихме, вас ще ви бесят“, разказа внукът, наследил името му.
Баба Мария родила 3 деца, още две дъщери след сина, Елка и Роза, единствена останала жива. Има 4-ма внуци и 4-ма правнуци. С мъжа й живели малко и в Разлог, където той бил околийски, преди да се преместят в Благоевград.
Дълголетието си първата партизанка в Пиринско явно наследила от майка си, баба Риста, която си отишла на 96 г. А да духне свещите на празничната торта помощ не й трябваше, като си пожела и занапред с лекота, на един дъх да го прави.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
