Античният свят е бил прекалено зает да мисли за тоги, пирамиди и за начин, по който да убие мнителния Цезар, нали?
Много грешно! За много култури сексът е важна част от техните духовни и културни вярвания – и дори на пръв поглед безобидни неща от ежедневието, са били тясно свързани със секс. И не става дума за безобидни флиртове и намигания. В човешката сексуалност са включени проституция в свещени храмове, халюцигени и оргии, пише framar.bg. Освен тези практики, съществуват някои митове за самия секс: какво прави той на хората, как се прави, как да го подобрим и дори дали можем да продължим да го практикуваме след смъртта.
Вижте тези 5 мита за секса, идващи от различните епохи, които определено ще ви учудят.
#1: Женският оргазъм трябва да създаде бебе
Ще започнем с нещо сравнително по-добро. Това не е най-болезненият мит в историята, но пък в него хората са вярвали в продължение на много векове. Най-известният му поддръжник е римският лекар Гален, който публикува медицински трактати. Според Гален човекът е на върха на хранителната верига, тъй като той излъчва „жизненоважна топлина“ от тялото си – и тази топлина, както от мъже, така и от жени, е ключът за забременяването.
Гален твърди, че и двата пола имат „сперматозоиди“, които той нарича „семена“. Те, заедно с тази телесна топлина, е нужно да се „смесят, за да създадат живот“. Оргазмът и на двамата партньори създава бебето.
#2: Можем да правим секс след смъртта
Това ще ни бъде трудно да опровергаем, но бихме могли да го причислим към античните митове все пак. Сексуалната мощ е толкова важна за древните египтяни, че те вярвали, че могат да продължат да имат еротични преживявания дълго след като „физичната им форма“ е престанала да съществува. За да разберем това, е нужно да обърнем по-голямо внимание на сексуалния живот на египтяните. Една от техните идеи за създаването на боговете им е, че те са произлезли от спермата на мастурбиращия бог Атум, а самите богове имат много сексуални приключения.
За древните египтяни част от човешката „жизнена сила“ – Ба, е създадена благодарение на нещо еротично – сексът между родителите – така че това е основание да се вярва, че в задгробния живот, това продължава да е в нас и ни позволява да правим секс дори след смъртта.
#3: Мъртъв гущер, потопен в урина може да намали похотта
Това дори не е пресилено – със сигурност да представиш на любовницата си буркан с урина, в който има току-що умрял гущер, може да намали сексуалното желание и двамата. Но това е част от така наречените антиафродизиаци, към които древните египтяни, римляни и гърци са проявявали изключителен интерес. Лековете при импотентност са едно нещо, но, както Вики Леон пише в „The Joy of Sexus“, методите за намаляване на похотта са се търсели нашироко.
Тази препоръка за намаляване на болката от страстта идва от римския писател Плиний Стари, който уточнява, че урината задължително трябва да е човешка, а гущерът трябва да се е удавил в нея, а не просто да сте намерили мъртъв гущер и да го използвате за целта. Въпреки това, изглежда той е широкоскроен – ако не разполагате с точните съставки, можете да използвате „дясната част от белия дроб на лешояд и да го носите като амулет“. Сигурни сме, че в такъв случай, едва ли някой ще погледне на вас като на сексуален обект.
#4: Храната, която причинява газове е афродизиак
Да се върнем към Гален. Според него всяка храна, която ни причинява газове е уникален афродизиак. Не само заради миризмата. Той вярвал, че „ветровете в тялото ни „напомпват“ половите ни органи“ и дори препоръчва диети, включващи щедро количество подправки, грах и синап.
#5: Връзването на краката стяга вагиналните мускули
В днешно време старата китайска практика за връзване на краката е вече мъртва. И не се учудваме, тъй като това връзване включва болезнено чупене на стъпалото и превързването му толкова стегнато, че когато момичето порасне, едва успява да задържи теглото на тялото си върху стъпалата си. „Lotus feet“ — както са по-известни, са били считани за средство за увеличаване на сексуалната мощ, тъй като те развиват по-силни и по-чувствителни вагинални мускули. Нужно ли е да отбелязваме, че това всъщност никак не било вярно.
