Ловджията, баш майстор на вкусните манджи от диво и питомно, Цанко Георгиев: Курбан чорба става от всичко, стига да има месо, тайната е мерак и любов към хората

Бай Цанко Георгиев е на 70 години и е признат за най-големия майстор на вкусните манджи от диви и питомни мръвки. Роден и израснал в невестинското село Рашка Гращица, побелелият ловец през целия си живот е бил миньор, а от години е пенсионер. Женен е, има две деца и трима внуци.

„По традиция истински курбан се прави от овче месо. Курбани готвя от 10-15 години. Имаше един готвач от село Рашка Гращица Атанас Христов, който предаде занаята си на двама човека, на мен и на Георги Ваксевски. Не ми беше професия, така да се каже, но сега ми стана.Реших, че трябва да се науча и оттогава готвя не само в селото, а където и да ме викнат. За хубав курбан най-важното е да имаш сърце да готвиш. Трябва ти и вкус, а не ти ли харесва манджата, значи не трябва да се сервира”, разказва с охота бай Цанко и допълва, че някога вкусът на курбана е зависел от тайната съставка, която е знаел само готвачът. Сега вече не е така.

„От опит знам, че хубава манджа без подправки не става, а сега има много мерудии, по магазините има подправки от цял свят, заради това е важно един път да опиташ и да усетиш вкуса, не само своя, но и на хората, за които готвиш. Иначе за хубав ароматен курбан задължително е месото да се нареже на ситно, за да се сготви по-бързо и да си пусне соковете. Курбанът става вкусен и ароматен, защото всичко се слага почти едновременно и се готви на бавен огън. Когато яденето е варено и на дърва сред природата, тогава то, каквото и да е, става вкусно”.

На въпроса каква е неговата лична тайна съставка за хубав курбан бай Цанко отговаря скромно: „Нямам, аз съм обикновен готвач. Тайната ми е мерак и добър вкус. За хубавото ядене не трябва бързане, не трябва да го правиш, ако не обичаш хората, за които готвиш. Любовта прави манджата вкусна”. Заради това не може да каже кой е най-хубавият курбан, който е сготвил, защото те са много, но със сигурност помни най-лошия.

„Не е важното дали аз съм харесал сготвеното от мен, а най-важното е, че хората, за които съм ги сготвил, са останали доволни. И това ми пълни душата”.

Преди да се захване с курбани обаче, бай Цанко е бил миньор. Завършил минно училище, а преди това Техникум по хлебопроизводство и обществено хранене.

„Най-важното не е от училището. Най-важното нещо е меракът”, обяснява бай Цанко, който допълва, че преди да се захване сериозно с курбаните, не бил толкова добър.

„За мен телешкият курбан е най-хубавият, защото самото месо е по-леко. Иначе курбан става от всичко, стига да има месо. А традицията за приготвянето на тази ароматна манджа според него е нещо старо.

„Някога бабите и дедите ни са правили курбан по различни поводи. По случай християнски празници, по случай празници в рода и семейството. Абе, простичко казано, курбанът е празнична манджа. В нея заради това основната съставка е месото. Нека не забравяме, че преди години месо се е яло само по празниците. Такъв е бил битът на българина, не е имало като сега магазини и всеки ден и на закуска, и на обяд, и на вечеря – все месо. Тогава, за да хапнеш месо, е трябвало някой да се ожени, да има някакъв голям семеен или църковен празник, или да са заклали прасето. Това е истината. Може би и заради това хората са били по-здрави”, обясни бай Цанко и допълва, че и вкъщи на него му се „пада” да готви ежедневно.

„Абе да не се хваля, но може би 98% от манджите и вкъщи все аз ги правя. Има ли продукти и подправки, то няма как да не ти е мерак да сготвиш. Аз обичам да правя и мусака, и кюфтенца със сос, и зеле, и други манджи. Няма нещо, което да не мога. Въпреки че баниците са ми професия, но опазил ме Господ вкъщи баници да правя. С тези неща у дома съпругата се занимава. И на сладкишите, и на сладката тя е майсторка. И зимнините тя пак прави. Иначе си имам трима внуци. Радостина е дъщерята, Митко е синът. Единият внук е Андрей, той е на сина, трети курс студент в София. На дъщерята децата са Лидка и работи в жп в Бобов дол, при майка си и баща си. А синът им е студент в Благоевград.

Най-ми е хубаво, когато при нас, на село, дойдат внуците – те харесват всичко, което готвя. И люто, и солено, всичко, сготвено от дядо им, им е любимо. Внучката обаче е уникум. Тя е много злояда. Все талия пази. Но сега, като пораснаха, все по-рядко имат време да дойдат при нас в Рашка Гращица. Селото ни е хубаво, а и едно време беше голямо село, народ имаше. Имаше собствена фурна, магазин, здравна служба, в която зъболекар и лекар имаше постоянно. До здравната служба имаше и родилен дом, и линейка имахме. Сега лекар имаме само вторник, идва сутрин до обяд. Личният лекар е в сряда и четвъртък тука по един-два часа. Такъв е сега животът в Рашка Гращица”, разказва бай Цанко и допълва, че хората в селото, а и в общината сега се ядосват на кражбите и постоянното обезлюдяване, пустеещите къщи и необосновано високите цени на водата, която понякога е мътна.

„Уж имаме един магазин, но той е празен, от него само един хляб купуваме, нищо друго няма. Снабдяване няма, след като преди няколко години вандали го разбиха и обраха до шушка. Да не говорим, че ако искаш да четеш вестник, трябва да се абонираш. Преди много хора имаше, рейсове имаше няколко, сега има само  сутрин един, на обед един и вечерта един. Училище в Рашка Гращица отдавна няма. Закрито е и никой дори не помни как се е казвало. По-ясен е споменът за читалище „Пробуда“, защото все още го има и скоро ще чества своята 100-годишнина.

Възрастният мъж с гордост разказва за селската черква, която е построена през 1903 година и носи името „Свети Пророк Илия“. Тогава хората са били задружни, разказва бай Цанко. Според него в селото има предание, че за градежа на църквата всеки член на семейство в селото по онова време е давал по пет дни работа труд, а по-заможните хора са давали средства, за да се изгради тази прекрасна църква.

loading...


Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *