Планински спасител от Благоевград сбъдна мечтата си да изкачи бившия връх Ленин в Памир, Киргизстан. След като преди две години Георги Илков-Темето се отказа на метри от целта, за да спаси свой колега, сега мисията му беше успешна.
„Втори опит успешно, перфектно, най-вече заради баща ми. Не доживя човекът да го види, заслужаваше да го види това нещо и предполагам, че ме е видял“, казва Илков, който заедно със съгражданина си Захари Петров покори седемхилядника. Разговаряме с него часове след стъпването му на родна земя.
– Здравейте, как се чувствате след покоряване на поредния връх и осъществяване на една Ваша мечта?
– Още не мога да осъзная какво се е случило, но се чувствам удовлетворен. Върнах се жив и здрав вкъщи. Много приятели ми се обаждат да ме поздравят. Близките ми са щастливи, че съм се завърнал жив и здрав. Какво мога да искам повече… Това изкачване на връх Ленин го посветих на баща си, който почина миналата година. От него се научих да обичам планината. Бил съм на няколко месеца, когато ме е сложил в раница на гърба и заедно сме се изкачили високо в планината. От него съм наследил любовта към природата и да търся удоволствие от екстремните усещания.
– Миналата година се отказахте да атакувате върха, за да помогнете на закъсал алпинист високо в планината, тази година имаше ли подобни ситуации?
– Да, имаше. Заедно със Захари помогнахме на колега от Русия, но след това продължихме по пътя нагоре. Миналата година се върнах заради афганистанец, който щеше да умре от студа високо над 4000 м надморска височина. Не съжалявам. Тази година успях да се изкача на върха. Успяхме със Захари да стоим само около 5 минути на върха. Прогнозата беше, че всеки момент времето ще се влоши, и побързахме да спускаме към лагера. Успяхме да направим по няколко снимки на върха и си тръгнахме. Атакувахме върха за 11 часа, а се върнахме за 3.
Любопитното е, че над 7000 м височина на върха има паметник на Ленин. Всичко е носено на ръка, до върха няма как да се качи техника. До момента може би ние със Захари сме единствените българи, които са се изкачили до върха. Много алпинисти атакуват върха, но не успяват да стигнат до крайната цел. Времето е променливо. Температурата на въздуха варира от -20 до +20 градуса. От 4000 м нагоре е сняг и лед. По този маршрут може да се минава два месеца в годината – юли и август.
– Каква подготовка правите, за да сте в кондиция?
– Моята подготовка е елементарна. Не ходя на фитнес или други видове тренировки. Почти всеки ден изминавам маршрута от Първа станция на лифта над Паничище до Седемте рилски езера пеша, с туба от 10 литра, пълна с вода. Денивелацията на терена до Седемте рилски езера е 600 м. Като сложа и екипировката, движа се някъде с около 15 кг върху мен по маршрута. Това ми е тренировката. Не ям специални храни за издръжливост.
– Казахте специални храни. С какво се храните, докато изкачвате даден връх? Как минава едни ден на алпиниста при екстремни условия?
– Ние заминахме две седмици преди изкачването в Памир, за да се аклиматизираме, но това не означава, че сме лежали по цял ден. Първата ни работа е да отидем до първия базов лагер, който беше на 4500 м надморска височина. По този маршрут минавахме около 4 дни. Качваме се и слизаме, след това вторият базов лагер беше на 6200 м надморска височина. Пак по същия начин – качване, слизане… При преходите пием само чай. Организмът се изтощава и трябва да се изпие поне 1,5 л чай или топла вода. Изкачваме и слизаме с цялата екипировка върху гърбовете ни – палатката, шалтето, канчета… всичко необходимо, за да оцелеем при екстремни условия. Някъде около 30 кг на гърба си. Разтваряме палатките, вадим котлончето и първата ни работа е да направим чай. Организмът се дехидратира при дългите преходи. Изпиваме го и лягаме, умората е голяма.
Имало е места, където палатката е на ръба на пропаст. Случваше се да падат лавини около палатките. Веднъж ги броих, паднаха 7 лавини. Излизахме в планината само сутрин, докато не се е затоплило времето. По това време няма опасност да падат лавини. Щом се затопли около обяд, става опасно.
Вода за чая си „добиваме“ от снега. От 10 кг сняг се получават 1,5 кг вода.
Ние си носехме багажа, въпреки че има шерпи, но те искат по 8 долара за 10 кг багаж. Миналата година се самофинансирах, но тази година ми помогнаха близки и приятели. Използването на шерпи е допълнителен разход.
– Как съчетавате почивката и изкачването нагоре?
– Събира ни си да спим по около 6 часа на денонощие. Лягахме си по светло и ставахме рано. Сутринта палатката е заскрежена от ниските температури през нощта и не можем да излезем. Пълзим, за да изкопаем снега и да можем да излезем. При събирането на палатката скреж пада върху „леглото“ и дрехите и всичко става мокро. Сгъваш ги и ги слагаш в раницата На следващата спирка пак слагаш шалтето, нищо че е мокро, и си лягаш. Докато заспиваш, си мечтаеш за легло с пружина, но няма, условията са такива. Тръпката е голяма да стигнеш до върха и на сутринта забравяш мечтата за меко легло и продължаващ нагоре. Адреналинът не ти дава възможност да мислиш за несгодите, важен е върхът…
– Този вид спорт изисква добра екипировка, която, предполагам, не е евтина. Миналата година сте се самофинансирал, а тази помогна ли Ви някой финансово?
– Скъп спорт е алпинизмът. Само ръкавиците струват 200 лв., височинните обувки са 1100 лв. Те тежат около 3,5 кг, седалка, облекло… някъде около 10 000 лв. са необходими само за екипировката. Държавните институции не помагат за този екстремен спорт. Преди години съм искал пари от политици от Благоевград и Дупница, но винаги са отклонявали молбите ми. Казвали са ми, че ако е за футбол, ще дадат пари. Приятели и бизнесмени ми помагат кой с колкото може. Звънна на някой приятел и му казвам, че са ми необходими 200-300 лв. за екипировка, и те ми дават. Само на тях разчитам.
Традиция е когато някой алпинист изкачи висок връх, да забива знамето на върха. Аз не забих трибагреника на връх Ленин, въпреки че ние сме може би единствените българи, изкачили седемхилядника. При изпращането ми от България един приятел ми подари българското знаме, оставих го в един от лагерите нарочно. С какво ми е помогнала държавата – с нищо… Даже не съм чел новините по интернет, за да разбера какво става. Важното беше да видя дъщеря си на телефона, друго не ме интересува.
– Накрая на нашия разговор да задам рутинния въпрос – след връх Ленин към кой връх на планетата сте се насочил?
– Още не съм решил. Моят девиз е на който и връх да се изкача, важното е да се върна жив и здрав. Никой връх не заслужава да се жертвам за него! Може би ще изкача някой връх в Алпите. Това е адреналинът на алпиниста – изкачва 6-хилядник, после 7-хилядник и така… докато силите не го напуснат.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
Г. Илков на върха 
Уморени, но щастливи на върха
Снимка с шерпа преди заминаването им от Памир
Пейзаж от Памир
Палатковият лагер
