Дупничанинът Иван Райнов измина 750 км по Светия път от В. Търново до Рилския манастир: Аз съм щастлив пенсионер от ТЕЦ „Бобов дол”, работих достатъчно, но сега съм се отдал на хобитата си – изкачвам върхове, карам колело и ски, слушам хеви метъл…

Иван Райнов е пенсионер от ТЕЦ „Бобов дол”, живее в Дупница и казва за себе си, че е щастлив пенсионер, който се е отдал на хобитата си, които не е могъл да упражнява, докато е бил на работа.

Сега 63-годишният бивш енергетик изкачва върхове, кара колело и ски, слуша хеви метъл. Негов неотлъчен другар е кучето му.

Разговаряме с Иван Райнов за живота преди и след пенсионирането.

– Кой Ви запали по планината, спорта…

– Още като ученик в Самоков се запалих по планините. Изкарах и курс за планински водачи, от тогава, когато съм свободен, хващам на някъде. Вчера например изминах близо 40 км с колелото. С приятели карахме кану в яз. “Дяково”. От Дупница до яз. “Дяково” на връщане минах през Бобов дол и се върнах в Дупница.

Работих достатъчно в енергетиката, въртях търговия, ремонт на електроуреди. Сега съм се отдал на нещата,

които ми харесват и не съм могъл да правя. Миналата година направих преход от връх Ком до нос Емине. Тази година минах по Светия път от Велико Търново до Рилски манастир. Чувствам се удовлетворен! И кучето си Годрин водя с мен. Възрастта изобщо не е проблем или извинение човек да осъществява желанията си.

– С кого обикаляте планините?

– Ходя по планините с хора като мен, които обичат този начин на живот, ходим доста и с туристическото дружество на Дупница. Ходя и с моето куче Годрин, почти навсякъде сме заедно, и сега на Светия път мина с мен целия маршрут – към 750 км, а няма и връх или планина да не сме изкачили заедно, едновременно е и пазач, и другар. Порода българско овчарско куче е. Светият път бе доста аскетичен и труден, спеше се най-често на палатки, на открито. Ходехме всеки ден по 20-30 км и повече, няма жега, няма дъжд, така бе и на Ком и Емине. В чужбина искам да кача и по-високи върхове, знам, че мога, иска ми се догодина и Ел Камино да извървя. Изкачих и връх Митикас на Олимп в Гърция пеша.

 Хора като мен, влюбени в планината, природата, религията, са много и се надявам с примера, който давам, да стават все повече, просто аз мисля, че това е пътят. Аз съм пенсионер, но не се интересувам от киселото мляко, хляба… Живея си живота както аз искам.

– Кучето е Ваш другар, приятел… Има ли случка, при която Ви е спасило?

– Да помагало ми е много пъти, особено като е мъгла или пресен сняг да намерим пътеката, също пази от диви животни, с него съм спокоен. В една мъгла зимата бяхме с кучето, отклонили сме се от пътеката и вървим към едни скали и кучето тръгна в друга посока, тръгнахме след него и намерихме пътеката. Друг път слушаме ръмжене на мечка близо до нас, към петнайсетина минути, както вървяхме, но не се показа, мисля заради кучето. Често виждам по следите от диви животни как са се отдръпвали, като минаваме с кучето. Особено е добре с кучето като сме на палатка, пази от хора с лоши помисли и животни.

– Другата Ви страст е велосипедът.

– С колелото съм обиколил България. С него пътувам и до Македония, Гърция, Сърбия… Имам още една страст, обичам да слушам хеви метъл. От ученик тази музика ми е в кръвта, то няма планинар да не обича метъл, е навремето, знаете, беше забранена, купувахме плочи от съборите със Сърбия, бягахме да не ни подстрижат милиционерите, криехме се, като ходехме на черква. Израснах с „Пърпъл” и всички други и сега не пропускам концертите в Каварна, и къде ли не се събирахме метълското войнство. Младите не знаят, но времената тогава бяха такива. Аз носех дълга коса и един път на гара Костенец имаше засада на влака, но бягах бързо и ме изпуснаха. Милиционерите на момичетата слагаха печати на краката, за да не носят къси поли, сега на младите може да им е чудно, но така беше.

Бях граничар при Гоце Делчев. Не даваха пиле да прехвръкне през кльона в съседна Гърция. Сега времената са други, показваш личната карта и минаваш през границата. Тогава Гърция ни бе враг, никой не трябваше да отива в лошия капитализъм, интересно, но нямаше случай обратно някой да бяга към нас.

– Казахте, че с изминаването на пътя на мощите на Свети Иван Рилски от Велико Търново да Рилски манастир сте изпитал вярата си. Кой Ви насочи към нея?

– Още от дете съм възпитаван и съм растял в среда на силно религиозни хора, имаме в рода и монах в Рилския манастир, бил е на висок пост, но не знам подробности. Първите ми детски спомени са как баба ми шепти до късно на колене пред иконата, знаех молитви, разказваха ми Библията вместо приказки. Абсолютно нормално и логично за мен бе да мина Светия път, щом го осъзнах. То си дойде отвътре. Животът може да е хубав на всяка възраст. Важното е да правиш неща, които обичаш. Това те зарежда позитивно и нямаш време за лоши мисли в главата. Аз съм щастлив пенсионер.

Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *