Евгени Йорданов е роден през 1978 година, бивш нападател на ЦСКА, „Пирин“, „Македонска слава“, „Марек“, „Вихрен“, „Амкар“… С червения екип кюстендилецът два пъти е шампион на България (2005 и 2008 г.) и веднъж печели Суперкупата на страната (2008 г.). В момента е шеф на областната футболна централа под Хисарлъка и често е по стадионите на Югозапада в качеството на делегат на БФС. Племенникът му Андрей Йорданов скоро се завърна при армейците от Борисовата градина, синът му Константин е част от ЦСКА II, след като изкара есента в „Беласица“. За начина, по който се е развила кариерата на 48-годишния бивш централен нападател с 63 попадения в 223 мача, за хората, на които е благодарен като състезател, за фамилната обремененост с любов към ЦСКА разказва някогашният голаджия.
През 2002/2003 г. Е. Йорданов е голмайстор на „Б“ група с „Македонска слава“. След края на сезона младият тогава нападател получава оферта от ЦСКА. „Стойчо Младенов ми даде възможност да се докосна до червената магия. Той ме показа на сцената. Звънна ми моят мениджър Боби Божинов и ми каза да си събирам багажа и да тръгвам към „Армията“ . Аз бях в шок, макар и да знаех, че имаше интерес. Такъв имаше и от „Левски“, където треньор беше Георги Тодоров. Благодаря и на Борис Николов-Заека, който тогава водеше „Македонска слава“ , уникален човек и педагог. Наистина съм фен на ЦСКА от малък, макар че всеки, който отиде на „Армията“, казва това. И по същия начин е и в „Левски“. Моето поколение израсна с Ицо, Емо, Любо. Помня този велик отбор и искахме да достигнем техните върхове. Когато дойдох в ЦСКА, се чувствах стъписан. До вчера съм ги гледал Гъргоров, Велизар Димитров, Ицо Янев, Тошко Янчев и сега съм в една съблекалня с тях. Същите тези играчи, които месец по-рано бяха станали шампиони, а есента бяха записали 13 поредни победи. С повечето поддържам връзка и днес“, започна Гената, който дебютира на европейската сцена срещу арменския „Пюник“, а после идва и мачът с „Галатасарай“ в Истанбул.
„Много трудно елиминирахме арменците. И до днес не мога да си обясня защо известният съдия Маркус Мерк ми показа червен картон на мача с „Галатасарай“ в Истанбул през 2003 г. Тогава Стойчо Младенов ме пусна на полувремето. Мои приятели си мислеха, че след този картон аз бързо-бързо ще приключа с ЦСКА. Но само след три дни Стойчо ме пусна пак титуляр. Фрапантно беше наказанието ми от УЕФА. За цели 3 мача ме наказаха. Не съм оспорвал картона, но не е имало удар без топка. Не знам какви са били критериите, но пропуснах реванша с „Галатасарай“ и мачовете с „Торпедо“ /Москва/, връща лентата назад Йорданов.
„След мача с „Галатасарай“ ни беше съобщено, че е хубаво да си ревизираме договорите с 20 процента, тоест да си намалим годишните заплати. Не знам дали заради загубата, или просто обстоятелствата бяха наложили това решение на ръководството на ЦСКА.Тогава в тима бяха Лео Лима и Родриго Соуса – бразилските суперзвезди. Един ден обаче те изчезнаха. Това се случи след мача в Москва с „Торпедо“ през октомври. Добри футболисти, но не успяха да се адаптират. Бяха пълна нула откъм дисциплина. Изобщо не слушаха“, продължава бившият таран, преди да разкрие за нещо нечувано, което почти не може да се случи с нападател в официален мач, и то в такъв тим като ЦСКА.
„На „Армията“ съм играл на три поста. Освен нападател съм бил халф, а при покойния Ферарио Спасов имам един мач като… централен защитник. Бях двойка с Валентин Илиев срещу „Пирин“. От централните бранители беше останал само той. Другите бяха контузени и наказани. Извика ме Феро и ми каза, че ще играя в центъра на отбраната и да тренирам цяла седмица като такъв. Мислех, че се шегува, защото звучеше наистина невероятно и невъзможно – в официален двубой да изпълнявам функциите на бранител. Имам две шампионски титли и една Суперкупа с ЦСКА. Коя от титлите е по-сладка? Първата, защото през сезон 2004/05 играех по-редовно, а при втората пристигнах в тима на полусезона. През януари 2008 г. Стойчо Младенов ме върна в ЦСКА, въпреки че имах уговорка с „Вихрен“ и бях даже на лагер със санданчани. Коко Динев ми даваше толкова пари, колкото и ЦСКА. Три дни бях в Кипър с тях, но аз предпочетох да облека отново червената фланелка. През 2008 г. ЦСКА стана шампион с огромна преднина, но не получи лиценз за Европа. За лошата новина разбрахме от медиите“, припомня още екснападателят.
„Имам голямо уважение и към Георги Димитров-Джеки. Той ми беше треньор в „Марек“. Велик човек. Дебютът ми в „А“ група като младо момче и още като ученик във „Велбъжд“ също беше при него. Без характер трудно ще успееш в ЦСКА. Тежи всичко в клуба – фланелка, емблема. ЦСКА има славна публика и славно минало. За да успееш, наистина трябва притежаваш силен характер. Моят племенник Андрей разви качествата си още в юношеските години. Сега направи първата крачка в представителния тим на ЦСКА, но по-трудното, да си спечели място в отбора, предстои. Сигурен съм, че ще успее. Цесекар е от малък и стана такъв покрай чичо си. Брат ми беше по-талантлив от мен, според баща ми, но заради контузии не успя да се развие. Не желая името ми да тежи на сина ми. Искам сам да се пребори. Той също е сериозно момче. Има повече потенциал от мен на тези години“, елегантно изчетква наследника си Йорданов-старши. „Христо Янев притежава всички необходими качества, за да е треньор на ЦСКА. Бойко Величков е също добро попадение, носи клуба в сърцето си. Вярвам, че ЦСКА ще се развива още и още, а през настоящия сезон вероятно ще е минимум в тройката на първенството. И защо този път да не спечели Купата на България“, завършва именитият кюстендилец.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
