По-високи температури, повече валежи и променящ се сезонен характер – есента в България все повече напомня на продължение на лятото. Тази трансформация, особено видима през последните три десетилетия, носи както удължени топли дни, така и нови рискове от екстремни метеорологични събития.
Анализ на данни от 27 метеорологични станции в страната за периода 1961-2025 г. очертава ясна тенденция към затопляне и увеличаване на валежите. Според информация, цитирана от агенция БГНЕС, тези промени вече засягат земеделието, туризма и ежедневието ни. Анализът е дело на Николай Петков, метеоролог и автор в „Климатека“, който изследва дългосрочните климатични промени в региона.
Затоплянето се ускорява
Сравнението между два стандартни 30-годишни климатични периода (1961-1990 г. и 1991-2020 г.) показва, че средната есенна температура в България се е повишила с 0,56°C. Въпреки това, есента остава сезонът с най-слабо затопляне в сравнение с пролетта, лятото и зимата за същия период. По-новите данни обаче разкриват ускоряване на процеса.
Последното десетилетие, 2016-2025 г., е с около 0,7°C по-топло от предходното и с цели 1,5°C по-топло от периода 1996-2005 г. Тенденцията става особено изразена след края на 90-те години, като 2023 г. е регистрирана като най-топлата есен в целия изследван период. Фактът, че пет от десетте най-топли есени са от последните седем години, показва, че това вече не са случайни аномалии, а устойчива промяна.
Септември и октомври с летен характер
Промяната е най-осезаема в първите два есенни месеца. Средната температура през септември за периода 2016-2025 г. достига 18,1°C, което е с 0,8°C повече спрямо предходното десетилетие. С тези стойности месецът все повече се доближава до характеристиките на юни от периода 1961-1990 г. При октомври затоплянето се ускорява значително през последните две десетилетия, докато тенденцията за ноември е по-неравномерна, с периоди на захлаждане и последващо затопляне.
Тези промени се отразяват и на броя на дните с определени температури. Според данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), дните с мраз (минимална температура под 0°C) са намалели средно с два дни в извънпланинските райони и с пет в планините. В същото време летните дни, с максимална температура над 25°C, са се увеличили с повече от два дни, а на места увеличението достига до осем.
Повече валежи и риск от екстремни събития
Освен по-високите температури, есента се отличава и с най-голямото увеличение на валежите. При сравнението на периодите 1961-1990 г. и 1991-2020 г., данните на НИМХ показват средно увеличение от над 15% за есенния сезон. Най-съществен е ръстът в Североизточна България, където достига между 25% и 40%, а на места дори 50-60%.
По-топлият въздух може да задържи повече влага – приблизително 7% повече водна пара при повишаване на температурата с 1°C. Това създава предпоставки за по-интензивни валежи при подходящи атмосферни условия и увеличава риска от екстремни събития. Есента на 2025 г. е описана като една от най-топлите за последните 15 години и най-валежната за последното десетилетие, белязана от трагичното наводнение в курорта Елените на 4 октомври. Подобно бедствие засегна и Царево през септември 2023 г.
Какво ни очаква до края на века
Прогнозите сочат, че тенденцията ще се запази. Според научно изследване, от средата на 80-те години на миналия век есенните температури в Европа се повишават средно с 0,045°C годишно. За България, при умерен сценарий на затопляне, се очаква средногодишната температура през периода 2071-2099 г. да бъде с до 3,2°C по-висока спрямо 1975-2004 г., като за есента повишението може да достигне до 3,5°C.
Последиците вече се усещат. По-късното падане на сняг в планините създава затруднения за зимния туризъм, а в земеделието удълженият вегетационен период прави растенията по-уязвими при резки застудявания. Данните ясно показват, че познатата ни есен се променя, а как ще изглежда тя в бъдеще зависи пряко от мащаба на глобалното затопляне. Локалните промени са огледало на един глобален процес.
