31-г. симитличанин Д. Димитров: Преди години купихме с баща ми 2 калоферски дългокосмести кози, с много труд ги направихме 50, пръчовете ми Ботев и Лиско са първенци по изложенията

Димитър Димитров от Симитли е роден през 1985 година. Възпитаник е на гимназията в Симитли. Семеен е, съпругата му е в отпуск по майчинство за отглеждане на първия им син Борис. Димитър се занимава със строителство и има малка ферма от автохтонната порода дългокосмести калоферски кози. Неговите пръчове Ботев и Лиско /баща и син/ са с първи и втори места на животновъдни изложения от Празника на земеделието и животновъдството в Кресна и на други места. 

– Димитър, фермерството обикновено не се приема като работа за млади хора. Как се захвана с това?

– Аз не съм съвсем фермер, строител съм, работя по разни обекти. Майстор съм, умея да правя зидарии, да шпакловам, да лепя плочки… Върви ми. С фермата повече се занимава баща ми Борис, а аз по-скоро съм му нещо като помощник, но такъв, че да се чува и моята дума.

– Колко голяма е фермата Ви?

– Ами имаме към 50 бройки – 10 пръча и 40 кози, но всичките са от клас. Всички са от стародавната българска порода калоферски дългокосмести кози.

– 50 глави достатъчно ли са за една ферма?

– Не, малко са, но ще ги увеличаваме. По наши домашни сметки /дано излязат на пазара/ смятаме да ги увеличим до около 200 бройки.

– Това как ще стане?

– Ами чрез покупки от други ферми, а най-вече чрез собствено възпроизводство. Това ще рече с наши ярета. Тази година имаме към 40 ярета и всичко, що е женско и качествено, ще го оставим, дето се казва, за дамазлък, за увеличаване на стадото. Ще опазим и част от мъжките ярета, които пък ще са за увеличаване на пръчовете.

– Как започнахте?

– Само с 2 кози. Купихме ги от стадо в Калоферско. Беше преди години. После купихме още 4 кози и те взеха да раждат ярета, а ние да ги опазваме. И така с наши приплоди и покупки докарахме вече нещата до наше стадо.

– Как вървят козите?

– Питаш за пазар ли? Ами ние сме давали за добра коза по 300-400 лева, по 200 лева за яре.

– Не е ли скъпо?

– Скъпо е, но тази порода е много стара, а и сега има политика по опазването й, та се и субсидира, а това им вдига цената.

– А пръчовете?

– Добър пръч може да се продаде за 1000-2000 лева, че и повече, но зависи най-вече от кожата му и от дължината на космите му, от тях се правят кукерски костюми. В Симитлийско това вече не е мания, а епидемично заболяване, обхванало деца и млади хора, че и възрастни, и всеки иска да има кукерски костюм, който може да излезе и по 3000-4000 лева.

– Ти имаш ли?

– Ами как иначе, та нали съм и фермер?

– Кожите на твоите пръчове стават ли за кукерски костюми?

– О, отлични са! Моите пръчове, и най-вече Ботев и Лиско, са по над 100 кг, а космите им са повече от 60 см. Може да им взема отлична цена, ама не ги давам. Ботев и Лиско са баща и син и вече са с престижни отличия, и то с първи и втори места от Пролетния празник на земеделието и животновъдството в Кресна, а и на други изложения на животни в страната.

– Къде се намира фермата?

– В Крупнишкия балкан, в Малешевска планина. Там има едно място – Татарицата. Имаме там по наследство оправена и поддържана стара къща. Изградили сме си и база – кошари, сеновал, обор… Има и път, та от Симитли дотам пътуваме с лека кола. Имаме ливади, косим сено. Извеждаме стадото на паша из ридовете на планината. Предоставени са ни и 80 дка пасища във Влахина планина под наем.

– Добивате ли мляко?

– Малко. Повечето от млякото е за яретата, нали са за попълване на стадото. Доим мляко, колкото за наши, домашни нужди.

– Припечелвате ли по нещо от фермата?

– Едно нещо докато се гради, доходност няма. Засега, дето има една дума, сме на червено, на минус, но надеждите ни са, че като укрепне фермата, и това време ще дойде да се припечелва. В интерес на истината, ще добавя, че не харчим само наши пари. Ползваме субсидии за поддържането на пасищата, за отглеждането на такава автохтонна порода кози и по други субсидиращи програми от държавата и Европейския съюз.

– Фермерството ли ще се окаже пътят ти към бъдещето?

– Така мисля. Този занаят може да осмисли живота на човек, както се казва, докато сърце бие и душа иска.

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *