9 579 000 лв. е общата задлъжнялост на трите най-големи болници в Югозападна България, в които държавата има преобладаващо участие – МБАЛ „Благоевград“ АД, МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД в Кюстендил и МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД в Перник, изнесе официални данни Министерството на здравеопазването в отговор на депутатски въпрос какво е финансовото състояние на държавните болници в страната. Данните са към 30 септември, защото министерството ги изисквало на тримесечие.
Най-голяма е задлъжнялостта на благоевградската болница, която е 4 283 000 лв., но от 6 г., макар и доста слабо, дълговете й постепенно се стопяват. От 2012 г. насам най-тежко е било състоянието на болницата през 2013 г., когато е приключила на червено с 5 058 000 лв.
С 4 061 000 лв. втора по дългове в Югозапада е пернишката болница. Между 2012 и 2015 г. задълженията й са растели непрекъснато, а оттогава насам се забелязва плавно понижение, но тъй като за последните 5 г. са стопени само 780 000 лв., грубите изчисления показват, че ако продължава с такива темпове, здравното заведение ще излезе на печалба чак след 50 г.
Болницата в Кюстендил е с най-малко задължения – от 1 235 000 лв., но характерното за нея е, че до 2014 г. е приключвала годините на печалба и оттогава е започнала да затъва.
От списъка на държавните болници се вижда, че въпреки всичките вопли на лекарите за недофинансиране, в страната има и държавни болници, които са на печалба – като тези в Монтана и Пазарджик.
Общите задължения на 26-те държавни болници в страната към 1 октомври са 146 763 000 лв.
Аналогично е положението и с общинските болници – от общо 121 здравни заведения 42 са приключили 9-месечието с печалба, но сред тях не са болниците в Гоце Делчев, Разлог и Дупница, както и онкоболницата в Благоевград и Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в Перник.
Според здравния министър Кирил Ананиев с проекта за бюджет на НЗОК за 2020 г. се предвижда увеличение на здравноосигурителните плащания за болнична помощ с 245 млн. лв., но тези пари ще се разпределят по клинични пътеки и по-голямата част от тях ще отидат в медицинския персонал. Дълговете на болниците обаче са главно към доставчици и за електричество, което ще рече, че директорите им сами трябва да изправят здравните заведения на крака.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
