В навечерието на лятото Община Благовград подари на своите жители и гости културен празник. За първи път се проведе Crossing Jumaya Festival, който обогати културната памет на града ни с гостуващи международни артисти, с водещи български творци от различни поколения и провокира творчески диалози, които ни върнаха в миналото, оставиха следа в настоящето и ни дадоха надежда за бъдещето. Организатор е Община Благоевград, а автори на концепцията на фестивала и идейния проект на първото му издание са известният музикант и композитор Никола Груев-Котарашки и журналистът Любима Бучинска.
„Разбираме се чудесно с Любима и работим прекрасно заедно!”, сподели Котарашки. „Реално тя беше човекът, който ме свърза с Благоевград, защото аз нямам корени тук, но много бързо успях да го усетя и за мен това е един от най-хубавите български градове. Докато имам възможност, бих работил с нея и с общината, за да се получи нещо, което да се помни дълго. И мисля, че се получи!”.
Кметът на община Благоевград Методи Байкушев каза, че решението на общината е било да поканят не само известни, но и добри музиканти и това ще продължи и в бъдеще.
А ето и ретроспекцията:
Фестивалът беше официално открит от кмета на община Благоевград Методи Байкушев с изложбата „2 Погледа”, в която бяха представени избрани творби на Златю Бояджиев, едно име, което свети със златни букви в съкровищницата на изобразителното изкуство. Кураторът Савина Топурска беше избрала 5 картини на Златю Бояджиев, разположени символично в пространството пред кметския кабинет. Три градски пейзажа на Златю: Старото кметство, Измирлиевата къща и черквата, часовниковата кула и джамията, и срещу тях беше поставила два портрета на неизвестни мъж и жена. Вечният диалог между човека и институциите… Това е съвременният ни прочит, но Златю просто е оставил ценен спомен за града ни в периода 1975 година, в който е рисувал Благоевград, Мелник и съседните села, по покана на тогавашния кмет Гълъб Георгиев и с подкрепата на Людмила Живкова. 24 картини от този период са закупени от общината през 1977 година и са част от фонда на Регионалния исторически музей в града ни. Савина Топурска предложи да се намери постоянна експозиция, в която да бъдат изложени тези съкровища на изобразителното изкуство, които притежава градът ни.
Имахме възможност да гледаме прожекцията на игрално- документалния филм „Кучето на Златю” в кино „Синемакс”. Режисьорите на филма Петър Вълчанов и Кристина Грозева демонстрират интересно решение на драматургичното действие, в което участва сценаристката на филма Диана Стойкова. Тя провежда кастинг за най-подходящ актьор за ролята на Златю и заедно с избраника Емил Стефанов тръгват да изучават неговата нелека житейска и творческа съдба след тежкия му инсулт през 1951 година. Срещат се с близки на твореца хора и с такива, които лично са познавали Златю и могат да им помогнат да пресъздадат по най-автентичния начин неговия образ в един игрален филм, с началото на който завърши документалната част.
„Повечето българи знаят за премеждието на Златю и начина, по който той преодолява инсулта – споделя Петър Вълчанов. – В основата на филма е желанието и хъсът да продължава да твори, въпреки тежката диагноза, и това поддържа живота му повече от 20 години, което е впечатляващо и е доказателство за силата на човешкия дух. Когато е на 45 години заедно със свои колеги отиват да правят украсата на новооткрития Димитровград за партийното ръководство. Един от тях, подмазвайки се на управляващата власт, предложил художниците да дарят безплатно труда си, което попарило Златю, защото с тази работа той изхранвал семейството и децата си. Рисували по комини, при ветрове и тежки метеорологични условия. Вероятно това е и една от причините ден-два след като приключили работата си в Димитровград, Златю да получи този инсулт”.
„А изборът на заглавието е свързано с нелеките моменти на българските творци през тоталитарния режим – споделя Петър Вълчанов. – Харесахме това заглавие, защото, от една страна, е закачливо, от друга – нестандартно, запомнящо се и разкрива един сюжет от борбата на художника да защити себе си и своето творчество”.
Във филма гледахме едно от големите платна на Златю Бояджиев, посветено на Баташкото клане, в което с едно куче той се опитва да отклони вниманието на цензурата, за да приемат творбата му, но въпреки това тя дълго време не влиза в галерийните експозиции и стои в ателието му, както се казва, зад кадър. Остава обаче изразът „Кучето на Златю”.
От класическите творби на Златю Бояджиев благоевградската публика се потопи в съвременното изобразително изкуство, представено в Градската художествена галерия на Благоевград с две експозиции и два различни художествени прочита на отношенията между човека и природата. В голямата зала видяхме експозицията на известния ни съвременен творец Сашо Стоицов „Природа 2”, а в малката – „Природа 2.0” на Боря Шапшалова.
Директорът на галерията Иван Милушев сподели: „Благоевградският художник Сашо Стоицов през годините се нареди в челната десетка на популярните автори в България и в Европа. Той има големи заслуги за развитието на галерията с колекцията от произведения на съвременно изкуство, с която се гордеем, защото дълги години Сашо Стоицов е организатор и куратор на пленера в кв. „Вароша”. В изложбата „Природа 2” той представя произведения от последните му години, където прави опити с нестандартни материали, и смятам, че резултатът е много добър. От цялата изложба оставам с усещането за лекота, в смисъл, че залата не те натоварва и всяко произведение допринася за едно спокойствие и усещане за чистота, лазур, леко дишане, ако щеш, и лека ирония, с която Сашо прави съпоставки за намесата на човека в природата”.
Кураторът Вера Млечевска, която отдавна познава Сашо Стоицов и следи неговото развитие, добави: „За него съм слушала в лекции по история на изкуството, за интересните, иновативни неща, които са се случвали в края на 80-те години в Благоевград, където той е бил основна действаща фигура. Следя това, което прави, и сега виждам тези вани на пода, които са продуцирани по повод една изложба в Ларгото в София. Там, сред останалите древни руини, той направи тези „вани на философията”, част от които са разположени тук, и това са „ваните на мисълта”. Изработени са от съвременни материали и са доста ефимерни в това пространство. Там те бяха в контраст с темата „Руини и империи”, но в същото време добавяха в архитектурата на мястото нещо ново и неочаквано. Нещата, които показва тук, са част от неговите експерименти с по-нови материали и по-различен колорит. Има елемент на експеримент и отказ на контрол върху това, което се случва. Неговата намеса и ненамеса в случая е много интересна с това как си импонират двете неща в тези произведения. За мен е голяма чест да бъда на това събитие в Благоевград и да видя местата, където преди време са се случвали толкова интересни неща”.
Намесата на човека в природата е тема, която отдавна вълнува Сашо Стоицов, но в тази изложба имаше много светлина и оптимизъм и той сподели: „Искам да представя тази тежка тема точно в светлина и хубави цветове, да е приятно за гледане. Искам да покажа природата по хубав начин и такава да я помним. Някои детайли като пластмасата и мокрите кърпички, които в природата са замърсители на платната, вече се превръщат в произведения на изкуството. Не искам да има разказвателна тема в работите ми, всеки сам да открие чувството, което да провокира различни размисли”.
Сашо Стоицов беше поканил Боря Шапшалова от Благоевград, известна с псевдонима Borya ХYZ, да направи своя дигитален прочит на средата, в която живеем. Своето дигитално изложение тя беше нарекла „Природа 2.0”. „Това е четвъртата ми самостоятелна изложба – сподели Боря. – Семестриално съм завършила архитектура, но открих, че ще бъда щастлива, ако се занимавам с дигитални изкуства, и това правя от 2017 година. Започнах да участвам в международни изложби в Лондон, Париж и Ню Йорк. Надявам се, че изложението ми тук кара човек да се замисли колко сме се отдалечили от природата, а се опитваме да я върнем в живота си с помощта на екрани, стъкла и нови технологични средства, затова показвам огъня в телевизионния екран, кибернетични глухарчета, светлинни кутии с дигитални пейзажи… Радвам се, че съм в родния си град с истинския си израз, намерила повече себе си”.
В градската програма на фестивала Любима Бучинска беше включила и режисьора Петринел Гочев. Той се срещна с благоевградската публика в Stage Bar на Благоевград, който не му е чужд, защото беше директор на Драматичния театър „Никола Вапцаров” от 2000 до 2001 година, и привлече в бара много актьори, приятели и почитатели. Разказа защо всичко при него започва от Йордан Радичков и сподели: „Аз съм художник и не съм мислил да се занимавам с режисура, но се влюбих в едно представление по Йордан Радичков, след което бях в изключителна еуфория и реших да кандидатствам в НАТФИЗ”.
Петринел се вълнува от изказа му и от темите, чрез които показва своя нестандартен поглед към света. Той лично се е срещал с Радичков и сподели, че за него това е „ най-запомнящата се, най-кротката и най-вълнуваща среща с жив български автор!”.
Попитах го, ако сега Радичков можеше да каже нещо за представлението ти „Ние, духовата музика”, какво би било то.
„Мисля, че ще е много умилен и радостен, че даваме шанс на тези негови герои да оживеят и да ни разкажат за себе си, да споделят истините за тогавашния живот. Използвах мозайка от не много популярни негови разкази, един от които е „Барутен буквар”. Самият Радичков е много мозаечен, затова събрах отделни парчета, които просто ми харесват. В представлението има музика, актьорите от родопския театър са невероятно вдъхновени, но беше трудно, защото реалният живот на Радичковите персонажи вече не съществува. Много е покъртителен разказът, в който споделя за смъртта на баща си, и всеки път се разстройвам, когато гледам тази сцена. През последните години Радичков много плавно и ненатрапчиво се оттегли, така че никой да не забележи това, но творчеството му не може да се оттегли! То ще ни вълнува винаги!”.
Гостите на фестивала имаха възможността да видят и прекрасното представление „В лунната стая“ от Валери Петров на Кукления театър в Благоевград, спечелило Наградата на публиката за куклен спектакъл „Икар 2026”.
Фестивалната програма продължи с две музикални вечери, които ще се помнят дълго.
Иво Папазов-Ибряма с неговия Wedding Band направо взриви публиката на площад „Македония”. Беше прохладна вечер, но заредена с много емоция от ту тъжните, ту извисяващите се до небето звуци на виртуозния кларинет на Ибряма и цялостната хармония на оркестрантите на сцената. Публиката слушаше и говореше за музикалните легенди, които от 20 години не бяха виждали тук, и се наслаждаваха на брилянтните им изпълнения.
„Аз съм много щастлив, че участвам в този първи фестивал. Изборът е добър. Котарашки е голям музикант и знае какво прави – сподели Ибряма. – Благоевградчани имат интерес към тази музика и сега са тук заради нас. Репертоарът ни е балкански, с джаз импровизации. Избираме го пет минути преди концерта, според публиката, защото ние се разбираме с поглед. Трябва да импровизираш една малка темичка, така че да не се повтаря, да настройваш себе си, а след това и слушателят да хареса тази тема в развитие, да я усети. Изненадата е най-интересното в нашата музика и най-голямата провокация към публиката”.
Този концерт не може да бъде разказан, а само преживян, защото и самите изпълнители не знаеха къде ще ги извиси въображението им. Кларинетът на Ибряма обединяваше целия оркестър в една неповторима етно и джаз хармония.
Оркестърът няма солист след загубата на Мария Карафизиева, която беше съпруга на Ибряма. „Никой не може да я замести нея, това е лошото – сподели Иво. – Тя има специфичен глас и тембър, всичко при нея идва от гърлото й… Тя е незаменима”.
Ибряма е обиколил света със своя бенд, но каза, че за първи път го признават като голям музикант и изпълнител в ВВС, където го открива Джо Бойд. „Просто беше късмет и това се постига с много свирене и много концерти. Направихме великолепен „Панаир”, който се разчу в Англия, а аз бях признат за кларинетист на годината. Мислех, че нищо няма да стане, а то стана каквото стана…”.
Иво Папазов сподели в Благоевград, че на сцената забравя всичките житейски проблеми и се слива с музиката. След концерта хората искаха да се срещнат с него. Видях едно разплакано момиче -Таня Костова, която беше дошла от Кюстендил за този концерт. Плачеше, защото не можеше да стигне до любимия си изпълнител и да си направи снимка за спомен. Тя свири на клавирен акордеон и искаше да продължи да се учи от най-добрия, когото следи от години. Накрая успя да се снима с Ибряма и беше щастлива.
Нюйоркската банда „HAZMAT MODINE” пристигна за първи път в България, и то в Благоевград. Публиката танцуваше и пееше заедно с Уейд Шуман любимото си парче „Bahamut”. Групата представи богатия си емоционален репертоар, в който преобладаваше повече блуз, кънтри, американската фолкорна музика. Създателят на групата Уейд Шуман сподели: „Ние сме банда от ненужни инструменти”. В края на 80-те години той пътува на автостоп из Европа, Турция и Мароко и свири със своята хармоника по улиците, подлезите и гарите, и там започва да разбира, че блусът от Америка, ромската музика от Балканите, тувинското гърлено пеене от Централна Азия и старият нюорлиански джаз говорят един и същи език. Година по-късно той събира „ненужните инструменти” като туба, бас кларинет, хармоники, банджитар, дудук и създава в Ню Йорк група HAZMAT MODINE. В едно свое интервю той признава, че балканските ритми и гласове са вградени в него още от детството му. Затова успява да превърне устната си хармоника в инструмент за разказване на истории от цял свят.
„Американската група беше невероятна. Това беше концерт, който рядко може да се чуе в България, с музиканти на такова ниво и такива импровизации, камо ли пък безплатно, така че благоевградчани имаха уникален шанс”, каза Котарашки.
Втората музикална фестивална вечер откри бутиковия арт проект от Северна Македония Каролина Гочева – една от най-популярните изпълнителки в Македония, Пиян Славей (артистичният псевдоним на вокалиста на „Фолтин“ Бранислав Николов) и Дуке Бояджиев – композитор и пианист.
Познавам Каролина като първата дуетна половинка на любимеца на мнозина Тоше Проески и тя си спомни за песента „Немир”, която са записали през 2000 година, когато двамата са били на 21 години.
Каролина сподели, че в Благоевград ги придружават Владимир Кръстев, Благой Антовски… най-добрите македонски музиканти и управници. „Бранко и Дуке са идвали и друг път тук, аз съм за първи път във вашия град и не знаех какво да очаквам, но реакцията на публиката беше отлична. Прекрасно беше всичко – и времето, и публиката, и атмосферата. Бихме искали пак да се срещаме с вашата публика и да продължим да представяме този репертоар, който изготвихме специално за нея”.
Бранко добави, че идва за четвърти път в Благоевград, защото отдавна се познава със създателите на фестивала. „Искахме да дадем всичко от себе си за тази публика. Аз пиша песните на „Фолтин”, но и в този концерт имаше песни по мои текстове и музика, както и на Дуке. Добавихме и няколко шлагерни песни, защото искахме да има от всеки по нещо, да е шарено и богато”.
За финал на фестивала публиката се срещна с румънската хип-хоп група от Букурещ Subcarpati, която съчетава хип-хоп с елементи от румънската народна музика и която британският всекидневник „Гардиън“ описва като „експлозивна смес от старо и ново“. „Субкарпати” са друг стил музика – споделя Котарашки – и техният звук е много мощен, с много модерни елементи. Аз работя с тях от няколко години и гарантирам, че няма да има разочарования”.
Връзката между изпълнителите от Северна Македония и Румъния беше участието и на Kottarashky Sando, най-новия проект на известния музикант и композитор Никола Груев-Котарашки, заедно с мултиинструменталиста Сандо Сандов.
„Използвахме метафорично разположението на Благоевград като един кръстопът и свързващо звено на Балканите и затова ни хрумна идеята, че е хубаво тук да направим значим фестивал, който да събира наистина звука на целия свят в тази точка на страната ни. Нашата идея не е да направим балкански фестивал, а фестивал, който да обхваща максимална палитра от стилове и култури. Вече имам идея следващата година да поканя група с афробийт звучене, но все пак сме на Балканите, така че балканският звук ще бъде основната щипка, която ще ни съпътства”.
Балканският ни дух привлича музика от цял свят и Crossing Jumaya Festival в Благоевград може да бъде и най-добрият посланик за културно общуване между хората. Надяваме се да има още издания, защото първото наистина остави прекрасни преживявания и даде възможност на хората да се срещнат с различна, стойностна музика и с групи на световно ниво.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
