„Не съм играла на звезда никога, защото звездите са на небето. Аз съм на земята, не хвърча в облаците.
Звучи неестествено и напудрено „да съм номер едно“. Всички са номер едно. Нямам нужда от номерация. Мога да бъда и номер 10. Аз съм Лили Иванова, всичко съм направила сама. Ако съм изкачила някакъв връх, съм го направила сама. Но никога не съм била самотна. Моят принцип е: „Ако никой не се обажда, ами обади се ти.“
Не мога да искам да пускат песните ми по радиата, не ги харесват редакторите, не мога да ги задължа. Хората ги учат от интернет.
Песента „Събота вечер“ ме направи известна.
Колкото и да се обръщаш назад, там няма вече нищо. Всичко е напред.
Някога живеех в хотел „Родопи“ до халите. Той струваше 50 стотинки. Нямах пукнат грош. Като се върнех от турне, отивах там, а все нямаше място там. Сядах на столче, чинно си чаках да се освободи стая или легло. Не съм проявявала някакви капризи. Бяха трудни години, нямах пари, не че сега имам, но с пари не можеш да купиш всичко.
Сега е лесно. тогава нямаше дори телевизия. Сега намираме един спонсор и готово. До днес никой не може да ме накара да правя нещо, което не желая.
Не бих правила трагедии от режими. Ям си всичко, при мен проблемът не са килограми, а грамове. Тегля се всеки ден и най-много до 200-300 града се изтърва и на другия ден пак съм си 43 килограма. По концерти смъквам малко. Преди това обаче се наяждам с баклава, с халва, мед.
Обикновено се събуждам към 12.30 – 13. За мен сънят е много важен. Дори оперните певци знаят какво е режим на гласа. Трябва да съм гладна преди пеене, само един белтък мога да изям за енергия.
Ако кажа, че съм постигнала всичко, значи е дошъл краят, а аз не искам това.“
