Камера без магнит, която си менкат служителите, закачане на жилетка или на колана с пистолет и белезници, падащи батерии – част от неволите на полицейското битие, разкрити в съдебна зала
Полицай от Сандански, наказан дисциплинарно за изгубена персонална бодикамера, бе оневинен от съда. Мл. полицейски инспектор в „Охранителна полиция“ Георги П. атакува в Административен съд – Благоевград заповед на вр.и.д. директор на полицията ст. комисар Илия Тупаров от 1 април 2026 г., с която му било наложено наказание „порицание“ за 6 месеца. Поводът за това била справка на РУ – Сандански, в която се съдържат данни за това, че на 16.11.2025 г., за времето от 15.30 ч. до 17.15 ч., като старши на автопатрул е загубил техническо средство – персонална полицейска камера на стойност 936.12 лв., като по този начин мл. инспекторът нарушил указанията за работа на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение.
Той оспорил дисциплинарното наказание в съда, като в хода на делото съдия Саша Алексова е допуснала да бъде изслушан като свидетел негов колега, с когото били заедно автопатрул. В показанията си свидетелят А. Тиляшев разкрива нелицеприятни неща от кухнята на полицейското битие. Техният автопатрул ползвал служебна кола „Шкода“ от по-старите, а като оборудване им били предоставени таблет, принтер, бодикамера и видеорегистратор, който заснема от автомобила. Бодикамерата била дадена на Георги П., защото той бил старши на наряда. В процеса на работа се случвало да си я прехвърлят един на друг. Бодикамерата била във формата на юмрук и се закрепвала за униформата посредством магнит със щипка или кука, която не била пригодена за закачване на техните униформи, защото нямало обособено място за закачане. Слагали я или на пагона, или в джоба на светлоотразителната жилетка, която носели. Понякога се случвало бодикамерата да падне. Свидетелят не знаел да има някакви служебни указания точно на кое място върху тях да поставят бодикамерата. Някои я слагали на колана, където им били пистолетът и белезниците. Механизмът за закрепване на бодикамерата бил кука с магнит, но в случая липсвал магнитът. Това не било за първи път и те не уведомили никого, че липсва магнитът. Случвало се понякога и се справяли кой както може. Често се налагало да зареждат батерията на бодикамерата, защото, ако било слънчево, батерията падала за час. Случвало се да прехвърлят батерията от една камера на друга. Автомобилът, с който били на смяна, не разполагал със стойка за зареждане на камерата и я слагали, където намерят за добре. При потегляне на автомобила понякога камерата падала от таблото, твърди свидетелят. Седмица преди съдебното заседание на него му зачислили нова камера, която била по американски стандарт, със съвсем различно закрепване и имала четири магнита. Досега камерите били само с един магнит.
В конкретния случай колегата му Георги П. сложил бодикамерата на светлоотразителната си жилетка. След това били на сигнал, където той вече си свалил жилетката, защото не работели по пътен контрол. Когато отишли на сигнала, оставили бодикамерата вътре в автомобила, защото в помещения им било забранено да снимат с нея. След като приключили сигнала, видели, че бодикамерата, която колегата бил сложил на пагона на светлоотразителната си жилетка с копче тик-так, я няма в автомобила. Търсили я цяла вечер, даже и на другия ден. Свидетелят Тиляшев добавил, че в дежурната стая можело да им наблюдават камерите на монитора. Ако камерата била включена, би могло да се проследи къде се намира тя. Имали изготвен график кога и къде трябва да се намират, но ако имало сигнали, графикът отпадал. В извънредни ситуации дежурният в Районното или началникът можело да им разпореди къде да отидат.
Камерите били въведени преди 5-6 години. По принцип неудобствата с тях не били дребни и затруднявали служителите, но те си търсели варианти, защото, когато им разпоредят, нямали друг избор. Ако не използвали камерата, ги наказвали, както и за таблета и принтера. На него му се случвало да счупи таблета, тъй като същият изпадал от предпазния кейс, в който го носел, защото кейсът не съвпадал с марката на таблета. Лично той не бил губил техника за лично видеонаблюдение, но много пъти бодикамерата му падала. Имало изготвени докладни записки за тези проблеми и по принцип пускали докладни, когато изгубят или счупят бодикамерата.
Свидетелят твърди, че лично не му бил правен инструктаж за работа с бодикамерата. За инструктажите се пускала папка и те се подписвали, като в повечето случаи само слагали подпис, без да четат. Обяснявано им било в залата как се включват, как се изключват, как работят на запис бодикамерите, но в полеви условия на пътя не им било осъществявано обучение. Тиляшев бил запознат с разпоредителното писмо за работа с бодикамери и видеорегистратори, както и му била извършена специална подготовка за използване на технически средства за явно наблюдение – персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства, докинг станция, в потвърждение на което се подписал на съответните протоколи.
Свидетелят уточнил, че им е правен документален инструктаж, но това, на което ги обучавали, се различавало малко от действителното положение при полеви условия. Давали им указания къде да се закачва камерата, но в случая, където трябвало да е камерата според указанията – на ревера, тя падала от там.
Случвало се някой път да мислят, че камерата е включена, но тя изключвала заради липса на батерия или други причини. В тази смяна, в която бил с Георги П., освен магнитът, който липсвал, камерата постоянно се откачала от куката. Камерата била изправна и я зареждали, когато извършвали контрол на пътното движение. Открили, че я няма към часа на приключване на смяната.
При преценка на събраните доказателства съдия Саша Алексова изцяло кредитира свидетелските показания на колегата на оспорващия полицай, с когото двамата са били заедно наряд. От тях се установяват следните обстоятелства – липса на магнит на бодикамерата; откачването на същата през време на смяната този ден; липсата върху униформата на обособено място за закачването на камерата; нуждата от зареждане на устройството; липсата на стойка в автомобила за зареждането на камерата. Действително тези обстоятелства не освобождават по принцип служителя от задължението да пази повереното му служебно имущество, но те са определящи за съдържанието на дължимата грижа и за реалната възможност тя да бъде положена. Според съдия Алексова дисциплинарното обвинение остава недоказано именно поради това, че реално не са осигурени съответните технически възможности за устойчиво носене на бодикамерата. На следващо място – автомобилът не е бил оборудван със стойка за поставяне на камерата, поради което безспорно е имало риск при движение камерата да се плъзне.
С тези мотиви заповедта за дисциплинарно наказание на Георги П. е отменена, като ОД на МВР – Благоевград е осъдена да му изплати 505,11 евро за направените съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
