5-имата полицаи от делото „Чората“ вече половин година чакат зад решетките ВКС да реши ще възобнови ли процеса, писмо на Б. Механджийски от Бобовдолския затвор пак разбуни духовете сред благоевградчани

Писмо на осъдения благоевградски полицай Борис Механджийски от затвора, изпратено до неговия съученик и приятел Стефан Пиларски, напомни отново на обществеността за скандалното дело „Чората“, по което 5-има бивши и настоящи служители на МВР лежат несправедливо в Бобовдолския затвор вече половин година. Механджийски, Мирocлaв Пиcoв, Георги Кaлинкoв, Янкo Грaхoвcки и Ивo Ивaнoв бяха задържани на Великден след влязла в сила осъдителна присъда от ВКС – по 7 г. при строг режим на излежаване, за смъртта през 2005 г. на криминално проявения Ангел Димитров-Чората. Оттогава момчетата чакат ВКС да се произнесе по искането на защитата им за възобновяване на процеса, по който веднъж вече бяха напълно оправдани. Едномесечният срок за вземане на решение върховните магистрати обаче с лека ръка превърнаха в 6 месеца и още няма никаква индикация, че ще се произнесат скоро по казуса или че ще освободят бившите антимафиоти, докато решат ще възобновяват ли делото.

Ето как звучи постът на Ст. Пиларски, който отново разбуни духовете в Благоевград:

„…никой не е очаквал, че ще дойде ден, в който ще се наложи да ти пиша за справедливостта, или по-скоро за нейната липса в българската съдебна система, от български затвор, несправедливо вкаран там за нещо, което не съм извършил, но сготвен в един монтиран и манипулиран процес от мафиоти и техни съмишленици магистрати. Осъден съм за умишлено убийство, което съм извършил според съда заедно с още четирима колеги полицаи при законно разпоредена акция на МВР за задържане на опасен заподозрян за разпространение на наркотици и склоняване на жени към проституция…“

Така започва писмото, което получих наскоро от моя съученик Борис Механджийски. Отличник на випуск 1991 в МГ – Благоевград. Не просто отличник, а един от четиримата най-добри. Носител на много медали от олимпиади по математика. Отличен студент. Бивш офицер от полицията. И настоящ затворник. Затворник, очакващ с надежда едно становище на ВКС, което по закон е трябвало да бъде дадено в рамките на 1+1 месец, но се бави вече 6 месеца.
ШЕСТ МЕСЕЦА! А междувременно той е незаслужено в затвора.
В гимназията седяхме на един чин с него през голяма част от времето. И никога, ама никога не се е случвало да влезе в конфликт с когото и да било. Сигурен съм, че няма човек от класа, който да може да каже дори и една лоша дума за него. Същото важи и за всички останали, които го познават. Поговорката „на мравката път прави“ е измислена за него!
Беше отдаден на учението и по-късно, като студент. Спомням си случаи, когато сме се събирали в неговата стая. Ей така – събираме се и му отиваме на гости. А той учи. Ние му се лигавим на главата, кикотим се, подкачаме го, а той не спира. Учи! Не ни гони от стаята, но и не спира да чете.
В една нормална държава такъв човек би бил сред елита на научните среди. Или на финансовия сектор. Или на който и да е сектор. Компаниите и държавните институции щяха да се изтрепват за него. А тук, след като завърши висшето си образование, „се уреди“ да стане полицай.
И така, през 2005-а година стартира фамозната акция „Респект“, обявена шумно от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Ще страхуваме престъпниците! Само че някои престъпници, като Чората, са с вуйчо владика. Или по-точно – чичо. Става дума за Людмил Георгиев – член на Централния съвет на ДПС по това време. Всички жители на Благоевград и региона знаят кой беше Чората. Доказа се, че Ангел Димитров е употребил кокаин преди задържането му. Та, със съзнанието за неприкосновеност и с безсъзнанието на белия прах, въпросният тип оказва съпротива при арест. И оттук започва адът за опиталите се да го арестуват.
„По време на задържането – разказва ми Борис – Чората отказа да се подчини, като се опита да избяга и да се укрие. При застигането му, при опита да му поставим белезници, той оказа яростна съпротива – дърпане, блъскане, падане, ставане… При поставянето му на терена, с вече поставени белезници, използвахме поза „легнал по очи с поставени белезници на двете ръце на гърба” – поза, регламентирана като задължителна в указанията на МВР при задържане на опасен заподозрян. Както си лежеше и псуваше, в един момент Чората утихна. Свалихме му белезниците, обърнахме го и проверих дали не си е глътнал езика. Началникът ни извика Бърза помощ, те дойдоха бързо, качиха в линейката задържания и за съжаление след известно време ни съобщиха по телефона, че е починал“.
Възложена е експертиза с лично посочени от семейството на починалия лекари (проф. Стойчо Раданов и д-р Юрукова са изискани с писмена молба, налична в делото, от Райчо Димитров – баща на починалия). В резултат на тази експертиза четиримата полицаи бяха осъдени на по 16 г. затвор. Впоследствие тази експертиза беше оборена от американския съдебен лекар д-р Томас Уилям Янг, който посочи като причина за смъртта – death from cardiac arrest associated with struggle with police officers, или „внезапна сърдечна смърт, породена от борбата при задържането”. Още няколко следващи експертизи – на Военномедицинска академия, на лекари от „Пирогов” и на съдебни лекари от Пловдив констатират, че твърденията на Раданов са неверни.
„Въпреки че бяхме оправдани през 2011 г. от ВКС, експертизата на Раданов послужи на семейството на Чората като самостоятелно доказателство да спечелят през 2014 г. дело в Съда по правата на човека в Страсбург (тук трябва да вметна, че явно някой, който е бил натоварен да защитава държавата, не си е свършил работата – все пак експертизата на Раданов е била вече отхвърлена като невярна от четири други експертизи!), което пък, от своя страна, доведе до възобновяване на делото и нашето осъждане през 2019 г. от ВКС по 7 г. затвор. Причината да се възобнови процесът бе да се направи нова арбитражна съдебна експертиза и въпреки че назначената такава отново отхвърли твърденията на Раданов, ние бяхме осъдени като умишлени убийци.
Още едно от действията, които предопределиха нашето осъждане, е, че още преди да сме привлечени като обвиняеми, Военен съд – София излиза с определение на 18.01.2006 г., че задължително следва да ни се повдигне обвинение за умишлено убийство още преди да е извършено разследване от Военна прокуратура. Нещо повече, когато прокуратурата извърши разследване и внесе делото в съда с мнение за причинена смърт по непредпазливост, съдът върна делото на два пъти и отказа да го гледа, докато не се внесе обвинителен акт с желаната от съда квалификация, а именно – умишлено убийство. Подобна намеса на съда в действията на прокуратурата будят огромно съмнение за липса на обективност и безпристрастност. Това си го обяснявам само с намесата на политическо лице – Людмил Георгиев (чичо на починалия Чората) и Ахмед Емин, чието присъствие в кабинетите на председателя на Военния съд тогава не е останало незабелязано.

Пресата също забеляза нередностите в делото – излезе статия със следното заглавие „Военен съдия облече и прокурорска тога” и следния текст: „Капанът на справедливостта – експерти по наказателно право са категорични, че указанието на военния съдия Юлиян Банков е издадено в нарушение на НПК. Той може да разпореди на военните обвинители единствено да отстранят допуснатите процесуални нарушения, но няма право да им казва по кой текст от НК трябва да водят разследването”.
За такъв случай – на груба разправа с полицаи, аз не съм чул, може би последно е имало такава по време на Народния съд. Дано ние не сме курбан (жертва) за това да покажем пред Европа колко съдебната система е резултатна в осъждането на 5-има полицаи като самоцел, за да падне мониторингът над България и съответно влезем в Шенген и Еврозоната“.
Така завършва писмото. Това е.
Това е нашата мила родина! Дано все пак ВКС вземе да се произнесе преди присъдата да изтече!“

Постът на Пиларски предизвика поредната вълна от коментари сред благоевградчани, които на няколко пъти правиха мирни протести в защита на петимата благоевградчани под мотото „Полицаите не са убийци“. Ето част от тях:

Svetlana Pramatarova Нашия Боби! Сигурна съм, че има справедливост! Моля се по-скоро целият този абсурден, нелеп и ужасяващ фарс да приключи.

Tanya Borisova Spasova Този прекрасен съпруг и баща. Думи нямам. Нещо трябва да се направи.

Люба Гелинска Още не мога да повярвам.

Mariq Atanasova Най-добрия човек, когото познавам! И това е измислено за него! Успех!

Ани Златкова Много добре възпитан млад човек!

Stoian Kiosev Свестен полицай, свестен човек!

Ilian Anastasov Познавам Боби от дете, още не мога да повярвам, че държавата осъжда своите изпълнители на реда. И то заради човек, който доказано се е занимавал с разпространение на дрога и проституция. 

Alexandra Drakaliyska Боби е човек, достоен за уважение! В тази мутренска държава такива хора не са на почит и са там, където трябва да бъдат истинските престъпници! Чакаме справедливост!

Миглена Бабалийска Не губете кураж. На Коледа се случват чудеса! Ние сме с теб!

Stanimir Lazarov С теб сме, Боби! Вярвам, че си невинен!

Златка Харизанова Бог и Богородица да помогнат на Борис и семейството му с всичко необходимо, за да възтържествува справедливостта колкото е възможно по-бързо! Амин! Да бъде!

Божура Спиридонова И след такива присъди очакваме полицаите да работят и да спазват закона и да арестуват престъпници. Да не са луди.

Ivaylo Radulov Подкрепям мой съученик и съсед и добър приятел, не мога да повярвам, това не може да бъде.

Лена Гоцева Как е възможно досега съдебната система да не реши справедливо това дело? Всичко написано за Борислав по-горе отговаря и на нашите прекрасни впечатления от Боби като съседи. Познаваме го като един от най-деликатните млади хора, служещи за образец в учение, поведение, живот! За всичко това сме писали и в пресата, материалите са приложени към делото със стотици подписи, а какъв е резултатът? Обществото ни трябва да знае защо деградираха ценностите в прекрасната ни Родина! Защото престъпниците ходят безнаказано и се чувстват недосегаеми, а свестните погубват здраве и сили в затвори!… Навремето писах и в пресата за това: В моя случай, след скок на лека кола със 73 км в час върху мен на тротоара на главната улица в града, извършителят избяга и до днес не му е потърсена съдебна отговорност!… На каква съдебна система да вярваме?

„Както ги събраха около Великден, надявам се около Коледа да ги пуснат, ако не стане, със сигурност ще предприемем отново някакви протестни действия“, коментира един от приятелите на Б. Механджийски – бившият митнически директор Николай Шушков, който беше в инициативния комитет по събиране на подписка сред благоевградчани за освобождаването на петимата полицаи. 

ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *