Семейният лекар д-р Живко Стефанов от Благоевград има 2 придобити специалности – по вътрешни болести и обща медицина. Първата специалност е взел през 1998 г., а втората – през 2009 година. Д-р Стефанов има регистрирана индивидуална практика за първична медицинска помощ в Благоевград с огромен брой пациенти – 3105, от тях близо 870 са здравно неосигурени. Трудовата му кариера стартира през 1988 година като участъков лекар в Брежани, от 2000 година е личен лекар в Благоевград.
Д-р Ж. Стефанов е пример за природосъобразен начин на живот – спортува активно, тренирал е джудо и самбо, храни се с плодове и пресни зеленчуци, не консумира месо и месни продукти, не пие алкохол и кафе, никога не е пушил.
– Д-р Стефанов, как успяхте да спечелите доверието на толкова много пациенти?
– Лекарският преглед не е само да попиташ болния къде и какво го боли, зад тази болка стои някаква причина. И ако тя не се открие, не може и заболяването да се излекува. Лекарят трябва да бъде преди всичко добър психолог, да умее да общува и да вниква в дълбочината на проблема, за да получи доверието на пациента, нещата са комплексни – както отношението и човечността, така и проявеният професионализъм.
Лекарят трябва да има и необходимите познания за поставяне на точна диагноза и адекватно лечение. Практиката ме е убедила, че понякога зад един елементарен симптом може да се крие сериозно заболяване. Не трябва да се подценява никакво оплакване.
– Какви хора са Вашите пациенти?
– От новородени, сред тях дори родени през този месец, до 90-годишни. Обслужвам 500 деца до 18-годишна възраст, основната група са 1350 пациенти до 65-годишни, а над тази възраст са 360 души.
Когато вляза в коридора, виждам да чакат за преглед много често около 50-годишни. Хората до тази възраст смятат, че все така ще бъдат здрави и няма да се разболяват. Това не е така, особено ако нямат добра генетика. Трябва активно да спортуват и да се хранят пълноценно. Рядко са хората, които живеят над 90 години, много е важно краткия си живот да изживеем здрави. Процентът на хората, които живеят до 62-годишна възраст без болести, е много малък, около 10%. По мои наблюдения човек навърши ли 50 години, започват сериозни оплаквания – високо кръвно налягане, диабет, заболяване на опорно-двигателния апарат. И знаете ли защо – защото по-голяма част не са свикнали да полагат грижи за себе си.
Нека не забравяме за начина на живот, който водим, ежедневието ни е напрегнато, изпълнено с много стрес. И все пак да не забравяме, че Благоевград е на второ място в страната по продължителност на живота след София-град – 74-годишна възраст. Населението трябва да има изградена здравна култура.
Здравната реформа в Пиринско стартира преди 17 г. с 211 лични лекари, сега всеки един обслужва 1250 пациенти
През 2017 година се навършват 17 години от здравната реформа в страната и разкриване на Здравноосигурителната каса, която е създадена на територията на Благоевградска област на 15 март 1999 година. Провежданата през изминалите години здравна реформа е сложен и дълъг процес, който преминава през много противоречия.
КАК ЗАПОЧНА
ЗДРАВНАТА РЕФОРМА В ПИРИНСКО?
На 1 юли 2000 година бяха сключени първите договори с изпълнителите на извънболнична медицинска помощ /семейни лекари и специалисти/ и стоматологична. В пациентската листа по онова време са обхванати здравноосигурени лица от всички възрастови групи. През следващата година Здравната каса сключи договори по клинични пътеки и с болниците.
На старта, през 2000 година, общопрактикуващите лекари, които са оказвали първична извънболнична медицинска помощ на населението, са 211, броят им нараства през 2002 година до 226 семейни лекари и от следващата година започва да намалява. През 2016 година съгласно НРД 2015 са сключени 160 договора със 188 лични лекари в Благоевградска област. От тях 44 обслужват пациентите на територията на община Благоевград, регистрирани са 4 групови практики, а 32-ма семейни лекари са с индивидуална практика. Община Петрич се обслужва от 29 лични лекари, община Сандански – 24, община Гоце Делчев – 18, община Якоруда – 8, община Белица от 7 лични лекари.
НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЛАГОЕВГРАДСКА БЛАСТ ЖИВЕЯТ 332 922 ДУШИ, ОТ ТЯХ 67 838 НЕ СА ОСИГУРЕНИ,
265 084 СА
ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ.
Спрямо броя на лицата, включени в пациентската листа в областта, средно един лекар обслужва около 1250 пациенти.
Десетина лекари имат в пациентската си листа около 3000 лица. Тези лекари се ползват с голямо доверие от пациентите и това обяснява големия брой.
При старта на здравната реформа на територията на Благоевградска област част от личните лекари сключват своя първи договор като структура, обединени в групова практика. Това се оказва добро начало и те и досега продължават да работят в същата схема с обща пациентска листа и екипен принцип на работа. Има групови практики с над 6000 здравноосигурени пациенти, в тях участват по 4-ма лекари, медицински сестри и администратори. Работата е изградена на принципите на екипност, взаимна заменяемост и обслужване на пациентите през целия ден. При старта на здравната реформа са сключени договори с 12 групови практики за извънболнична медицинска помощ на територията на Благоевгрaдска област.
Статистиката сочи, че през изминалите 7-8 години няма нови практики. Населението вече е обхванато и младите лекари предпочитат да специализират в болниците или в Спешна помощ. В момента всички семейни лекари с такава практика имат придобита специалност „Обща медицина“.
Причините за намаляване броя на личните лекари от 211 при старта на здравната реформа до 188 семейни лекари са обективни – част от тях са починали, други са продължили да обслужват пациенти в различни звена на здравеопазването. Наблюдава се тенденция през изминалите години на нарастване на специализираната извънболнична медицинска помощ. При старта на здравната реформа сключените договори с лекарите, изпълнители в специализираната извънболнична помощ, е 133, а през 2016 година вече е 346. През изминалите години има тенденция за обединяване на специалистите в медицински центрове, има регистрирани и самостоятелни медико-диагностични лаборатории.
През 2001 година са сключени договори с 5 лечебни заведения за болнична помощ, първоначално броят на клиничните пътеки е 30. Сред първите сключени договори за болнична помощ на 30 август 2000 г. е с тогавашния Областен център за онкологични заболявания със стационар, сега Специализирана болница за активно лечение по онкология „Свети Мина“, където се лекуват пациенти не само от Пиринско, но и от съседната Кюстендилска област.
