В дома на дядо Йосиф контактите са открити, служителите на Енергото го посъветвали да намери жичкаджия да му ги оправи
Социален работник закача торбичка с храната на Йосиф Ковачев
Управителят на баните Тодор Мицов посрещнал спокойно пожара заради мокрия терен, който е превърнал в райски кът
15 000 дка бивши гори днес изглеждат така
Тихан Николов казал на ЮЗДП къде в Стара Кресна има 10 обитаеми къщи, за които горските не знаели
Асен от рибарника на Р. Калайджиев разказва как огънят стопил маркучите на стопанството
В баните само изпраните заради дима одеяла намекват, че наскоро всичко наоколо е било огнен обръч
Радка Пъхкова вече е напълно убедена, че Господ не само е българин, но е и от Стара Кресна
Хотелчето до Ощавските бани е оцеляло по чудо
Пожарна и 2 полицейски коли пазят от вторичен огън най-слабо засегнатото от пожара село Влахи
Два дни след окончателното потушаване на пожара в Кресненското дефиле хората от засегнатите села Ощава и Стара Кресна вече са по домовете си и животът постепенно навлиза в нормалното си русло. Това показа обиколка на екип на „Струма“ в района в четвъртък, точно една седмица след като огънят тръгна от симитлийското с. Сенокос и достигна на 25 км на юг кресненското с. Влахи, за да изпепели по пътя си над 15 000 дка гори и храсти.
Започваме обиколката от с. Ощава, вляво от главен път Е-79. Няколко километра се движим сред тучна зеленина, отминаваме с. Стара Кресна и изведнъж навлизаме в лунен пейзаж – огромни черни изгорели терени, сред които самотно стърчат овъглени стволове на високи дървета.
Стигаме до първата къща в с. Ощава – на дядо Йосиф Ковачев, чиято съпруга почина от инфаркт 5 часа преди огънят да тръгне по баирите на Пирин планина и да стигне неговия дом. В крайна сметка 73-годишният мъж се оказа най-потърпевш от пламъците, защото другите изгорели 2 къщи в махала Миланчовци били необитаеми.
Както и миналия петък, откриваме дядо Йосиф на двора. Този път той е със сина си, който дошъл да му помогне за разчистване на изгорелите постройки в имота му и половината зеленчукова градина. С очистения от боклуците изравнен черен двор къщата изглежда доста по-пострадала от огъня, отколкото в деня на пожара, когато старецът се опитвал да я спаси с маркуча от огнената стихия. Сега една от стените е изцяло обгорена, а оглед вътре в дома показва, че огънят влязъл през покрива в подпокривното пространство и там е изпепелил цялата дървесина. Гръмнало и електрическото табло. След пожара дошли електротехници, но докарали тока само до таблото с външен кабел и посъветвали стопанина да си намери жичкаджия, който да му оправи вътре контактите.
След като във вторник дядо Йосиф най-после получил трупа на съпругата си Ангелина, който огнеборци бяха спасили от огъня и откарали в моргата в Благоевград, със сина му я погребали на селското гробище. Кметът на Кресна Николай Георгиев платил погребението, а от БСП обещали отделно някой лев на стареца, чиито спестявания от 1600 лв. бяха изпепелени заедно с цялата лятна кухня, кочината и сайванта. Частично успокоен от мисълта, че и някой друг мисли за сполетялото го нещастие, сега вече мисълта на дядо Йосиф изцяло е заета от щетите по къщата.
„Много са, поне за 10 000 лв., и не знам как ще се справя“, обяснява човекът, който е бивш железничар и строителен работник. Пресметнал е вече, че на първо време ще му трябват по 1 кубик дървен материал и греди и ламарина за покрива, както и някоя стара кола, защото без превоз ще трябва да остане заточен до края на живота си в къщата в края на селото и няма да може дори хляб да си купи.
„Не знам откъде да започна, старата ми кола стои още горе на пътя напълно изгоряла и дори не знам къде трябва синът да я откара, за да не пречи на другите шофьори“, тюхкаше се старецът.
Голямо гайле му остава и магарето Гарчо, чиято гърбина се запали от огъня, но както и стопанинът му, животното по чудо оцеля. Проблемът е, че сеното за изхранването му през зимата е изпепелено от огъня и на практика за Гарчо има прехрана по селските полянки само още около месец. „Ще го продам, нямам какво да го правя магарето, по-добре някой да се грижи за него, отколкото да умре от глад през зимата“, с насълзени очи съобщава намерението си Йосиф Ковачев. За зимата синът му предложил да го прибере в Благоевград, но старецът е категоричен, че за два дни в града самият той ще умре и ще се пресели при любимата си Ангелина.
На връщане от къщата на дядо Йоско намираме обяснение за празната торбичка, която стои окачена на едно от случайно оцелелите дървета до пътя. Служител от Социалния патронаж в Кресна спира до него и пъха вътре половин хляб и комплект червени тасове с храна. После прибира вчерашните тасове, оставени от дядото, и продължава към следващия потребител на социалната услуга от Ощава.
Оказваме се неподготвени да посетим другите опожарени къщи в селото – по черния път, обграден плътно от изпепелени останки на някогашните 50-годишни борове, може да се придвижват само джипове. Така за посетители като нас с леки коли единствено достъпен, освен къщата на дядо Йосиф, остава хотелът на заместник-кмета Валентин Стоичков, който е над Йосковия дом. Пожарът е стигнал на десетина метра под него. В четвъртък обаче сградата е заключена – едва ли скоро тук ще дойде почиващ, защото заедно със зеленината оттук са изчезнали и птиците и над селото тегне злокобна тишина.
На излизане от Ощава минаваме край напълно празния общински водоем, от който в дните на пожара цистерните на пожарните не успели да пълнят вода, защото и тогава бил празен, и спираме в съседното рибовъдно стопанство. То е на общинския съветник от Благоевград Румен Калайджиев, който има и вила в махала Езерец на Стара Кресна, както и ловно стопанство. В рибарника ни посреща пазачът Асен, който по време на огнената стихия на няколко пъти давал вода на цистерните за гасене на пожара. Тъй като в четвъртък нивото на водоема паднало много ниско и имало опасност шараните вътре да останат на сухо, кметът на селото позволил на Асен да вкара вода от реката.
„Голяма беля стана с този пожар, но пък добре че не пострада газопроводът за Гърция – ден преди да лумне огъня започнаха някакъв ремонт и затова изчистиха около него тревите и храстите, иначе нашите маркучи се стопиха“, обяснява Асен и се прибира да нагледа рибарите край водоема, които огън не ги плаши и за нищо на света не желаят да се откажат от удоволствието да клечат от единия край на пръчката с надеждата нещо да се окачи на другия.
Тръгваме по отклонението вляво от рибарника, за да проверим колко са пострадали прословутите Огняновски минерални бани. Ден по-рано по национална телевизия са обявили, че баните са напълно изпепелени от пожара, и видът на черните дървета, без едно запазено листо върху тях, ни подготвя за поредната страховита гледка. Изведнъж обаче стигаме до страхотен оазис, очертан като с нож сред околната чернилка. Лявата постройка е хотелчето на Даниела Джуфтова от с. Стара Кресна, дясната – на баните. Хотелът е затворен, но в баните има няколко почиващи, насядали между пищната зеленина. Говорят си, разбира се, за пожара. Сред тях са и три сестри от рода Боеви на с. Стара Кресна, живеещи в момента в Благоевград, Поленица и София, които преди ден си направили на баните ежегодната сестринска сбирка. Една от сестрите – Радка Пъхкова, била в Стара Кресна, когато пожарът стигнал тази част на планината.
„Пожарникарите се опитаха да ни извадят от къщите, но ние отказахме, макар че в петък, когато огънят стигна до нас, поливната вода беше спряла, а питейната беше много слаба. Беше страшно, като гледахме как Татовата гора става на въглен пред очите ни. Ние така я наричаме, защото я садихме по социалистическо време. Но ти да напишеш, че гора пак ще има, и освен че Господ е българин, той е от Стара Кресна“, заръчва Радка и отказва повече да говори за пожара, защото не искала да си спомня.
„Зелено и мокро – тази рецепта ни опази от огъня“, обяснява виновникът за цветния оазис в Ощавските минерални бани Тодор Мицов, който е хем пазач, хем градинар, хем нещо като управител на баните. Още като видял, че огънят слиза по баира към сградата, той успокоил почиващите, че страшно няма, защото земята наоколо е доста мокра от непрекъснато течащата вода, с която от месеци поддържа зеленината в двора.
Тодор ни повежда към покрайнините на огромния парцел, където ясно личи докъде е поливал – всичко оттатък е изпепелено, докато отсам няма и една изгоряла тревичка. Всъщност единственото доказателство, че преди 3 дни наоколо имало само 50-метрови пламъци, са завивките, които Тодор изнесъл след това от стаите и изпрал – миришели много на дим.
„Откакто по телевизията казаха, че сме изгорели, непрекъснато ми звънят хора, които са почивали тук, успокоявам ги, че нямаме никакви поражения, и ги записвам за следващите смени“, обяснява пазачът-градинар. Проблемът му е, че има само 12 легла в базата, които почти непрекъснато са пълни с хора, страдащи от болежки в крайниците и гърба. Другата сила на местната вода, която е 38 градуса, са кожните заболявания и Тодор съвсем наскоро получил ново доказателство в тази посока – благоевградчанка довела двете си бебета близначета с огненочервени петна по кожата, за които лекарите вдигали рамене, и им била достатъчна една баня в басейните на баните, за да се изчистят напълно.
Пред баните намираме Тихан Николов, чийто тъст живее в Стара Кресна. В нощта на пожара той пристигнал тук от Благоевград да помага на дядото, който обитава крайна къща, и около него всичко е суха трева и къпини.
„Ако не бях аз, човекът можеше и да не оцелее, защото аз говорих с Терзиев от Горското да изпрати тук булдозер, с който да направят просека, а и на директора на ЮЗДП Дамянов казах, че в тази част на селото има десетина къщи, за които той разбра от мен“, обясни Николов. Според него основната грешка на пожарникарите била, че не използвали знанията на местните за местоположението на домовете и релефа, в резултат на което, вместо да спрат огъня да не се разпространява, те тичали след него да го гасят. Днес обаче има друга грижа – от пожара съпругата му не можела да мигне и сега е решила да търси някой, който да й лее куршум.
Крайната ни спирка е с. Влахи, което бе последното евакуирано село. Тук пострадали къщи няма, огънят е стигнал на няколко десетки метра от крайните къщи, но хората са още бесни, че полицаите ги изгонили от селото, вместо да ги оставят да си спасяват домовете. Колкото са гневни, толкова са и учудени защо социалните са посочили точно тях като имащи право на еднократна помощ от 325 лв., а не са посочили жителите на Ощава и Стара Кресна, които действително пострадаха от пожара. Иначе в четвъртък селото бе единственото от 3-те, поставено под строга превантивна охрана – 1 пожарна и 2 полицейски коли останаха целия четвъртък на площада, докато пожарникарите и полицаите пиеха кафе пред магазинчето и убиваха времето със слънчогледови семки.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
