Макар св. Иван Рилски да е живял през 9-10 в., честването на светеца в официалната литургическа практика започва едва през 13 в.
През 13 в. мощите на св. Иван Рилски са тържествено пренесени в столицата Търново, това превръща култът към светеца от местен в общобългарски, което налага превеждането на химнографските произведения за светеца и поставя началото на официалната литургическа практика, свързана с Рилския светец.
През 12 в. възниква гръцкото житие на св. Иван Рилски
Негов автор е Георги Скилица. Той е висш византийски чиновник, предполага се, че е потомък на известния византийски летописец Йоан Скилица (11-12 в). Георги Скилица заема длъжностите протокуропалат и императорски секретар. Изпратен е за управител на Средецката област. Георги Скилица се изцелява чрез застъпничеството на светеца и това му дава повод да състави житие. За негова основа използва местни разкази и предания. Гръцкият управител е и автор на 8 канона за св. Иван Рилски, името на автора се чете в акростих.
Житието на св. Иван Рилски не е запазено на оригиналния език, на който е писано
Това е житието от Георги Скилица. Скилица съставя своята творба до 1180 г. на гръцки език. Интересно е, че гръцкият оригинал на житието е загубен. Съществуват български, сръбски и руски преводи.
Българският владетел цар Петър изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне със светеца
Монахът обаче не пожелава да го види поради смирение. Той приема донесените плодовете, но не и златото, което царят му предлага. Св. Иван взима само една чаша за спомен и се покланя отдалеч на царя.
Мощите на св. Иван Рилски са пренасяни три пъти в Средец
След успението на светеца през 946 г. св. Иван е погребан близо до основаната от него Рилска обител. Цар Петър изпратил ловджии в Рилската пустиня на лов и им заръчал да видят св. Иван. Те узнали за смъртта на светеца и като се завърнали, обадили на царя. Цар Петър наредил мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София.
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван Рилски в своята столица Гран (Естергом). Местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в Средец.
През 1195 г. цар Иван-Асен I тържествено пренася светите мощи в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител пренасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир, като отново преминават през Средец.
На мощите на св. Иван Рилски се поклонил византийският император
Византийският император Мануил I Комнин (1143 -1180 г.) посетил Средец, за да търси изцеление при раклата с мощите на Рилския отшелник. Императорът имал силно натъртване на мускулите на ръката, което придобил при падането от коня си. Това натъртване му причинявало силни болки и се отразявало на сърцето му. От тази болест императорът много се измъчвал, така че по цели нощи не можел да заспи. Медицината се оказала безсилна. Тогава императорът решил да се обърне към св. Иван Рилски. Когато той дошъл да се помоли и да се поклони пред мощите на св. Иван, средецкият епископ го помазал с елей от кандилото, което горяло при светите мощи. Още след първото помазване той усетил подобрение, а след третото напълно оздравял.
Един от най-почитаните светци на Руската православна църква носи името на св. Иван Рилски
Свети Йоан Кронщадски е роден на 19 октомври 1829 г. в семейството на Илия Михайлович и Теодора Власевна в село Сура Пинежки, Архангелска губерния. Прославен е през 1990 г. от Поместен събор на Руската православна църква. Паметта му се чества на 20 декември, в третата неделя след Петдесетница – в събора на санкт-петербургските светии, и на 19 ноември – в събора на светиите от Естонската земя. Паметта на свети Йоан Кронщадтски също така се отбелязва и в деня на неговия рожден и именен ден -19 октомври. Кръстен е в чест на св. Иван Рилски, чиято памет се чества в деня на рождението му.
Руско село носи името на Рилския светец
Руският град в Курска област е основан преди десет века от български духовници. Те пренесли в него част от нетленните мощи на Рилския чудотворец, а после нарекли града на негово име – Рилск. Впоследствие нетленните мощи били изгубени. През 2006 г. братството на Рилския манастир подари частица от мощите на св. Иван Рилски на руския град Рилск. Частицата от мощите се съхранява в специално съграден параклис в манастира, носещ името на българския светец. Самият манастир пък се намира на хълм, наречен Рила, по името на нашата Рила планина.
Първият православен параклис на Антарктида носи името на св. Иван Рилски
Българската изследователска база „Свети Климент Охридски“ се намира на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови. Базата е основана през 1988 г., а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е наречена в чест на св. Климент Охридски, През 2003 г. е построен параклисът „Св. Иван Рилски“.
Рилският чудотворец оставя на своите духовни чеда „отеческо завещание”
Както мирските бащи оставят на чедата си „земно наследие” – сребро, злато и други имущества, Рилският чудотворец оставя на своите духовни чеда „отеческо завещание”. Макар и спорен в науката, заветът на св. Иван Рилски има важно значение и всеки рилски монах трябва да го знае наизуст. Първото, което светецът завещава на монасите, е да пазят светата вяра „непорочно, несмесвайки я с никакви злословия”.
