В IV в. няколко свети мъже, гонени на Изток от арианите, потърсили убежище в Рим. От тях римските християни узнали за подвизите на светите отшелници и за трудовете на монашеския живот, по онова време още малко известен на Запад. Тия разкази възбудили силна ревност и голямо усърдие за служение на Бога, особено между жените. Жените от висшето римско общество се отказвали от светските удоволствия, от разкошен живот и употребявали всичко за подпомагане бедните, за откупуване на пленените, за построяване и украсяване на църквите.
Между тия свети жени особено е известна Мелания, вдовица на окръжния римски управител, която от 20-годишна възраст се посветила на служене Богу, изучавала Св. Писание под ръководството на блажени Йероним, помагала на бедните и страдащите.
Желанието й да се поклони на светите места и да изучи иноческия живот я довело на Изток. Там тя посещавала светите отшелници, строила манастири, болници, странноприемници; сама служела на бедните с най-голямо смирение. Грамадните си съкровища тя употребила за тия богоугодни дела. Живеейки в Йерусалим, тя постоянно с писмата си убеждавала своите роднини и приятели в Рим към същия живот, като описвала радостното състояние на душата, която напълно се предала Господу. Но и в Рим християнските жени продължавали да сияят с добродетели, които съставяли рязка противоположност на пороците и суетността на езическото общество. Те построили първите болници в Рим, сами се грижели за страдащите, пращали щедри помощи дори в далечни краища, откупували нещастниците, които се мъчели в плен при варварите. Италия, Испания, Африка благославяли имената на Павлина, Фабиола, Мелания и други християнки, които употребявали богатствата си за помощ на ближните.
Престарялата Мелания поискала преди смъртта си да посети Рим и да се види със семейството си и приятелките си. Тя пристигнала в Рим тогава, когато варвари от всички страни застрашавали вечния град; те постоянно нахлували в Италия и откарвали цели семейства в плен; грамадни богатства минавали в ръцете им; дворците и малките хижи се предавали на пламъци. Престарялата Мелания повтаряла на приятелките си: „Побързайте да предадете Богу вашите богатства! Не жалете тленните съкровища на света!“
В семейството си тя особено се радвала на усърдието и благочестието на своята внучка, която носела нейното име. Тая млада жена била омъжена за един от най-богатите и знатни граждани в Рим – Апиниан. Сама тя притежавала огромни имения в Италия, Сицилия, Испания и Африка. Но сърцето й не било привързано към земните блага, а горяло от чиста любов към Бога и ближните. Родили й се две деца, които умрели малолетни. Тя и мъжът й в това видели указание, че трябва да употребят и времето, и средствата си за богоугодни дела. И действително така започнали да постъпват. Всичкото си имущество те смятали като притежание на Бога и бедните. При грамадното богатство не си позволявали никакъв разкош, а всичко раздавали на нуждаещите се.
Пожелали и те да посетят Изтока и тръгнали за там с майка си Албина. Известно време поживели в Африка, където имали приятели и роднини. По целия път раздавали богати милостини, строили църкви, манастири и откупували пленници. На Изток те посетили светите отшелници и най-после се заселили в Йерусалим.
Скоро след пристигането им там престарялата Мелания починала (410 г.), а нейната внучка продължавала делата й. В тясна килия някъде на Маслинетата (Елеонската) планина тя прекарвала времето си в молитва и изучаване на Св. Писание. Блажени Йероним, който живеел тогава също в Йерусалим, където превеждал на латински Библията, й помагал със своите съвети. Заедно с това благочестивата Мелания дейно се занимавала с благотворителни дела, помагайки на бедни и болни. Апиниан помагал в трудовете й. Тя построила болници и странноприемници и умряла в бедност (434 г.).
На 31 декември св. Църква почита паметта на двете Мелании – бабата и внучката, и нейния благочестив съпруг Апиниан.
