И тази година Туристическо дружество „Осогово“ – Кюстендил се включи в традиционния поход на ТД „Погледец – Бистрица”. Това е 23-ият пореден туристически поход, посветен на сподвижника на Васил Левски – Никола Крушкин-Чолака, обесен от турците пред книжарницата му няколко месеца преди Освобождението на България от турско робство, и 153 г. от обесването на Васил Левски, съобщи секретарят Силвия Михова на официалната страница на дружеството.
Участници от цялата страна извървяха 10-те километра от Драгалевския манастир до местността Плажа в с. Бистрица. Организаторите от сдружение „Погледец – Бистрица“ се грижиха през цялото време за сигурността на туристите, като организираха и време за почивки. Пътеката преминаваше през красиви местности и всички се надпреварваха да ги заснемат за спомен. Красивият пухкав сняг и цялата зимна приказка създаваха приповдигнато настроение. Накрая групата се събра в местността Плажа, където беше посрещната от музика, вкусен боб и ароматен чай, изви се и хоро.
Домакини запознаха присъстващите с историята на Никола Стефанов Крушкин, роден през 1836 г. в с. Бистрица. Като малък пада в огнището и изгаря ръцете си в огъня, оттам идва и прякорът му „чолав” – чолака (едноръкия).
Останал сирак в ранна детска възраст, той става послушник в Драгалевския манастир, в който тогавашният игумен Генадий Скитник е съратник на Васил Левски. В манастира Никола се запознава с Апостола. По-късно обикаля и събира дарения из околните градове и села. Пропагандира родолюбие, просвета и революционни идеи, работи за националното освобождение. Спомага за основаването на частните революционни комитети в Софийско. Член е на частните революционни комитети в София и с. Бистрица. Наричан е Шопският апостол.
Просветителската му дейност е свързана с книжарницата, която държи в София на тогавашния пазар „Куру чешме“. Там той разпространява бунтовни и патриотични брошури, песнопойки с патриотични песни. Софийският частен революционен комитет често заседава в нея. В книжарницата крие и двама от оцелелите Ботеви четници, единият от които е Петър Кунчев.
През 1877 г. Чолака е арестуван и осъден по обвинение за притежание и разпространение на бунтовни книжа заедно с още трима книжари – Георги Стоицев-Абаджията, Киро Кафеджи и Стоян Табаков. „Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!”, извикал той на бесилото пред книжарницата. Издъхва на 15.11.1877 г. – месец и половина преди ген. Гурко да влезе в София, недочакал раждането на дъщеря си Любица, родила се с идването на свободата в началото на 1878 г. Малко известен факт е, че Лъвов мост в София е построен именно в памет на четиримата книжари, като лъвовете символизират четиримата обесени революционери, загинали в борбата за свободата на България.
Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се издигне паметник в чест на Никола Крушкин-Чолака и съратниците му. Така през 1889-1891 г. е изграден Лъвов мост – това е било мястото, където са били екзекутирани престъпниците. В Османската империя имало правило престъпникът, ако е пришълец, т.е. не е от града, да бъде обесен пред портата, през която е влязъл. А местните ги бесели по площадите. Затова и Васил Левски е обесен при Орханийското шосе. Там била източната порта, през която влязъл в града.
В центъра на с. Бистрица е издигнат паметник на Никола Крушкин-Чолака и осоговските туристи поднесоха цветя на паметника, разказа С. Михова.
ИВАН ПЕТРОВ
