Четенето е моята тайна за дълголетие, признава известният юрист
„Аз в моя живот се ползвам от една голяма привилегия – да не се продавам никога, на никаква цена. Свободата е в главата на човека. Аз съм свободен, защото никога не съм приел подаръци или постове от политиците. Свободен съм, защото никога не съм поискал нищо за себе си, моите искания са само за други хора. Иначе щях да бъда зависим“.
Това е един от най-интересните цитати на уважавания дупнишки адвокат Никола Коларов. Тази година той чества 95-годишнина. Въпреки достолепната си възраст той живо да се интересува от всичко, случващото се в правото, страната ни и света. В интервю за вестник „Струма“ известният адвокат говори за родния си град и какво трябва да се промени в мисленето на управляващите и обществото ни като цяло.
– Г-н Коларов, житейският Ви път сигурно е бил доста пъстър и интересен. Само в Дупница ли премина той?
– Кариерата ми започна като стажант съдия в Благоевградския окръжен съд. На 7 април 1954 година бях вписан като адвокат в Благоевградската адвокатска колегия. Там бях до края на годината и от началото на 1955 година досега включително съм адвокат в град Дупница.
– Дупница е родният Ви град. Как Ви се вижда сега? Много ли се е променил и има ли носталгия у Вас по отминалите времена?
– Има носталгия. Тя се поражда от обстоятелството, че навремето тук имахме достолепни фамилии, чиито потомци в момента не са в града ни. Тук имахме известни семейства на лекари, юристи, инженери и т.н. В нашия град действително има промяна, обаче тя е слаба и трябва да бъде много по-голяма. Може да се направят още много неща, защото ние се намираме толкова близо до Рила планина и Рилския манастир. Трябва да се възползваме по-добре от това.
– Какво според Вас може да се направи за града?
– Тук например липсва голяма художествена зала. В Дупница може да се направи Младежки дом, който също липсва. Сега общината започна да строи такъв на мястото на бившия КЕЧ и се надявам, че този проект ще бъде реализиран докрай.
– Все пак днес също има изложби, театрални постановки. В миналото градът е бил културно средище с традиции. Вие следяхте ли тези прояви?
– Преди години културните мероприятия бяха повече. Имахме оперета и различни хорови състави. Много софийски театри идваха да поставят пиесите си тук. Понастоящем културата е слабо развита в Дупница. Културните ценности преди 20-30 години бяха много повече, отколкото в момента.
– Какво не Ви харесва в днешно време?
– В обществото ни има голяма омраза и завист. Ние сме разделени и се мразим един друг. Необходимо е да има обединение между синьо и червено, между селско и градско, между консервативно и либерално. Стига сме се делили. Трябва всички заедно да съберем сили, за да може нацията да върви напред.
– В момента времената наистина са тревожни – войни, протести, природни бедствия. Ще настъпи ли по-спокойно време според Вас?
– Много трудно тези неща може да бъдат уредени. Както за вътрешните, така и за международните отношения, е необходим компромис. А дали ще го има, или не е въпрос на бъдещето. Но без отстъпки и компромиси нищо не може да се получи.
– До ден днешен Вие продължавате да общувате с известни юристи като Лозан Панов, Крум Зарков и др. Постоянно се говори за съдебна реформа. Каква трябва да бъде тя?
– В съдебната система е необходима коренна промяна. Не само да се направи селективна промяна в Конституцията. Контролът по отношение на българските съдилище от страна на Министерството на правосъдието е слаб. Навремето инспекторите правеха контрол на дадено съдилище. В момента от години не се осъществява по-строг контрол на делата – дали са в срок, отлагат ли и защо и т.н., и т.н. Изобщо нашата съдебна система се променя много бавно и много мудно.
– Вие сте автор на няколко книги. Колко общо са на брой и на каква тематика?
– Издал съм общо 10 книги, които са на различна тематика, и съм получил много добри отзиви за тях. Също така не спирам и да чета. В момента чета „Лидерството“ на Хенри Кисиндъжър. Онзи ден пък си купих „Голямата книга за Индия“ от Румяна Николова и Николай Генов.
– Може би ежедневното четене е една от тайните на Вашето дълголетие?
– Много обичам да чета и продължавам да го правя до ден днешен. Това много ми помага. Поддържа ума пъргав. Това бих препоръчал на хората – нека не спират да четат. Има толкова много интересни книги, от които човек може да научи всичко.
– Намираме се в навечерието на местни избори. Какво бихте посъветвали кметовете и общинските съветници в България, независимо кои ще бъдат избрани?
– Бих ги посъветвал да бъдат обективни, реални и справедливи. Нека зачитат правата на гражданите. Също така те трябва да бъдат по-работоспособни. Те са слуги на гражданите, а не обратното. Властимащите трябва да са много внимателни с хората. Тук не става въпрос да посрещат гражданите с торта, но те нямат елементарна култура и отношение. На много места у нас се държат като феодали, което не е редно, и задължително трябва да се промени в бъдеще.
– Вие сте много уважаван в нашия град и сигурно Вашите деца и внуци се гордеят с Вас. Някой от тях наследи ли Вашата юридическа професия?
– Наистина мисля, че се гордеят с мен, и съм много щастлив от това. Имам син, който е анестезиолог в благоевградската болница. Дъщеря ми завърши „Топлоенергетика и ядрена енергетика“. Преди 20 години тя замина за Торонто, Канада. Там завърши второто си висше образование, което е „Физика и математика“ и сега е учител по математика в една престижна гимназия в Торонто. Аз също се гордея със своите наследници и се радвам на успехите им.
Димитър Икономов
