Валентин Дрехарски от Перник е икономист по професия и пътешественик по душа. Осъществява пътуванията си по нестандартен начин – с автомобил. Като икономист той търси максимална ефективност от всяко пътуване, стремейки се с минимални разходи в рамките на разполагаемото време да посети колкото може повече туристически обекти и забележителности. Пътува по този начин от 1985 г. Многократно е обиколил с личните си автомобили Европа, значителна част от Азия и Северозападна Африка, южната и северната половина на САЩ и Канада. Достига бреговете на Атлантическия, Тихия, Индийския и Северния ледовит океан. Най-дългото му пътешествие е през 2014 г. – изминава 30 хил. км от Беларус, през Монголия до Японско море и обратно – през Сибир до Санкт Петербург. Публикува туристическите си пътеписи в интернет и в печатни издания.
През месец май тази година заедно с двама свои приятели – Любо и Краси, Дрехарски предприе обиколка с автомобил на 6 страни от Близкия изток. Те пътуват с 29-годишно „Ауди”, спят на палатка, но не пропускат забележителностите и културните паметници на страните, през които минават. След дългия път през Турция, Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Йордания и обратно през Йордания, Ирак и Турция Дрехарски написа пътепис за видяното и преживяното.
„Навсякъде се пътуваше безопасно, хората бяха сърдечни и добронамерени“, пише Дрехарски. Често в арабските страни местните хора ги канили в домовете си, където нощували и бивали нахранени.
Първата граница, която прекосяват тримата перничани, е с Турция, а първата забележителност, която посещават1 е подземният град Деринкую в област Кападокия. Деринкую е разположен на осем нива (подземни етажи). Дълбочината му е 55 метра под нивото на главния вход. Освен жилищни помещения и тесни коридори в скалата са издълбани складове, параклиси, преси за производство на вино. Сложната система за вентилация и водоснабдяване включва вертикални шахти и кладенци. Температурата в помещенията е около 13 градуса. Посещават и град Харан в югоизточната част на Турция, разглеждат останките от ислямския университет, кулата за астрономически наблюдения, впечатления им правят традиционните къщи с конусообразни покриви от кирпичени тухли.
От Турция пътеществениците се отправят към Иран. Първият град, който пътешествениците посещават, е Так-е Бостан, който е културно-исторически комплекс, включващ издълбани в скалата ниши с барелефи от 4-и век. Там се срещат и общуват с местни младежи.
Валентин Дрехарски посещава Иран за втори път. За разликата в сравнение с 2012 г., когато изминава сам с автомобила си 7000 км, той споделя: „Първото нещо, което забелязах, е, че сред хората се е засилил стремежът към свобода и откъсване от строгите религиозни норми. При жените например главата трябва да бъде покрита със забрадка, като е допустимо да се вижда само предният кичур коса. Сега можеха да се видят млади жени, макар и малко на брой, при които забрадката стоеше спусната на раменете, или пък едва се крепеше отзад на главата. На практика косата им се виждаше, което за религиозния режим на аятоласите е недопустимо. Хората не са се променили през изминалите 11 години, те са дружелюбни, открити и сърдечни. Като икономист не мога да пропусна, че страната има мощна промишленост и произвежда самостоятелно основните индустриални продукти. Преминавайки през западната част на Иран, натрупах и негативни впечатления.
Сега, през 2023 г., състоянието на пътищата беше доста по-лошо, отколкото през 2012 г. Тогава пътната мрежа беше в отлично състояние, докато сега имаше неравности и места с отлепен асфалт. Очевидно в условията на санкции държавата няма достатъчно средства, за да ремонтира всички пътища. Автомобилите преобладаващо бяха същите модели, които се срещаха и преди 11 години. Визуално се създава впечатление за застой и незначителен технологичен напредък в автомобилостроенето. През 2012 г. имаше множество военни и полицейски постове на входа и изхода на всеки град и на възловите кръстовища. Сега проверяващите бяха изключение, но на мястото на постовете стояха по 2-3 жени, които просеха. Цените на горивата, храните и услугите сега бяха по-ниски от тези през 2012 г., което говори за обезценяване на националната валута. Например минаването на 120-километров участък от магистрала преди 11 години ми струваше 5 лева, а сега платихме 2 лева. Един литър бензин сега беше 20 стотинки, а 11 години по-рано цената му беше два пъти по-висока. За туристическите забележителности сега са въведени много високи цени, но само за чужденците. Входната такса за Так-е Бостан беше 40 стотинки през 2012 г., а през 2023 г. ни взеха по 7 лева на човек“.
За Ирак първите впечатления на пътешествениците са разбити пътища с дупки и неравности; хаотично автомобилно движение със свои си правила (свиркане с клаксон и предимство на този, който е по-напред или по-нахален); прах; мръсотия и боклуци навсякъде.
За хората обаче Дрехарски твърди, че са гостоприемни, дружелюбни и сърдечни. „Като турист давам следното определение за Ирак: чудесни хора, живеещи в една „съсипана“ държава. Фактори за последното са: скорошната и дори незавършила война с Ислямска държава; войната от 2003 г., водена от коалиция начело със САЩ, когато беше свален режимът на Саддам Хюсеин; войната от 1991 г. (след иракска инвазия в Кувейт), когато американската армия навлезе в Ирак, както и наложените след това санкции. В Ирак неочаквано изживяхме най-приятния момент по време на цялото ни пътешествие. Вечерта се движехме край река Ефрат, търсейки безуспешно място за нощувка. Спряхме край някакви къщи и почукахме на една врата. Попитахме излезлия младеж дали може да си опънем палатката на празното място отсреща. Момчето обясни, че няма проблем за палатката, но можем да пренощуваме и у тях. Отвори една стая с постлани килими на пода и възглавници край стените. Имаше вид на помещение, където се събират роднини от голяма фамилия. Настанихме се и малко след това започнаха да пристигат един след друг мъже от родата. Най-възрастният явно беше глава на семейството, младите – негови синове и племенник. Единият беше учител, друг каза, че обработвал земя и отглеждал зеленчуци. За останалите не разбрахме какво работят. Останахме с впечатлението, че това са хора от горното ниво на тяхната средна класа. Появиха се и три деца“.
След Ирак тримата перничани преминават в Кувейт, която според тях е най-развитата и най-модерна държава от всички, които са посетили при пътешествието. „Високият жизнен стандарт се предопределя от големите залежи на нефт, неговия добив и експорт. По територия страната е 6 пъти по-малка от България, но населението е 2/3 от числеността на нашето. Само 1/3 от жителите са коренни кувеити, останалите са преселници предимно от Азия и от другите арабски държави. Почивните дни са петък и събота“.
Столицата на Кувейт, Кувейт сити, впечатлява тримата пътешественици с модерния си облик и с хаотичното движение. А през цялото пътешествие, при което са изминали 12 000 км, най-тежки се оказали горещините.
„Въпроса с личната хигиена решавахме, като се миехме до кръста на чешми при бензиностанции и джамии. По време на пътешествието не пропуснахме да поплуваме в трите морета, край които минахме: Персийския залив на Арабско море в Кувейт; Червено море в Саудитска Арабия; Мъртво море в Йордания“, споделя авторът.
Следващата страна от пътешествието е Саудитска Арабия, която се разпростира на по-голямата част от Арабския полуостров. „Разположена е между Персийския залив на изток и Червено море на запад. По територия страната е близо 20 пъти по-голяма от България, населението й е 6 пъти повече от нашето. Минахме през полупустини, пустини, скалисти планини, оазиси с палмови гори. Най-често срещаното животно беше камилата. Виждахме стада от кози и овце, както и магарета и коне. Жизненият стандарт е висок, но срещнахме и бедни хора във вътрешността на страната. Саудитска Арабия е най-големият износител на нефт в света, който формира 9/10 от експорта й. Този продукт е основен фактор за доброто средно жизнено равнище. Почивни дни са петък и събота“.
Там тримата пътешественици посещават гробниците на Хегра, за който Дрехарски споделя, че това е един от най-добре запазените градове от цивилизацията на набатеите, арабски племена, създали Набатейската държава, която съществува в продължение на 4 века преди и след началото на новата ера.
„Саудитската столица Рияд е съвременен град с осем милиона жители и запазен стар исторически център. Първото нещо, което прави впечатление при влизане в този град, е, че небостъргачите са извън централната зона. На територията на Саудитска Арабия се е зародил ислямът като религия. Тук са двата свещени за мюсюлманите града: Мека и Медина. В първия не се допускат хора от други религии. Още на 30-40 км от Мека има табели край пътя: единият път към града е за мюсюлмани, а другият заобикаля това свещено място и е за немюсюлмани. На около стотина метра от съответния разклон, в посока Мека, се виждаха постове, където спираха автомобилите за проверка на пътниците. Не ни стана ясно как установяват дали пътуващите са мюсюлмани.
От туристическа гледна точка прави впечатление разпространението на съвременните технологии, например: а) единственият начин за плащане на визите е с банкова карта; б) единственият начин за влизане в историческия град Дирия е чрез предварителна регистрация в интернет; в) за археологическия комплекс Хегра се плаща единствено по банков път, като билетите са електронни; г) купих си половинлитрова бутилка вода за 50 стотинки и касиерът ми поднесе ПОС терминала за плащане, недопускайки, че такава малка сума мога да платя в брой“.
В Саудитска Арабия пътешествениците посещават всички исторически места, сред които град Дирия – стария град, Историческия музей и други забележителности, средновековния град Ал-Гат, град Ушайкер, Джеда.
В Йордания приключва обиколката на Арабския полуостров. „Първата туристическа забележителност, където се спряхме след влизане в Йордания от Саудитска Арабия, беше Мъртво море. Разположено е на 430 м под морското равнище, което го прави най-дълбоката депресия в света. Захранва се от водите на река Йордан. Северната му част е дълга 50 км, южната е 25 км, което прави общо 75 км дължина. Морето се ползва за добив на сол, нивото му спада ежегодно с по един метър. Мъртво море се явява естествена граница между Йордания, която е на изток, и Израел и Палестина, които са на запад от него.
По-голямата част от брега му е стръмен и скалист. Водата е с изключително висока концентрация на сол“, споделя Дрехарски. Тук посещават старинния град Ас Салт, който е разположен на някогашен търговски път, свързващ йорданската столица Аман с Ерусалим. В ресторанта на Мустафа собственикът предложил на тримата местни специалитети, за които платили едва 40 лв. с бакшиша. На 50 км от столицата посетили най-добре запазения в Близкия изток римски град Джедаш.
Основан е през 4-и век преди н.е. като гръцки град с името Гераса. С това се обясняват останките от храмове, посветени на древногръцки богове. Най-голям разцвет Джераш достига през 2-и век от н. е., за което са допринесли търговията, земеделието, добивът на руда и обработката на метали. Тогава градът е в границите на Римската империя. Сред основните забележителности са: Триумфалната арка; Централният градски площад с характерна кръгла форма; храмове, най-значими от които са на Артемида и на Зевс; широка главна улица с колони; два амфитеатъра; обществени бани; хиподрум; обществени сгради; частни домове. От по-късен период, когато земите са в състава на Византийската империя, са останките от християнски черкви и различни сгради.
Входната такса за Джераш беше по 26 лева на човек“, споделя впечатленията си Дрехарски.
Прекосявайки Арабския полуостров, пътешествениците похарчили само 6600 лв., по 2200 лв. на човек. 55% от всичките разходи са били за визи, такси за автомобила, застраховки и други аналогични. Само 21% от парите са за гориво. Един литър бензин струвал 20 стотинки в Иран; 70 стотинки в Ирак; лев и 10 ст. в Саудитска Арабия; в Йордания малко повече, отколкото у нас. Валентин, Любо и Краси са изминали 12 000 километра.
КРАСИМИРА СТОИМЕНОВА
